Накъде отива този свят, накъде отива България?
Всичко около мен се руши, животът умира. Някога великите български герои са възпявали мислите и идеите си в поеми, в съчинения, в романи, в песни... Днес съществуват екземпляри (не мога да ги нарека хора), които дори не са чували за имената на тези вели ...
2013.03.05 - Господин Д. Добрев, господа управляващи, господа политици,
Защо будалкате тоя народ, защо го правите на олигофрен, защо не се обърнете назад да видите къде са отишли парите "икономисани" от справедливото заплащане на труда на българина? Защо не разгледате кой, как от политици, банкери и ...
Окичи ме с червен и бял конец -
подарих душата си червенобяла,
целувката остана ми като венец
на любовта, спонтанно долетяла.
Неописуемо ми е да те усещам - ...
12-сет години Ти със мен живя,
12-сет години от този ден нататък
подаръци ще ти даря.
Възможността да те ухажвам днес отново,
това е щастие, което не получих наготово. ...
Бойко, българският "вожд и учител",
в болница отиде при лечител -
от протести кръвно вдигна,
а ЧЕЗ народната пара задигна.
Нацията клета на него заряза ...
ПРОРОК
Вече е толкова просто да бъда оракул,
вече е толкова лесно да пророкувам –
мога да кажа на всеки не само какво го чака,
но и какво ще му струва. ...
Лятото беше в разгара си, горещината бе започнала да отслабва и златистите лъчи, които все още надзъртаха между покривите, озаряваха последните етажи по фасадите на отсрещния тротоар. Емил вървеше с ръце в широките джобове на бермудите си и разсеяно зяпаше плътно опрените една в друга витрини, профу ...
Обичам те! Наистина го чувствам...
както звездите свойте небеса
и както совите среднощната тъма,
както художник своето изкуство...
Както мравките зелената трева, ...
Веднъж, скитайки се сред руините на едно безславно изличено подсъзнание,
аз видях на един прашен, пуст кръстопът, да се срещат Разума и Сърцето.
Сърцето ведро поздрави:
- Здравей! Кой си ти?
А Разумът хладно и надменно отговори: ...
Марко лудия
- Бай Иване, дай още един чай! – извиках аз, докато седях на маса с още няколко души в магазина на бай Иван.
- Ей сега, Христо – отвърна ми той.
Бай Иван бе добър човек. Бе надхвърлил петдесетте. Беше с няколко години по-голям от мене. До скоро работеше из София като строител, но след ка ...
Ако знаеше как го обичам!
С любов, покълнала от зрънце Космос
преди Галактиките и мъглявините...
Една любов невидимо прикрита,
опитваща великолепието си да покаже ...
Има моменти в живота ни, в които успяваш да уловиш щастието в ръка... Моменти, в които времето спира някъде там и ти, опиянен осъзнаваш, че си щастлив. Усещаш как щастието пулсира във венитe ти, усещаш го как се разлива във вените ти като опият. Залезът на слънцето бе нереално красив, бирата с ръкат ...
Научи ме, врабецо, да бъда корав като теб.
Да посрещам студа всяка зима с гърдите си крехки
и когато челóто ми пука, смразено до лед,
да не спирам да пърхам, доволен, че жив съм и днеска.
Научи ме на мъдрост, врабецо – как с други врабци ...
Благодаря, постоянно го повтарям.
Благодаря за щастието, за любовта.
Благодаря – така сърцето си отварям.
Благодаря – с теб по-прекрасен е света.
Възхищавам се на твоята усмивка. ...