Нереалната реалност
Излъгана от свойта самота,
повярвах отново в силата на любовта.
Но любовта не съществува вече.
И последната сълза се стече по моето лице. ...

Към дома
Смирени стъпки на далечен пътник,
чертая пътя към дома.
Повелята на родното е неговият спътник,
а чужда, чужда е далечната страна. ...

Всяка сложна история е притча за любовта, но аз харесвам простите неща. Дали любовта е винаги сложна или понякога може и да не е - никой не знае. Въпрос, чийто отговор не е лесен и едва ли аз ще мога да отговоря на него. Запитваме ли се някога, какво е любовта и колко сложна е като чувство и болезне ...

Задават се нови изпълнени дни
с въпроси и тайнства, с много мечти,
с обещания чисти и смели стремежи
с полет на чувства и бели копнежи.
Задават се нови изпълнени дни ...

*
Сухи листа
накацали по снега.
Неземни птици.

/на жена ми/
Добра вечер, мила! Идвам без причина.
Но може би е нужно да си поговорим.
Нося ти вода и спомени, и вино,
защото някога забравях да го сторя. ...

VІІ
... Таксито спря пред входа на летището. Докато чакаше носачът да свали багажа Мирела трескаво се оглеждаше на около. Знаеше, че е почти невъзможно, но тайно се надяваше Мики да е намерил бележката ú и да успее да дойде, за да се сбогуват и да ú каже, че Алекс се е обадил и всичко е наред. Но ку ...

На себе си аз не прощавам.
На другите всичко простих.
И ето: на вас съобщавам,
че лошото вече спестих.
За мене измислих си замък. ...

On Air
Хубаво си бяха направени панелките през 100–200 метра, и с дървета и градинки помежду им, ама новите комунисти решиха да се приобщим и ни застроиха „богаташки” помежду им.
Добре си съжителстваме с „богаташките” и богаташите, да ви обадя, даже повече, щото и кабелната ми стана излишна. Що тъй ...

"О, колко много съм заможен!
Може да съм крадлив и безбожен,
но при подземните правила тук
аз, правейки на законите напук,
ставам все по-богат и състоятелен, ...

НА БЪДНИ ВЕЧЕР
Сега е бъдни вечер.
Прозорци светят в мрака.
А мене тази вечер,
мен никой не ме чака. ...

С този тип станахме близки случайно.
Работех във фризьорския салон на комплекса, а той беше един от масажистите. Всъщност най-невзрачният от всички – слаб един такъв, жилест, попрегърбен, с преждевременно състарена кожа и отнесена походка. Изобщо с много неподдържана външност. По едно време се чудих ...

НАЛЕЙ
От черни мисли са орисани –
платната на кораба Любов.
И минават дните слисани.
И кой ще чуе мъжкия ми зов. ...

Човекът е глупак,
когато не разбира...
И в чуждите интриги
неканен се навира!
А лудият е луд ...

Моят свят
Когато настръхне тишината,
светът изглежда толкова сам.
Тогава страшно много ми се иска
да напиша стих. С търпение. ...

Срещнах ме се сродни,
сякаш времето бе спряло
и копнеж, в нас, бе наляло.
Сякаш, и аз, и ти, се знаем от преди.
Въздуха едва, в гърло натежа. ...

Рано, не по-рано от тогава,
късно, не по-късно от сега.
Някъде в средата на декември,
някъде след края на света
тътреше се нечий смътен спомен, ...

... не можеш да избягаш от това,
което вече си пожелал...
неистово го искат очите ти,
мислите ти го разголват
и просто знаеш, ...

Тази вечер ме попитаха какво искам от живота. Беше въпрос, зададен просто ей така на приятелско събиране и знаех, че отговорът надали наистина вълнува някой от присъстващите. Аз отговорих, че цяла нощ няма да ми стигне да изброя всичко, което искам от живота. На прибиране към вкъщи въпросът ме накар ...

В КОЛЕДНАТА НОЩ
В коледната нощ вълшебна,
огрявана от лунна светлина,
стоя самотна, непотребна,
а в душата ми е тъмнина. ...

Щом часът удари 7:00, радиото се включи и това стресна Наташа. Тя отвори рязко очи, присегна се и заблъска часовника докато не спря.
- Майната ти! - сънено промърмори тя.
Искаше й се да потъне в леглото си, но трябваше да стане. Беше на училище и майка й всеки момент щеше да дойде да й досажда.
Днес ...

За Природата
I
Покои най-усойни - селения на Пан, незърнали небето
Вечна благодат - за камъни и червеи, осмяни от народа във пословици безчет
Заточеници - в люлката родилна, вовеки прикрепени с коренища към майчината гръд ...

Не ме спирай, ако внезапно разперя криле.
Когато пея, пей с мен - макар и да пея фалшиво.
Когато ми се спи, безмълвно протягай ръце.
Целувай ме по челото. Нежно и мълчаливо.
Пий рома без лед и без кока-кола на масата. ...

Лежа си и си разсъждавам относно празниците („лежа” е глаголът с най-правилно спрежение по това време на годината) и им правя мислен разбор. Освен традиционните няколко килца върху иначе що годе стройната ми осанка, бай Колю а.к.а Дядо Коледа тази година ми донесе и категоричното убеждение, че празн ...

Човек, плашило или пушка издига се в мъгливата клисура?
Бездна на поглъщащи, преглъщащите клей, прегръщани от нестинарки.
Артилерийската стрелба покрива залива леплив.
Разрушава се от само себе си и гимнастичният салон.
Подслон за галантериста няма. Няма облекла, тоалети, дрехи. ...

Аз вярвам в Дядо Коледа, макар че
отдавна затова ми се присмиват.
От хорска злоба често ми нагарча,
та вярата ме прави по-щастлива.
Добрият старец още съществува. ...

Някой някъде ще разлива шампанско
и ще вдига наздравици, тост...
Друг ще скита премръзнал среднощно,
да премине на живота поредния мост.
Ще изсвирят в небето зарите, ...

В комшията на имен ден на гости
във сивият костюм съм се докарал.
Завърши Коледният дълъг пост и...
на питката късмета – Обич стара!
А пуйката изядохме, така че, ...

С превода на това прекрасно произведение на Нелли Мышкина (http://www.stihi.ru/avtor/allflowers666) поздравявам всички в сайта „Откровения” с настъпващата 2014 година и им пожелавам здраве, лично щастие и много творчески успехи.
За съжаление при всеки превод изчезва част от магията на оригинала.
Д.Г ...

Тъжно пълнолуние...
Лунна светлина извайва
тъжен образ на нощта,
нощна птица се окайва
нейде клета, сирота... ...

Люпя семки, хрупам чипс,
а до мача – час остава.
Гръб втвърдява като гипс
пейката под мен корава.
Мачът почна. След това ...

Звезда на небосклона ми изгря
и с твойто име се нарече тя!
Епохата на слънцето дойде,
ти за мен си вече, повече от мече.
Векът на светлината е тук, ...

за дъщеря си
говори все по-тихо
пораснала била
по-бързо от тръстика
и хукнала да захаросва ...

Отпивах черното кафе на бавни и дълги глътки, като същевременно се чудех дали ще успея да си платя наема.
Въпреки, че живеех в бедняшки квартал, стандартът на Ню Йорк си казваше думата и трудно изкарвах месеца без дребен заем от колегите.
Трябваше да предложа интересна статия на главния редактор, ин ...