Когато
със желание творим,
трудът ни с космос е съизмерим!
Във интернет
твори един поет. ...

Високи сини планини,
реки и златни равнини...
Младен Исаев
Високи колорадски планини,
реки и прерийни равнини, ...

The Script-the Hall of Fame ft.will.i.am.
Yeah, You could be the greatest
You can be the best
You can be the king kong banging on your chest
You could beat the world ...

На Мария Вергова
И този път земята оцеля,
пророците подадоха оставки.
Едно момиче в морските поля
събираше звездец и незабравки. ...

Моментът, в който тя влезе в стаята, разбрах че имаше нещо нередно. Мислите ù бяха неспокойни, все едно кошмари и ужаси плуваха в спокойните води на съзнанието ù. Сините ù очи бяха въоръжени с най-болезненото оръжие за една жена - сълзи. Въпреки това беше красива. Сълзите ù падаха и се разбиваха по ...

С мълчание
да изясним това,
което не можем иначе,
с мълчание
да покорим това, ...

Слушам музика нежна и обичам жените.
Всяка миличка дума е усмивка за мен,
Ала ти си ревнива и вгорчаваш ми дните -
Толерантен съм, но - неразбран съм съвсем!
Бързо дните минават, а душата ми страда - ...

За моята объркана Душа.
Сън толкоз нереален, нетипичен.
За мъката и радостта.
Душата ми, опалена жарава.
Във було бе и в рокля от безкрай. ...

Коледа - това е рай
като приказка без край.
В моите очи е дом,
с много книги - том по том.
Семейството е вътре и се грее ...

Погледни в очите ми и ще видиш какъв камък тегне на сърцето ми!
Погледни в очите ми и ще видиш ледена обвивка, стегнала душата ми!
Погледни в очите ми и ще видиш хиляди стъкла, пронизващи плътта ми!
Погледни в очите ми и виж мъката, която ме топи като снежинка!
Погледни ги, кафявите очи, те са оглед ...

Какво невиждано прозрение:
В размерите на молекула,
смален, из собствените вени
като в канал бетонен плувам.
И в дишащите алвеоли ...

Посред нощ отивам на поляната.
В левия ми джоб -
циферблат от часовника на дядо.
В десния – време.
Тревата, сресана се кипри за щурците, ...

Отиват си в буйна надпревара последните минути на годината. Заминава си тя - скъпата ни гостенка. Изживяхме заедно 365 дни случвания с по 24 часови мечтания, разделени на 60 минути размисли и важните 60 секунди действие.
Толкова малко и толкова важни!
Изнизват се като дим през комина през зимата, ка ...

Нагарча ми до спомен тъмнината,
със две-три истини направих си очи.
Измамна ли е, Санчо, свободата?
Окови ли са плачещите дни?
Измислям си небета и любови, ...

Имам си верни приятели.
Малко са те, но ми стигат.
В зли и добри обстоятелства
тъкмо навреме пристигат.
Имам си верни приятели ...

Баба
На автобусната спирка тълпата бързо се увеличава. Трябва да стане чудо закъсняващият автобус да побере всички ни. Притиснат съм от човешки тела и едва успявам да зърна късче проясняващо се синьо небе. Чувствам как тялото ми попива влагата от полепналата по дрехите роса. Кожата на ръцете е настр ...

Тъмносиньонаситени,
перести,
като разляти петна
от мастило
от гигантски тест на Роршах ...

„ Разтвориш ли ръцете за прегръдка, ти вече си удобен за разпятие.“ Добромир Тонев
Протегнати ръце - мечта за полет.
Прекършени криле.
Вярващи очи - чистота и порив.
Отровени с ненавист, безразличие. ...

Плъзна се
по онази откъсната картина.
Помниш ли?
От морето излезе полугол,
със ситни пръски навсякъде, ...

Изпрах си сянката на Благовец,
когато заникът катурна.
Овчар ­– отплеснал зад цафарата –
почти ме стори да се върна.
Видях високо над тополите – ...

Pink - Try
Ever wonder about what he's doing
How it all turned to lies
Sometimes I think that it's better to never ask why
Where there is desire ...

Тази песен е експеримент, не знам до колко сполучлив, но се надявам да ви хареса!

Не бе целувка, стоплена от милост,
изпратена от сляпата съдба,
а беше огън, който дава сила,
от който в миг кръвта ми закипя!
Почувствах го, че беше любовта ти – ...

Цветанов "цъфна" в Банско.
Там видяха лицето му глиганско.
Тъй вифаджийските ченгета
защитават мутренските прасета
да секат планинските дървета. ...

Душа бездомна, вече отмаляла
като есенните капещи листа.
Самота пуста, оглушала,
попила само болка и тъма.
Сърце, сковано в неописуема тъга, ...

Под дъжда
Навън ме посрещна есенен дъжд,
чакал самотен под голите арки -
в летния ад го желах неведнъж,
и ето... сега ръмеше над парка. ...

Тя към олтара върви
с навлажнени от мъка очи.
За друг са нейните мечти,
но с него пръстени ще размени!
И ето, никой не я спря - ...

Личеше му, че е нов тук. На всички им личи първия път. Беше висок около 180 см., добре сложен, седеше сгушен в яката на велуреното си палто, свел поглед в земята и нервно мачкаше каскета си в ръце. Когато дойде неговият ред да се представи, стана и с плах, неуверен глас каза:
-Здравейте. Казвам се Д ...

Кой прав, кой крив
Всеки човек е със собствена истина ̶
значи и тя се брои в милиарди.
Да, но на свойта той лепва „Единствена”,
слага ù нимб и я ревностно варди! ...

Измислих те...
Измислих те, за да те имам
в самотни нощи и безпътни дни,
когато от безобичност боли
и сълзите горчат непоносимо... ...

Край брега и думата е влажна.
Край брега и стъпката е важна.
Чакаш ли ме пясъчна и нежна
на пътека лунна и копнежна?
Ще пристигна със вълнà надежна. ...

И тъй като непреодолима нежност
ме кара да погаля нещо твое,
и малки, нежни екстрасистоли
преследват ме, поглеждайки те всеки път...
И тъй като от пулса ми изскачат ...

Той: - Виж, научих се на...
Аз: - Знаеш ли, на теб ти е отредена съдбата на куче...
Той: - Защо?
Разделихме се в Четвъртък. Аз вървях по павираните улици на малкия град. Вървях, за да не се прибирам. Някой беше изхвърлил всичкия боклук пред дома ми и сега нямах път към него. Нищо. Никога не съм се с ...

М О И Т Е С Ъ Н И Щ А
Място на действие:
Къща… Сачак… Хляб… Кал… Цървули…
Кучета… Овце… Прасе… Харман… Хамбар…
Къща ...