И много яребици имаше в Добруджа. По времето, когато ловът им беше разрешен, житата бяха вече прибрани, и яребиците бяха в царевичните блокове.
Наредени в редица през 4-5 реда, ловците тръгвахме напред. А яребиците тичат напред по редовете, но когато ловците ги наближат, вдигат се във въздуха. И тог ...

Край камината...
Ей, да напалим огъня в камината
и пламъците да роят искри,
седни до мен и Времето изминато
да върнем, и с легендите дори... ...

"да пием за богатите мъже" Добромир Банeв
На Мария Вергова
Да пием за красивите жени.
Ще счупя с гняв самотната им чаша,
в която и в среднощен час кълни ...

Гледаш и нагло в очите го лъжеш...
Себе си залбуждаваш... „Добре съм!“
И всяка сутрин си повтаряш... „И сама ще се справя“...
А всичко, което искаш, е просто да чуеш „Как си“ и да не излъжеш...
Но не можеш спокойно да спиш... искаш да си отмъстиш... ...

Прекрасно утро. Влюбена пролет.
Защо сърцето бие? Както преди.
В небето е толкова скучно,
че се уморих да летя с мечти.
И разни роли с теб играем ...

Остави ми само магия,
на тази, която те чака.
В кръговрат от измамна светлина
те търсих пак и пак.
Остави ми само една, ...

Писмо до Теб!!!
Добър вечер, Любов моя !
Добре дошла в дома ми да разпалиш утихналия огън в камината и да сгрееш отново Душата ми!
Поседни за малко, прегърни ме!
Погледни в очите ми с меката си топлина и се наслади на уюта, който ми създаваш с красотата и спокойствието си! ...

Да си разменим страдание - Живот.
Аз ще ти дам от моето, а ти върни ми го обратно.
Ти ще ми дадеш на цял народ
и ще ти го върна, през сълзи, стократно.
Да си разменим надеждите - Живот. ...

На ъгъл чаках те за среща
и търсех те във всеки двор.
А ти си чакала отсреща,
обърнала към мене взор.
За кратко често те намирах ...

почти обяснение
в любов...
родила се отдавна,
почти обяснение
в любов ...

Погледнах в огледалото, но не успях да видя нищо. Едно празно отражение стоеше отсреща и тлееше в отломките на изгорялата душа.
Присвих очи, концентрирах се и се опитах да се открия, да разпозная себе си. Но там нямаше нищо, освен празното отражение, стоящо неподвижно и безмълвно, като една празна ч ...

Тя седеше на хълма и сплиташе бавно косите си.
Ято облаци – сякаш досадни оси – се присламчи.
Закръжа, забръмча, край страните нахално се сипна
и започна да жили със тънки остри светкавици
ръцете ù бели, раменете, заоблили билото. ...

Останах пак сама...
Край мен ти ходиш
и говориш ли, говориш.
Сама съм въпреки това...
Дочувам моята любима песен - ...

Свикнах да ставам във пет. Пет и една, пет и две...
Всъщност, минутите нямат значение.
Ще си направя едно дълго и черно кафe –
таласъмска доза самолечение...
Не броя цигарите, те никога не стигат... ...

ГЛАВА СЕДМА
Мич почука тихо на врата в болничната стая. Часът бе вече почти девет.
- Да? - чу се от вътре. Той отвори и подаде глава.
- Може ли?
- Разбира се! - Боби бе толкова щастлива, че го вижда. Той влезе и внесе две големи бели чанти. ...

Поглед и поглед.
Усмивка х2.
Дума, а може би не.
Усмивка отново, поглед напред.
Очи, ръце, сърце. ...

Вчера срещнах Деми Мур,
Каза ми: Какъв сладур,
Хайде, тръгвай с мен, момче,
Много ми се днес... яде.
Дърпах се минута-две, ...

Винаги съм вярвал, че няма нищо по-хубаво от това, да имаш верен приятел до себе си.
Не просто за шеги и веселие, а по-късно и за по чашка и сладки приказки – говоря за онова дълготрайното, истинското приятелство, дето не е скрепено с кръв чак като в роман на Марк Твен, обаче е по-силно и от кръвна ...

