ТИШИНА ЗА БОГА
... такава тишина не е била
край мен дори в утробата на мама –
като че ли със боси ходила
прекрачва Бог родилната си слама, ...

Split in two, right through the middle,
A smiling reflection - a widow’s riddle.
Her king, her chains, her cruel oppressor,
He walks alive, yet death’s successor.
The circle is closed, the serpent tight, ...

Ще изтече много вода,
ще се завъртят милиони звезди
в лоното на отминало във вечността
ще изчезнат истини, ще се покрият следи.
От водната пара ще се роди силен дъжд ...

Теорията на Томас Робърт Малтус съдържа истина по отношение растежа на човешката популация. Но по времето, когато Малтус е живял, той не е можел да види решението на проблема. А то е много просто. Нарича се ИИ. Разбира се ИИ е все още в ембрионален стадий. Но много скоро това няма вече да е така. В ...

В материала си озаглавен "Елементарно Уотсън", качен в сайт Откровения на линк:
https://otkrovenia.com/bg/proza/elementarno-uotsyn
поставих следната любопитна задача:
"Вярно ли е, че от всички триъгълници с върхове лежащи върху същинска елипса (т.е. елипса, която не е окръжност) най-голямо лице има ...

ТРУДЕН ИНТЕГРАЛ
Да си отидеш – бе прогноза
на много зъл математик.
Градът е пепелище грозно,
понеже ме напускаш ти. ...

Тошко пак се събуди рано,
за "радост" на мама и тате
и задрънка на старото пиано
за ужас страшен на бате.
На дивана навирил крачета, ...

БАЛАДА ЗА ТАНЦУВАЩИТЕ ГЪЛЪБИ
... понякога ловя в стиха си дълъг трептежите ѝ – стихващи, по мен,
душата си разпервам – както гълъб край гълъбката своя вдъхновен,
но тя е уморена – тя не знае! – че крея аз във своя смахнат дом –
петнадесет квадрата едностаен, във които любовта нахълтва с взлом, ...

На пръста си съдбата ни върти,
животът ни изглежда много сложен,
от тази кожа в другата не можем...
А дните са затворени врати.
Със себе си се боря аз, а ти ...

Жените ми казват-,,Ей, готин,
в леглото пич си страхотен!".
Туй пък отгде ли се взе?
Взимат ме май за мезе...
Нямам размер нелогичен. ...

Забавлявам се, играя,
и с' света се запознавам.
Знам, че много малко зная
аз за него и внимавам -
Уча се и често питам, ...

Защо да говорим за миналото, защо да говорим сега,
защо правокираме обективния ум, защо в нас да влиза тъга.
Не разбра ли че , този обективния ум той загърбва във нас любовта,
любовта за която Христа ни говори, любовта която отваря врата.
За вяра, надежда за туй ти говоря във нея го няма страха. ...

(сВалка скороговорка стайл)
Мѝлан с Мила мина миля –
меси млин за „Астън Вила“.
Мила млин със смил сменила,
три води от него смила ...

Някъде… накрай света
Помня нашата държава през “онези времена”. В комунизма силно вярвах на съветската страна. Бях надъхан млад работник, надарен с природна мощ. С мускули под мръсен потник се доказвах ден и нощ. Въглища копаех в мина, бях на смяна бригадир. Младостта ми в мрак замина под един голям ...

Денят се ражда без следа от проза,
разлива най-красивия пожар –
ухае изгрев с аромат на роза,
безценен всеки миг – божествен дар.
Животът крие своята загадка ...

Опитвам да се надскоча
Да летя без посока, без крила
Да съм това, което другите не искат
Да правя това, което не им стиска
Знам кое е право и кое е грешно ...

Смърт, ела. Вече време ти е да ме вземеш.
Да, дошъл е и този момент.
Аз си тръгвам. Воювах талантливо и смело.
Ала всичко си има предел.
Смърт, ела. Време е вече, да ме целунеш. ...

