Не ме усещаш, не ме виждаш!
Не ме четеш със сърце, а със очи.
Напразно се боря и упорствам,
не мога да те стигна-
отиваш още по-надалеч. ...

Какво направи ти със мене, как накара тъй в сърцето ми да разцъфти,
емоция по-хубава от цвете, по-искряща и от хиляди звезди?
Как накара ме да те обичам даже повече отколко досега?
И любов такава, от която да заеквам и да сричам, такава тя ме сполетя…
Ни очаквах, нито подозирах, че точно ти в такава ...

Бях си сложил вълшебната ръкавичка и двамата влязохме във фоайето на хипермаркета. Взех една количка и тръгнах навътре.
- Чакай и аз трябва да си взема количка.
Усмихнах се.
- Ще напълним ли две колички?
- Не, но винаги съм си мечтала да се разхождам между рафтовете и да си вземам всички неща, които ...

Светът е цветен,щур и многолик.
Светът е живот,любов и бавна смърт...
Понякога е зов за помощ;или е вик,
който гасне в предзалезния самосъд.
И се завръща в слънчевата самота, ...

Някой скача из нива от макове,
пада лятото в детството с мен,
сладко-кисело, дълго чакано,
щипе бузите с прасковен тен.
Брули с пръчката два диаманта ...

ИЗРИЧАНЕТО НА ТИШИНИТЕ
Автор: Борче Панов, Република Северна Македония
Мълчанието е светкавица,
след която винаги тътне бурята,
и всичко, което иска, е ...

ДЕЛИРИУМ
След стремежа да трупам богатство отдавна разбрах,
че не става живота и даже смъртта да излъжеш,
че световната мъка във шепа не мога побра
и е грешно да мисля, че Господ за нещо е длъжен. ...

Като влюбена гълъбица,преследвана от ловен сокол...
Като побеляла зеница,която жадно сънува ехо от стон!
Любовта на живота ни отлита към залеза на вечерта.
И ние с теб,опазили в душите си изгревите на обичта:
ще последваме звездния букет на Млечния небосвод... ...

МОМИЧЕТО ОТ УЛИЦА „СЕКВОЯ”
Момичето от улица „Секвоя”,
което има поглед на дете,
едва ли някой ден ще бъде моя –
летя със двата крака към стоте! ...

Усетил ли си пътя на дъждовна капка,
родена горе сред студени небеса.
Летежът ѝ частица твърде кратка
от време дадено за тези чудеса.
Събрала пара от бучащите потоци, ...

разказа е переведен от самия автор!!!
В един малък град живееше човек на име Виктор. Виктор беше възрастен, но самотен като стара лодка на забравена пристан. Неговият живот се състоеше от работа, дом и безсъни нощи, които прекарваше, лежейки на диван в слабо осветена стая, размисляйки за смисъла на ...

Прибирах се привечер от обичайната разходка с кучето ми
и минах покрай нашето място,
нашето
тайно
място. ...

До тук
Не ме обичаш! Просто си иди!
За любовта ти няма да се моля!
В сърцето пламъкът ще догори!
Просто си тръгни по твоя воля! ...

Ла Фурия Роха прекърши английските негри с 2:1 и още един път доказа, че футболът е изкуство, а не конно надбягване, в каквото се стремят да го превърнат англичаните. А те разчитаха на равен резултат и в продълженията и да спечелят чрез дузпи благодарение на добрия си вратар.
Побутвани от реферите с ...

НЕДЕЛНА ПЕСЕН
... задава се неделя – ето, на! – светът край мен заникъде не бърза,
потънал в пасторална тишина, ще се отдам на творческия мързел,
ще гледам паячето как тъче във мрежите си простите ми рими,
как с три трошици дребното врабче се готви да изкара 300 зими, ...

Здравей и Сбогом, Сбогом и Здравей!
Изгряваш и залязваш, пак се връщаш.
От ясен зов до мрака на Орфей
акорди в низ и в пик са с тон побъркващ.
Даряваш ме, а после ми отмъкваш ...

