Любов, каква красива дума.
Какво ли значи тя!
Това е да сме двама
дори накрай света.
Какво се случи! Кой ни ...

Ще излъжа.
Не мисля за тебе.
Творя тишини
под чужди обятия.
Сутрин разлиствам очи ...

Вали.
Навън е есен,
а във душата загорча.
Боли ме
от надгробни песни, ...

Тъга
Да бъдеш на топло с мъртва душа,
със сиви коси от коприва.
И жилите тънки да прерязват плътта
с усмивка и немощна сила. ...

Валеше, лутах се навън,
разхождах душата си плаха,
пак стигнах до твоята стряха,
а може би всичко бе сън.
За последно реших да се върна, ...

Пролет
През пролетта всичко е красиво,
дървета със цветенца са покрити.
През пролетта нищо не е сиво,
защото зимните нотки вече са изтрити. ...

Остави ме да вярвам, да тичам, ума си да губя…
Не, не ми пророкувай, за теб запази мъдростта си!
Аз летя до възбога, когато най-лудо се влюбя,
че напира кръвта ми и буйно кипи в дързостта си!
Не, не ми пророкувай, когато обичам съм щура…

Любовта е вяра,
Разтвореният цвят
грейнала в надежда
и стършела приема
за любов. ...

От рухнали въздушни кули
на минали илюзии, мечти...
Напук на всички хорски хули,
градя стени срещу отровните стрели.
От стъклени разбити замъци, ...

Щастие в сърцето си нося аз,
искам да го предам и на вас.
Важно е да греем, да бъдем щастливи,
да се усмихваме, да бъдем игриви.
Положителната нагласа прави чудеса, ...

Скъпи Апостоле,
Пиша ти това писмо, за да споделя мъката си. През сълзи гледам настояща България. За тази България ли даде живота си? За тази България ли жертва всичко, което имаше? Гледам и очите ми се пълнят със сълзи, моля се това, което виждам, да не е истина.
Каква е била България? Родина на хи ...

Нежност, приказност - красива,
плам, любов, мечти в безкрая...
допир тръпнещ ти желая
до безкрайност чак към рая!

Глухи стъпки отекваха в пустия коридор и един силует се разтегляше на луминисцентната светлина. От стените лъхаше студ, мъртвешки студ, способен да подлуди и нормален човек.
Когато влезе в стаята си, се приближи до прозореца. Облегна се на металните решетки и погледът ù се отнесе някъде покрай цъфна ...

Човек след като се роди, започва да опознава заобикалящия го свят, защото той дотогава не се е сблъсквал със света навън. В утробното си развитие той е защитен, но след раждането вече човек попада в непозната до този момент реалност. В последствие човек расте, развива се и осъзнава кое е редно и кое ...

Неспособна ли съм със любов да те даря?
А можеш ли пък ти?
У мене виждаш ти оставена мечта
от изгубените дни.
В спомените си за теб останах ...

Море убиец
Спускам се дълбоко, дълбоко в морето.
Макар и жестоко, без страх влизам там.
Макар че това е местото, което
отне моя татко, отне го без срам. ...

Вятърът играе
с обеците ми
и на пръсти покрива
обхождам.
А градът е ...

косите ù
са като рибарска мрежа
събират врабчета
снежинки
и мъжки въздишки ...

в памет на баба
Морето сдипля гънки тюркоазени,
обточени с пенлив дантелен кант.
В покоите му стихнали нагазвам –
ранен до кокал ...

Дъжд вали. Дъжд вали... Ще измие ли
кръвта по асфалта, омразата в очите ни?
Дъжд вали... Кални локви...
От обувките – мръсни следи.
Дъжд вали. Тропа по покриви, ...

Дарбата-проклятие аз нося
с душата си лекувах наранените,
вярата им връщах към живота,
а те кръвта източваха ми я от вените.
След всяка мрях, а следващата ме прераждаше ...

Възраждане
Потъване.
Мрак.
Народ.
Събуждане. ...

Целунах приказния принц.
Той пък в жаба се превърна.
И приказката ми като принцесата - побъркана.
Намерих тайнствения ключ от пещерата на богатствата.
Отварям - вътре пълно с′ злоба. ...

Не ме питай дали съм поет,
прочети любовта в очите ми,
няма ред, няма никакъв ред,
само чувства във думи обличани!
Не, не искай от мен да склоня, ...

Тя направи всичко, за да бъде негова икона.
И боядиса се във русо, и превърна се в кокона.
И със сини лещи ходи, и със марковите дрехи,
И привлече го, тогава можеше да има всеки.
Той от нея взе си всичко – и девствеността отне ù. ...

Един живот красив като картина,
вълнуващ като първа среща,
стопил той хубавото в минало
като горяща свещ.
Отровено от скръб едно момиче ...

Аз съм буйна трева.
Имам млада душа.
Жива съм. Непокорно бие сърцето ми.
Не се страхувам от вятъра.
Вдигам гордо глава. ...

Разкръстена от спомен за Батак,
Околчица, Оборище и Вола.
Земя, родена с карма на сирак –
отричана, раздирана до голо…
И пак желана… И от свой, и враг. ...

Тази дата е възвеличавана и охулвана. Такива сме си ние - Българите. Всеки наш национален символ е бил повод за гордост и за оплюване едновременно. В несъгласие със себе си живеем, а дирим съгласие за общото. Съединението прави силата, но дори за гроба на Левски не намерихме покой и упование.
Колкот ...