Тъй написал е Дамян...
"Разминахме се като две планети",
написа гениалният Дамян.
Аз моя гений не намерих,
но теб те открих, моя блян... ...

Боли ли те (там някъде отляво),
когато ме съгледаш с някой друг,
получил над прегръдките ми право?
Прехапваш ли си устните напук
на силното желание да креснеш, ...

Историята започва така.
За лъжа, предателство и омраза,
заразявайки всеки като проказа,
като някоя смъртна зараза.
Беше преди години, повече от една. ...

Дай ми само ти онази светлина,
в която никнат цветовете на надеждата...
вече вкусил твоята душа
пътя си към теб изграждам с преждата
на своето сърце, и грее светлината ...

Снимката ти в интернет видях,
на нея ти стоеше прав.
В онзи миг разбрах,
че ме обзема голям страх.
Осъзнах напълно, ...

Объркан съм и нямам време!
С Живота съм във препирня!
Най-хубавото в мене дреме
и аз се питам, до кога?
Стъписан съм от туй, не крия, ...

ЦВЕТНИ ФАНТАЗИИ
“Аз бих искал ливадите да бъдат червени,
реките – златножълти, а дърветата – сини.
Природата няма въображение.”
Шарл БОДЛЕР ...

И ето, дойде ден за последно сбогом,
а какво да кажа на сърцето, то крещи -
не си отивай, мамо, моля те остани!
Утрото е празно, а вечерта е тъжна,
звездици плачат от небето и ридае сърцето! ...

И отново си по средата...
По средата на вечния кръстопът...
Въртейки се в кръг, задавайки си едни и същи въпроси...
„Какво да избера? Накъде да тръгна? Кой е правилният избор?“...
И за стотен път отговор няма... Просто трябва да избереш... Сам да решиш... ...

РАЗКОВАНИ ДЪСКИ -27
Веднага разбрах, че жена ми е отишла на пазар - намерих портфейла си в безпомощно състояние върху масата в хола.
По-страшно е, че се навъдиха душевноДолни хора...
Не си пъхайте лейди гагата навсякъде!
Покрай сухото мезе, отива и суровото. ...

Бягай далеч, ако можеш.
Бягай - спасявай се.
Спаси се... от мен.
Аз съм магьосница дива,
слънчев лъч и небе; ...

Тази нощ под луната целувах
устни жарени с нежна упойка.
Пръсти в твоите - топлите вплитах,
като снопове златна ръкойка.
Тази нощ завидя ми луната, ...

Brett Anderson - Unsung
Plans, all those intricate plans,
Left like gloves on the railings,
Slipping through your hands.
Clouds, those impossible clouds, ...

Най-обичам y дома до камина да седя,
да гледам огъня как бумти, бумти,
a димът в облаците да лети.
Навън сняг валии, валии и тихо шепне:
палтото наметни. ...

Ставам, закусвам, в умът си ми още,
усмихнат разхождам се през целия ден,
лягам, заспивам, сънувам те нощем,
не веднъж съм ти казвал, че си значима за мен.
Това, че стигнах до тука, доказа на всеки, ...

Когато някой е отчаян и нещастен
крилата на надеждата му подари,
с приятелско послание убеди го,
че всъщност може да лети.
Разкажи му колко е прекрасен, ...

Ако знаеш само, че откакто си отиде...
заглъхнаха ми думите в душата;
бродират те там с̀ълзи от обида
и римите звучат ми непознато.
Като на пъзел си намествам липси, ...

Моя стара любов, неживяна -
още спомени влачиш на гръб...
ти не искаше моето рамо,
а безумие в женската гръд...
Не ми даде ръка... да изкачвам ...

Нощ
(миниатюра)
Витае усещане.
За красота. И споделеност.
За вълшебство. И влюбеност. ...

Жадно ме сричаш
в очите с надежда -
като бяло кокиче
над снега ме поглеждaш.
Любовта ти красива ...