Жили жегата като пчела,
хвръкнала от слънчевия кошер.
Слага слънчевите очила
облак, изтъкан от пухкав мохер.
Сламената шапка прегоря, ...

В понеделник работехме мълчаливо. Гледахме да насмогнем при оформянето на пратките за вечерния ферибот.
- Не знам какво й стана отведнъж - тихичко започна бай Дан - Скова се единият крак, не му обърнахме достатъчно внимание, ще мине. Прехвърли се върху другия крак, колена, глезени...
Една стара мома ...

Ти знаеш, как да ми го вдигнеш
за да удари горна граница -
И много често точно това правиш
по-бързо даже от светкавица...
Умееш го, признавам, гениално! ...

Не питай на живота за смисъла - не си умник, и безсмислието - не си глупец!
Ако имаше прераждане, човечеството отдавна щеше вече да е станало съвършено.
Биохимия е функция, чиято граница е 'теохимия', но инатливо отказва да я достигне.
Психар бива наричан търсещият своя вътрешен аз, незадоволен само ...

РЕЦЕПТАТА НА МАМА
Когато моят ден ми стане чер,
и писне ми баирите да бия,
си паля огън – и пека пипер
връз мамината черна тенекия. ...

Прекрасно беше, аз и ти,
почти сами под летните звезди!
Идилия, мечта, съдба!
Държеше ангел моята ръка!
И всяка дума сближаваше ни още... ...

Море и лято
в сладка надпревара,
мигът до слятост
и не се повтаря,
прелива в синьо ...

Ако човек пи ше честно и свястно,
започва,навици готини да насажда,
да завладява в Душите Най-Святото място
и на показ от там Божествени Ценности да изважда.
Това естествено не става без Божията намеса, ...

А дните следваха напред своя ритъм и неусетно лятото дойде. Как го усетихме ли, ами по горещината и разголената синоптичка, която показваше нещо по картата, но биваше засенчвано от съдържанието в тънките презрамки.
И работата монотонна и добре , че е на сянка и нямаше мухи, пък и нали ще започне кур ...

Когато го прегърнах нямаше как да му кажа всичко.
Притиснат до неговото уморено и отпуснато тяло отново почувствах онзи сладникав мирис на засъхнала от работа пот.
Аз щях да стана същия.
Обаче засега все още си бяхме в ролите, той като баща, и аз като син, но ей богу, не ни се отдаваше много.
Така и ...

Закърпих я, макар надве-натри,
отново усмирителната риза,
една звезда усмивка ми хариза
светулки се заклеха, че дори
да сбъркам в лудостта си своя път, ...

ЙОХАН ВОЛФГАНГ ГЬОТЕ – СРЕЩА И РАЗЛЪКА
Сърцето как тупти! На коня!
Към теб препускам като вятър.
Вечерен свети небосклонът
и тъмни вече са билата; ...

НИКОЛАУС ЛЕНАУ – ПЕСНИ НА ТРЪСТИКАТА
1.
Ярък залез над скалите,
гасне уморен денят.
Клони свели са върбите, ...

Любов - невинната усмивка
в обятията на лазура.
Невинен поглед
дошъл от сините очи на юли.
Когато мине пак ветрец ...

Кажи ми , ще бъдеш ли
някога до мен ,
защото времето изтича
и ми е студено .
Ще искаш ли ...

Надежда гали ме в пек,
мъката трудно разнася.
Ти едничка си мой лек,
но болката едва понасям!
Цветята навън цъфтят, ...

Като сълзица чиста, нежен блян,
красива беше тя – едно момиче…
И под покров от девствения свян
горещата ѝ прелест там занича.
Разресваше той нейните коси ...

Всички за Твоята любов говорят
и за това как всички ги обичаш и им прощаваш,
докато някои дори и спорят –
казват, че само страдания им предоставяш.
Опитвах се с години да заслужа Твоята любов, ...

Звъни дъждът във клоните над мене
и сякаш рони – своя Благослов,
пред който като рицар без доспехи
да бъда с теб отново съм готов!
Готов съм аз, да тръгна през Марица ...