Contemporary authors work: literature, music, art etc.
384.3K results
Фалшивата царица
🇧🇬
Това не са думи от моята уста,
изрече ги Иван Хиновски,
пред Поли Златарева в "Още от деня",
а те без следа през мен не преминаха.
"В момента Европа възвръща Величието на Ядрената Енергия." ...
In moon's soft glow, they meet at night,
A sweet embrace, two hearts aligned.
In dreams they dance, in whispers talk,
With words as spells, in shadows walk.
Weaving charms, delightful song, ...
Дългото звънене на вратата беше безплодно. Никой не отваряше. А уговорката уж беше твърда. Майсторът започваше да се изнервя. Беше довлякъл чантите с инструменти до петия етаж – асансьорът не работеше, – а сега това… Все пак му се струваше невъзможно жената да му е вързала тенекия. Тя звучеше много ...
в памет на д-р Иванов
През 90-те години на миналия век, работех и като извънщатен сътрудник за вестниците "24 часа" и "Континент". Списвах техните шахматни материали. В първия под името МИСАНА, а във втория като ВЕГА. Анализирах партиите от мачовете за световната титла по шахмат или текущи супертурн ...
Познах себе си в погледа ти,
и в очите си сетне теб познах.
Познах се в теб и ти в мен,
и любовта избистри се в очите ни.
Познах най - ярката звезда ...
Не е невъзможно, а крайно наложително след толкова обилно ядене и пиене при мама и тати, да не посетиш личния лекар...
Изслуша оплакванията ми, понатисна корема ми и подаде мълчаливо рецептата.
- Докторе - обаждам му се по мобилния след няколко часа - Купих онова нещо иригатор, какво да правя нататъ ...
- Ставай, поспаланке! - прониза я гласът му.
Знаеше какво следва - дърпане на завивките й...
- Искам да спя. Обичам да се излежавам. Остави ме. - промърмори сънена.
- Виж се на какво приличаш! - продължи той - Страшна и рошава като...като баба Яга. Моята сладка баба Яга.
- Пропусна определението "гр ...
Когато живееш в среда на кодоши,
ти несъзнателно ставаш им цел.
За себе си те въобще не са лоши,
ни ти ще си винаги в техен обстрел.
Средата отровна е диагноза. ...
В красиво синьо огнено горят
като звезди над мен уханни люляци.
Разклащат клони те и ми шептят,
че още помнят ловчанските улици
онези стъпки, месили с копнеж ...
ИМАМ СИ ЕДНА МЕЧТА
... да имах къщичка в Балкана със прочка, дворче и асма,
да седнеш – с роклица басмяна, под сенчестата сундурма.
Да крее залезът на хълма – проскубан, прегорял – и риж.
Лула тютюн да си напълня, проклет от Бога да е – триж! ...
Ще ме видиш в някой слънчоглед,
устремил към слънцето си цвят,
вперил погледа напред,
досущ като смисъла на моя свят.
Ще се усмихна в жълтото почти, ...
Тя стъпваше бавно, ефирно на пръсти.
Реката потръпна от допир – преля.
МакКенън разпусна косите си гъсти,
в които прозираше... тънко греха.
Не знаеше... в храстите... нещо се крие. ...
Да си играем на лъжи,
спокойно думи да изричам...
А в мене чувството лежи
и толкова много те обичам!
О, разкажи ми, разкажи! – какво ли толкоз в теб лежи? ...
Но слънцето не слезе над върбите
и не написа със лъчи " до утре".
Погълнах мрак и влага до пресита,
задрямах, няма кой да ме побутне.
Не се прибирай, зная да се пазя ...
Върни се мила, нежно целуни ме,
Разбирам, че далеч си от света,
Еленче имам, носи твойто име,
Малко е, но ще ме учи да летя!
Еленчето е като пойна птичка, ...
Надига глас отвътре и заплашва.
"Така, ако я караш, ще загине!"
Бях чувал, че за щастие се плаща,
ала съдбата много скъпо взима...
Че малко ли от мен раздадох? ...
Ежедневки 42
1. Маскирах се, като презерватив... и веднага ме употребиха по предназначение...
2. Изхвърлих си всичките стари дрехи... а нови нямам...
3. Изядох човека в себе си... но не съм канибал...
4. Не издържах на напрежението... и дадох накъсо... ...
ОБЛАКЪТ НА БОГА
... навярно Бог на облака седи – и в своето Творение се вглежда,
ала светът не е като преди, престана да е обич – и надежда,
уж, слънчице на всекиго е дал? – за хорица, за птици и влечуги,
а ние – всички, в Божията кал със кеф си правим кал едни на други, ...
И дори най-дребното стръкче да бъде откъснато, дори най-дребното листенце да се полюшне, ти мигом си склонна да се задавиш в съмнения. Не ти е нужно много, за да направиш мигновена крачка назад, да удебелиш стените и да се увериш, че цялото стъбло, както и цветовете са добре опазени. Но пък може би ...
Християнски роман
(Разказ)
Чернееща се нощ. Някой бягаше от сторен грях.
Стъпки на жена се чуваха да тичат сред гора и плашеща,разпростряла се навсякъде тъма. Заедно с тях... бързаха да ги догонят и вятърът, и студът- призракът и убиецът на вечерта. Все невидими, но сякаш, чупещи костите и замръзващ ...