Не гледай света през розови стъкла,
цветът им лъже, тишината крещи.
Зад тях е сиво, студено небе,
а вятърът носи парчета съдби.
Улиците блестят с изкуствена светлина, ...

— Защо плачеш – попита душата ти...
— Горчи ли ти скръбта!? Защо,
нали си Ангел... но лишен от крила.
Е, къде са фамфарите, декорите, славата?
Не аплодирайте фалша, той е измама. ...

В тънка кристална чаша се стича
не вино, а нещо по-тъмно от нощ.
Гъсто и плътно, по стените се влачи,
като кръв от сърце, прободено с нож.
Отпивам… и пламва във вените огън, ...

Денят като пустиня суха ялов е,
а аз дори сред пясъци цъфтя,
тъгата ми поднася равни дялове
от думи приседливи и цветя.
Преглъщам ги с кафето черно думите, ...

СИНОПСИС НА МЪЛЧАНИЕТО
От думите, които премълчах,
и чаках времето им да настъпи,
останала е само шепа прах
и вятърът раздухва я – безплътен. ...

"Бюджетът ми се вижда малко тънък"- каканиже Теменуга!
"Ден след ден живея в недомлъвки!,Но нали съм вече друга..."
Росен-потен!Изведнъж нарежда:"Братя,да се видим по-късно!"
Пък старите поколения с надежда вярват,че Ленин възкръсва!
А бюджетът цифрово е безнадежден.Нищетата с гняв живее! ...

Полетът от Финикс до Сиатъл, най-голeмият град в щата Вашингтон, трае около три часа. Благодарна съм, че пропътувах това разстояние през деня. Имах възможност да зърна отвисоко голяма част от територията на Северна Америка. Летяхме над Невада, Юта, Орегон и Вашингтон. Не съм и предполагала, че такив ...

ВЪЛЧА ПЕСЕН
Вятър в снежната кория чорли птичите гнезда.
Нощем сури вълци вият връз плешивите бърда.
Под Луната тънкорога скърца въздухът от студ.
Ни хралупа, ни бърлога – да намеря тих приют. ...

Владея - с поглед, необята
и мой е звездният килим -
постелка семпла връз недрата
на този, твърде предвидим,
в погибелта си век човешки ...

July’s heat is cruel and wild,
a fevered breath, both dark and vile.
The earth yawns wide, the chasm deep,
where hell’s foul winds begin to creep.
The past clings tight upon my back, ...

– Обещай, че ще играеш честно. Няма да прилагаш хитрости и измами.
– Ани…
– Не ме наричай така!
– Опа! Гневим се, а? Черна точка за белия пратеник.
– Айде, моля ти се, без удари под кръста! ...

на сина ми Богдан
Коридорът на дните е тесен
и са ялови всички вини.
Под хамбарите синята плесен,
като завист човешка кълни. ...

за И.К
Все още тук си,
но някак си така далеч от мен.
И знам, че за добро е, но дори и тази мисъл не възпира сълзите ми да се стичат от почервенелите ми очи.
Ще запомня всеки поздрав, ...

Розата цъфти в безкрайна пролет,
с листа от чувства – крехки, но силни.
Ухае с аромата на миналото,
а в цветовете ѝ – спомени мили.
Тя пази тръните – своите рани, ...

НАЙ-ТЪЖНОТО ЧОВЕЧЕ НА СВЕТА
... най-тъжното човече на света
живее в мене – старче белобрадо,
във моя бял стих хълта през нощта
и пита ме: – Къде си тръгнал, дядо? ...

Когато в себе си пристъпиш
и равновесие запазиш,
небесен дял ще си отчупиш
и несравним ще го опазиш.
Когато всичко подредиш – ...

Аз мога да се върна,
където съм била,
но винаги ще си отивам.
На прага ще се пресекат в калта
посоките, с които се приспивам. ...