Къде си
Знам, че нейде съществуваш,
там, на други небеса,
а напомнят ми за тебе
днеска твоите деца. ...

Надолу...
... нощта ще приседне,
черна послушница, всеопростено
да вземе от мен каквото
е смела в ъглите ...

Миналото бавно се завръща,
пак носи със себе си тъга.
Студена есен ме прегръща,
а топла нявга беше тя.
Топлеше я първата ни среща, ...

Дъждът студени сълзи рони -
пред първи сняг последен дъжд.
Във огъня припукват клони.
Лежа в прегръдката на мъж
и няма нищо на земята, ...

Странник
Аз съм онзи странник, свободният
Който нахално наднича
в дните и в нощите ви.
Който тичам подир мечти и копнежи. ...

Любовен шепот
Вълшебен миг - морето шепти.
Любовта към брега признава.
Танцуват лунните лъчи.
Любовна песен му дарява. ...

На Д.Т.У. - недей!
В началото те гледах
и сякаш, че не виждах.
Обръщах се и мислех
как всичко ми е ясно. ...

Любов за продан
Продавам любов за нежна милувка,
за топъл допир, за поглед дори.
Давам всичко за сладка целувка,
за омайно вълшебство, за искрящи очи. ...

7.50$ на час
***
Тишината не го притесняваше, напротив, напомняше Му за безкрайния мрак на космоса, където се бе родил. Вселената бе свободна от илюзорни божества и всичко бе възможно. Една единствена негова мисъл проектираше нови светове, изменяше посоката на времето, създаваше нови закони, но сега ...

Докато си бъбреше с кмета, Тертер внимателно крепеше под мишница ценните книги, които по чудо бяха оцелели след мародерската разсипия на родния му дом. Но английската реч подейства твърде странно на младия учен - той изведнъж се оживи, с ловко движение постави съкровищата си между две дъски от стобо ...

До гуша ми дойдоха много хора.
Не искам да се срещам вече с тях.
Настъпи в мен Сезифовска умора...
От тия хора и аз остарях!
Общуването ми със тях бе мъка. ...

Да можех само
Да можех само сили да намеря
и да се усмихвам на всеки ред,
покой в душата ще намеря,
ще напиша поредния си стих. ...

ТИШИНА
Няма свое име храмът строг
на замислената изначалност,
в който Безглаголното е бог,
а Покоят тих – изповедалня. ...

Обичай ме, каквато съм, такава,
без много обещания за вярност.
Звездите без друго ги познавам -
безброй увяхват в бялата ми ваза.
А аз? Аз от нищото се случвам ...

“България е велика страна. Страна със славно минало и красиво бъдеще” – това са думи на автора на статия във вестника преди четири години.
“Лекарите стачкуват. Цените се повишават. България е в криза. Как ли ще се измъкнем този път” – част от статия в днешния вестник.
Виждате ли разликата? Тези две ...

Държах в ръцете си малък катинар-сърце, завързан за верижка. Изглеждаше стар и ненужен. Ръждата отдавна бе покрила по-голямата част от него. Кой ли щеше да го носи вече такъв грозен? Той пазеше много тайни, много съкровени спомени и блянове и въпреки това сякаш времето му изтичаше като пясък през пя ...

Натежа ми небето в очите,
а звездите ме боцкат за сън,
сини песни ми пеят птиците
и заспал е животът навън.
Кадифето на топлата вечер ...

Поглед... и втори... и пак...
Копнеех и търсих очите ти.
Тайничко мислех си как
искам да бъда в мечтите ти.
Усмивка… и дума… и две… ...

Тази не е като теб...
Нито тази, нито предната...
Тя е просто за статистика –
една от всичките, поредната...
Тази не е като теб... ...

На Д.
Прости ми, че "нарочно" в теб се влюбих.
В живота ти се вмъкнах без покана.
Каквото имаше да губя – губих.
Една сълза от обич ми остана. ...

Понякога си мрачен и студен
и рязко ме отблъскваш,
друг път тичаш подир мен
и нежно ме прегръщаш.
За един ден мой си, ...

Пожелах любов,
беше само болка -
протакване,
очакване,
тягост... ...

Отново се нося като вятър в пустошта,
търся сърцето си, заровено в пръстта.
Искам да го открия,
за да мога чувствата си да скрия.
Поглеждам към телефона и се чудя ...

Локомотив с вагони три,
нашият влак в тунел се скри,
това е мое хоби, занаят -
да пътувам със следобедния влак.
От прозореца в купето ...

На дъщеря ми
Сама съм във къщи,
отново те няма.
Отрано позна любовта.
Моята скъпа, мила отмяна, ...

---
По зъберите залезът кърви,
нощта е притъмняла в страшно тихо
и само силуети на треви
напомнят за предишни Нойски щрихи. ...

И сме близо, и малко по-далеч…
... и после близо пак.
Изкушени от далечни светове,
разтягаме тази връзка между нас.
Аз се затичвам към единия край на кълбото, ...

И се възцари тишина... Не просто липса на звуци, а самота, празнота, липса на живот, на чувства, на емоции... Тъжна емо песен насища въздуха с отчаяние.
Отчаяние? Това си е емоция... Дали?
Шибаната ù липса...
"Болка, болка без любов, болка, защото предпочитам болката пред нищото..."
Клоните на близк ...

В градина цветна аз и ти,
там, където времето мълчи,
заедно творим -
ковем нашите мечти.
Градим сгради, ...

Връхлиташ, стискаш ме за гърлото...
Не питаш...
Отминаваш, ставаш, заминаваш...
Остават твоите ръце връз мойта плът...
Знам, няма път... ...

НА ДАРИ - МОЯТА "СЕСТРА"
С тебе ни събра случайността!
В тези пътища незнайни!
Аз нямаше да знам дори и твойто име!
Но как стана, не разбрах! ...

Понякога нощем сънувам
болезнен, мъчителен сън –
не сещам, не виждам, а чувам
как всичко стреми се навън.
Нанякъде диво полита – ...

НЕ ТОЧНО ПРИКАЗНО
И тази приказка не е дописана...
Та как се спазва лесно обичая,
историята щом е твърде истинска
да бъде всичко весело накрая? ...

Седем капки коантро
върху бялата ти риза
означават, но какво?
Не ревнувам, а защо
ме съмнение изгриза? ...

Ах, пеперудите да можеха да плачат...
Бих потъгувала в безкрая сив със тях!
Да ги докосна,
да ги питам,
да ми кажат ...

Чувствал ли си се някога
толкова неразбран,
колкото никога?
Усещал ли си я някога
тази любов, ...

Зори зора. Зари заря.
Потръпва хлад.
И сякаш няма да умра,
и пак ще бъда млад.
Приижда светлина у мен. ...

Meжду дърветата е странно тихо,
само буболечки бавно чоплят им корите,
доскоро сигурно беснял е вихър
и ухае на опустошение, на гибел.
Снощи те сънувах, беше зъболекар ...

Друго лято, друг сезон.. .
от мен ли чакаше поклон?
Върна нищо, всичко взе...
но дали ти е на теб добре?
Забрави лесно, тръгваш все... ...