В театъра житейски на съдбата,
най-мъчна роля си избрах,
да бъда майката, която
не ще допусне майчин грях.
Аз зная колко е отговорно ...

По-добре само с една искра
студеното ти, от лед, сърце да стопля,
отколкото да тръгна да горя
на други хиляди жени само с поглед...
По малко ще те върна към живота ...

Беше свежа априлска утрин. Слънцето печеше с онази приятна сила, която е способна да отприщи доброто настроение дори и в най-зверския махмурлия.
Коста попристегна вратовръзката си и пое дълбоко въздух. До него стоеше Пешо, който пък направи точно обратното. Не понасяше вратовръзки, а обувките го сти ...

Изпраща слънцето лъчите
навред по земното кълбо.
Целува нежно то очите
на всеки цвят и на стебло.
И сутрин пъпките разтваря - ...

Аз съм фрагмент
Съм надвиснал прозорец
Съм стара дървена рамка
Съм преразказана тишина
Сутрин ...

- Но аз те обичам – смотолеви той може би за стотен път.
- Ако го кажеш още веднъж, просто ще те изхвърля – мило му казах, широко отворих вратата и още по-широко му се усмихнах – Абсолютно съм убедена, че от теб ще излезе чудесен баща... татенце.
Това е моя характерна особеност – колкото съм по- бяс ...

Ти си свята, ти си храм,
ти топлиш ни душата,
по-прекрасна аз не знам,
с теб ще бъде светлината!
Родният език е песен - ...

Омръзна ми страхливци да обичам!
От такива вече до гуша ми дойде…
Последният, внезапно ми се случи
и най-нахално живота ми превзе.
Накара ме да се почувствам жива. ...

Внимание, опасна за живота! -
ще лепна на челото. Да се знае.
Преди и някой друг, по-оборотен,
да се излъже да ме пожелае.
Пък после да се скубе по косите, ...

Що за болка е това...
Да те буди през нощта?
Що за болка е това...
Каква е тази празнина?!
Болката от спомена, ...

Нощта рисуваше
контури на града.
И после палеше звезди,
да го погледа!
Стоях си аз във стаята ...

Всяка вечер идва ми гостенка,
по-често е с мен, отколкото ти.
Тя е със име самота
и често разплаква моите очи.
Вратата не отварям, ...

ГЪЛЪБ БЯЛ
Гълъб бял ми носи вест,
днес във тази утрин ранна.
Може би това е тест
или божествената манна! ...

ВЕТРЕНСКИ ИЗГРЕВИ
На внучките ми, близначките Рая и Деница
Прониза острието на деня
доспехите на Рицаря на здрача
и месецът полека избледня ...

Обещах на една жена стихче да ù посветя.
Не я познавам лично, но от думите ù, писани до мен,
разбрах, че е била сполетена от същата съдба.
Мила моя приятелко добра, искам да ти кажа,
че в тоз живот не всичко е прекрасно. ...

Тръгваш и нищо друго няма значение,
тръгваш, а не мога да ти кажа "остани",
защо така съдбата отредила е
да сме на километри аз и ти?!
Виновна съм аз, ...

Бяла потайнице, колко ли нощи
дъха ми до кръв ще изпиваш...
Буден в съня си ще моля за още
любов върху мен да изливаш...
Бяла омайнице, с трепетни думи ...

Ще се поровя в минали животи.
Ще се намеря в други имена.
И ще попитам: "Право ли е, Господи,
сега да плащам чуждата вина?
Каква е тази висша справедливост? ...

ще разбереш ли
или направо ще ме осъдиш,
ще ме разбереш ли или
ще поискаш първо
да ме разпънеш на кръст, ...

КАРТИНА
Порив на вятъра
уби тишината и отключи верига,
дърво досега приковала.
А дървото приглушено и тихо ...

Искам да те обичам както преди,
но не мога!
B гърлото немирен стон се роди,
пълен със страх и тревога.
Искам да те искам както преди, ...

Мислите ми мимолетни
блеснат, после се затичат.
На момичета кокетни
колко много ми приличат.
Днес са влюбени и дръзки. ...

За Живота...
(ерес)
Огромна Радост е Живота,
а Младостта- необяснима,
докато тук, отляво, хлопа ...

Любовни пролуки
напипваш ли у хората любовните пролуки
които пречат на душите им да са еднакви
не следваш стъпките на собствените звуци
не ти е невъзможно в сътвореното да вярваш ...

Красиви залези и нощи
в сърцето ми дошли
с радостта и болката,
с преходността на
минало и настояще. ...

И аз също не спах тази нощ.
Във леглото, в просъница,
се отдавах на твоите думи
и ръцете чертаеха пътища
по гърдите, ...

Чудя се, откъде идва този звук. Чувам го в ушите си, но май идва от главата ми, защото покрай мен няма музикални устройства, усилватели и подобни. Засили се... Започвам да чувам не само самия звук, а поток от звуци. Течащи и сплитащи се, образуващи някаква мелодия... Каква е тази мелодия? И тя се ус ...

Какво искаш от мен? Все още ме обичаш, така ли?
И искаш да съм щастлива? Помниш ли тази ваза?
Ако сега я счупя, няма да намериш дори парчетата,
нали?! Няма какво да се поправя. Да, каквото и
да се случи, ти винаги ще си останеш „моят (…)”! За ...

Oчакваме зората. Жадно, с трепет. Сякаш тя ще ни даде отговор на въпросите. Дори на незададените. Сякаш тя е отговорът, който искаме да чуем, сякаш тя е спасението, което очакваме. По-скоро, на което се надяваме.
Утрото е нашето спасение. Спасение от самите нас и нашите страхове. Спасение от мислите ...

Между вчера и днес има път,
който мери цената на времето.
Сякаш някой претегля света –
кой е дал, колко има да взема…
Колко дълго, със будни очи, ...

Пролет, стича се зеленото
по хълбока на деня
и със тебе споделено то
носи радост, светлина.
Мисли, треви избуяли ...

Ти така красива си, когато си усмихната,
така желана, когато си до мен.
Ти моят блян си, моята мисъл,
ти майка на моето дете си.
Ти така грижовна си, така отдадена, ...