Минаха нашите зрелостни балове. Аз съм вече спортист на заплата, а Ники го чака казарма. Голям рев беше. За късмет го разпределиха в поделение до нашият град.
Пишех му писма всеки ден. Изкарвали са го пред строя за това. Рекорд някакъв поставил. Когато можеше, бягаше да ме види. Минаваше през гробищ ...
Хвърчи денят. И на ръба на крясъка
потъва във зениците на лампите.
Шамарите му - вятър смесен с пясък
по бузите ми аленеят пламъчно.
И днеска оцелях. Почти напук... ...
- Откъде си, момче?
- От Батак-а.
- Питам сериозно!
- Оттам съм, както и да го погледнеш. От Батак-а съм, чичо. Знаеш ли Батак-а. Хе там…
- Какво си се размахал бе, натам е Орлов мост. ...
Вече обръщаш гръб на всичко онова, което беше.
Извърташ очи и сякаш не е имало нищо.
А моите рани кой ще излекува?
Белезите кой ще заличи?
Тръгваш си, чувам как стъпките се отдалечават. ...
Искам всичко от теб.
Искам гласът ти като нежна китара
да шепне в ухото ми в дългите нощи.
Искам всичко от теб.
Искам погледът ти като остра стрела ...
Дали след толкова пропилени години той някога ще се върне и ще ми се отдаде,
пита все моето сърце.
Дали?
Той мисли, че сме толкова различни
и не ми дава шанс! ...
От вчера ГЕРБ предлагат нова услуга - „депутат назаем“. Макар че назаем брашно тъпкано се връща, реших да се пробвам. Обадих се в централата на партията и попитах какви са условията.
- Господин Станишев, да не би да размислихте? – попита приветлив женски глас.
- Не, не съм Станишев, аз съм просто гр ...
- Имало едно време едно далечно царство, почти на края на света. В него съжителствали много честни граждани и откровени животни. Заниманията им варирали от ходене до тоалетната до още по-прости дейности, като слушане на чалга. Именно там живяла една изключително красива проститутка.
- Сигурно имаш п ...
Когато си тръгна, бе цвета на моята рокля,
когато те няма, е цветът на мойте очи,
когато бях твоя, цветовете не помня,
когато бях твоя, дори да мълчим.
Когато ти шепнех, бе цвета на моите устни, ...
Земетресение
Виждаш ли - забравих те, не вярваше!
Подтикван от безсмислие - стопи се!
Евтино продаде се, не трябваше,
а чарът ти използвано разби се! ...
Тайна
... и като пролет си... ухаеш ми на младост...
Направо си зарàзен и прихващам
и страст, и лудост, и наивна радост...
Като дъга си... аз като децата... ...
Благодаря, Живот, че още ме търпиш -
разсеяна и разпиляна.
Че има смисъл всеки ден. И току-виж
проблесне слънчице измамно.
Благодаря, Живот, че още ме обичаш. ...
Не си мисли, че малко те обичам,
щом рядко виждаш моите очи.
Не мога лесно аз да бъда ничия,
ала в сърцето ми си само ти.
Че те обичам рядко ти ще чуваш ...
Тя бе без чадър, когато дойде,
а аз я очаквах навъсен и мокър
и наглият дъжд не поиска да спре,
и колите разпръскваха калните локви.
Но тръгнахме с нея – тя поиска сама! ...
Любовта - не е ли това най-прекрасното чувство на света?! Не е ли удивително да намериш своята сродна душа? Да сте заедно във всичко, добро или лошо. Да ви се струва сякаш светът ще рухне, ако не сте един до друг. Да си готов да направиш всичко, за да бъде човекът до теб щастлив. Любов - за тези, ко ...
Личностното битие на Червената шапчица било географски ситуирано в близост до екосистема, богата на флора и фауна, насред която се намирала застроена площ на нейна баба по права съребрена майчина линия. Поради силно развито чувство на сантиментална привързаност към баба ù, генерирано през ранните го ...
Месечинке кръглолика, кръглолика виторога,
защо гледаш отново през прозореца ми с тревога.
Мъката ми ли ще купиш, или продадеш тъгата,
че да ми олекне малко на сърцето и душата.
Ей, небе сапфирено, сапфирено, звездооко, ...
Не знам защо ме гледате така... презрително. -
Затуй ли, че не съм охранен охранител?...
Затуй ли, че не съм доволномутрест, мазен?...
И че не мога всекидневно да ви газя...
Затуй ли, че не съм ограбил милиони?... ...
Като стон те преболедувах.
Като ствол на дърво загрубях.
А преди всеки ден те сънувах.
Ала от силен необуздан страх,
че ще обичам разруха, пустини, ...