Усмихнах се!
И утрото за мен се усмихна.
Прегърнах деня,
и той за мен обятията си отвори.
В звездите взрях се през нощта. ...

вдъхновено от:
Aко някога облак скрие луната,
ти недей, недей да тъжиш.
Има нещо в звука, в тишината,
навярно и в нея тъгата гнезди. ...

/Таня Мезева, Таня Илиева - fenix/
За силната жена, не се говори.
Тя смела е, дори да е сама.
Не хленчи, не измисля апострофи.
Усмихната е, приливна вълна. ...

Не, не си отивай, както си отиват листата,
почернели от времето и от калния дъжд.
Ти си ми нужен, както росата,
както дори хлябът насъщ.
Живей, живей заради мене ...

Мастилено-небето,
а залеза-червен.
И златно е кубето,
а фона е зелен.
И птица-долетяла, ...

Няма да те пусна да се прибереш,
докато един друг не се довършим.
Трохи от грях ще успееш ли да събереш,
да си вземеш спомени за вкъщи?
Няма да станеш достатъчно силен, ...

В преследване издъхват
последните коли.
Дъждът едва вали,
а устните пресъхват.
Във кървавия студ ...

Отивай при нея, чуваш ли!
Не искам и да чувам за тебе повече.
Отивай, какво чакаш ти?
Да те спра? Мина това време, човече.
Достатъчно плаках, ...

Душа срещу съзнание,
чувство срещу мисъл –
за таз опозиция човекът вечно е писал.
Ще кажа и аз моето мнение,
което, вярвам, ще ви остави без капка съмнение, ...

Фалшиви маски на лицата,
студени са ви вече и сърцата,
душата си на дявола продадохте,
заради материалниото се дадохте!
Грим - скъп по вашта кожа, ...

обезличен
понасям кръста си
под ласките на бича
свещена безвъзвратност
поемам на война ...

Обичан и мразен, преситен от думи,
избягах далеч от пороя.
Сега съм спокоен, дори да е трудно,
ще пия за болката своя.
Поредната бира се дави от пяна, ...

До теб са майка ти, синът ти.
И знай, че свята е Мария
ТЯ бди над твоето семейство

Една сладка репетицийка...
Капка, по капка, по капка...
Дъх подир дъх.
Вдишвам, издишвам, умирам
смърт подир смърт. ...

Софийска сага
Глава тридесет и седма
Мария и Симеон вече три години съжителстваха щастливо. Той жънеше успехи на сцената, а тя се грижеше за домакинството и за любимия си Симо. Недоразуменията и недоверието бяха загърбени и животът им беше спокоен, уютен и щастлив. Мария беше талантлива и изобретате ...

Сини, зелени, червени,
всички ви обичам.
Тъжни, или пък засмени,
все прекрасни ви намирам.
Това сте вие, приятели, ...

На рамото си носеше щурецът
пропукана от смях и плач гъдулка,
във вехта шарена торба - писеца
на бард. Под излинялата качулка
горчивата усмивка благородна ...

Аз съм този,
който рекламите трябва да гледа,
а го кара на кисело мляко и лук.
Този, който често гладен си ляга,
но се буди... ...

Ами ако ненадейно падне як порой
и парламентът бъде наводнен,
какво ще правиш ти, народе мой,
от власт законодателна лишен?
Ами ако премиерът вземе, че реши ...

На другата сутрин отново ще мразя...
...ще мразя очите си, свикнали с теб,
ще мразя деня си - във стаята влязъл
и шумно отмил твойте устни по мен.
Отново ще мразя самотния ъгъл, ...

... Боже, ти създаде Светлината -
да огрява хората, Земята...
Още щом зора се зазори,
радват се и птици, и треви...
Съмва се... И колко е красиво!... ...

Бъди щастлив,
когато аз ще съм нещастна,
защото все по теб ще гасна
и само споменът за теб ще бъде жив.
Обичай - силно, страстно, ...

ГОЛЕМИЯТ ЦИРК НА ПРАВОСЪДНАТА НИ СИСТЕМА ПРОДЪЛЖАВА
Вчера бе гледано делото срещу Николай Цонев. За кой ли път както се случи с Валю – Топлото българският данъкоплатец ще плаща заради една измислена правосъдна система. Какво представление ни правят нашите прависти. Номерът е следният: ако има доброс ...

На червения диван във хола
хърка тлъста синя котка.
Другата я дебне скришно.
Радиото бърбори тихо.
Листопаден маратон навън ...

Тази нощ щом небето затвори очи
и под облак завити звездите се скрият;
в безтегловна прегръдка със теб ще мълчим -
всеки миг да превърнем във наша магия.
Ще се вслушваме в шепота вятърен тих ...

Много пътувах, малко преживях.
Много гледах, но нищо не видях.
Теб търсих, но да те намеря не успях.
Есен златна, сезон любим,
времето дойде отново дните си да споделим. ...

Три пъти го напуска и три пъти се връща при него. Родителите ù бяха минали през всички възможни състояния на изнервеност, понастоящем баща ù не ù говореше изобщо, а майка ù не спираше да плаче. Приятелките я гледаха странно, дори най-близката, която ù беше като сестра беше охладняла към нея, защото ...

Проникна в мислите, задигна мечтите,
а сърцето прибра в старата си колекция от сърца.
Гордостта отдавна нямаше роля в тази пиеса
и затворена в твоята омагьосана клетка,
Земята бе някак чужда за мене, исках да ...

Раздавам картите! Играчи, тук ли сте?
Вземете всички козове в ръцете си!
Обмисляйте си подличките ходове,
с магия призовавайте късмета си.
В ръцете всеки своя шанс държи- ...

Тревата мокра е от есенни въздишки.
Мъглите се наместват между нас.
Във въздуха по хладни, тъжни нишки
настига ни несъществуващ глас.
И шепне ни със аромат на Лято: ...

Имам познати, които твърдят, че хората не са еднакви и никога няма да са. Всеки човек е комбинация от параметри като ръст, възраст, тегло, номер на обувките, темперамент и още много други, които несъмнено играят важна роля за нашето съществуване. Изправяме се срещу много трудности и често изходът е ...

БЯЛА МАГИЯ
Куршумена вода, мълчано биле,
пред изгрева - с усмихнати очи.
В ръцете восъчно крило от пиле.
Филиз маслинен, но да не горчи. ...

О, колко е опасно да си жив.
Случайност е, че още теб те има.
Живота е за всичко това крив.
А ти човече си щастлив за трима!
Във детството най-трудно се расте, ...

Наивна, мила, своенравна
и добродушна беше тя,
а той - надут като за трима,
безмер си виреше носа.
Повярва тя на неговите думи - ...

Поздрави от Лизи
Тази година пролетта е студена. И дъждовна. И ветровита. Вечер излизам за дежурната цигара и да погледам звездите, но по-често гледам назъбени, зли облаци и се прибирам зъзнеща от студ. Вятърът добре се е “погрижил” за прическата ми, но и аз съм упорита- излизам си всяка вечер. Това ...

Дъждът отмива всичко,
безстрастно заличава
натрупаните скърби,
горчилки,
самота... ...