Раждам се... Един ден осъзнавам къде съм. Това е моето семейство. Искам или не, просто не мога да избера друго. Някои хора са оставени на съдбата и попадат в не така добри условия като мен. Семейство е това, което ни заобикаля, което, ако загубим, търсим наново. Не го възприемам винаги буквално: май ...

Когато си отиваш, стъпвай бързо!
Познавам се и знам, че ще те спра.
Ще се опитам със любов да вържа
студената ти, каменна душа.
Когато си отиваш, не поглеждай ...

Покушението над Доган е един мит.
А Октай без нужда бе пребит.
Това не ви ли прилича на зверило?
Вярното куче Танер едва не го убило.
Какво е това отношение в 21 век? ...

Очите ти горяха, когато гледах в тях.
И Душата ти блестеше без помисли за грях.
Твърдеше го прекрасно, да.
Ето, пуснах те сега.
Не се сърди, нямаш право на това. ...

Да се чувстваш нужен!
Да поглеждат идеш ли?
Да те чакат на прага.
Да ти отворят врата.
Да те намокрят сълзи. ...

Във есента остават
само голи клони.
В ярмомелката се смилат
злаци и листа.
И бурята с камшици ...

ИВАН ГЛУПАКА И КЪСМЕТЪТ
(Съвременна приказка)
“В далечно царство някога отдавна
живеел мъдър цар със двама сина...”
Това е стара приказка забавна, ...

Бойко Б.
Доста вече годин как той се подвизава,
на сцената политическа дирейки пари и слава,
започна кат охранител на две славни величия,
за благодарност – постове, звания, отличия ...

Събуждам се бавно.
До мене поглеждам.
Приближавам се плавно
и се сгушвам с надежда
да бъде ясно днес небето, ...

Аз съм смях и сълза. Неранима, но слаба,
аз дъга съм и дъжд във небето.
Аз съм слънце и сняг. И във мен се стопява
всеки лед, вътре тук, във сърцето!
Аз съм цвят или мъх. Разярена до радост, ...

Часовник тиктака с остарели стрелки,
времето измерва на посивелите ми коси.
Часовете минават безспирно, неспирно.
Питат време остана ли, има ли дни?
Поглеждам назад и виждам сълзи, ...

очите ми те галят с надеждата за нещо повече,
думите ми пак достигат някъде, където
се страхуваш да се впуснеш...
аз отивам твърде далече,
ти се стремиш винаги надалече, ...

(проза в стихове, а може би стихове в проза,
знам ли и аз какво е? Не съм сигурна. )
Добър вечер, Страннико. Помниш ли коя съм?
Родената в Огън. Аз съм дъщерята на Дявола.
Тъмните страсти, пожарите безумно обичам... ...

Равносметка- 2
Тъжни като нестинари
пред изтляващата жара,
утрото във път ни свари-
ала към различни гари... ...

Как да пратя любов аз по вятъра южен?
Вън е зима. Снегът скрива всички следи.
И напомня до болка по здрач теменужен
твоя спомен, че жив е. И тръпка си ти.
Тази нощ той ще влезе със взлом във съня ми, ...

Умират китове... Внезапно, доброволно...
Умират китове на групи по брега.
Защо избраха тази точно роля?
Какво ли ги подмами към смъртта?
Умират китове... Назад не се обръщат, ...

Кълбета от дим сред древната пустош
бълва земята без капчица жал.
Когато в дъха ù се леден отъркаш,
щастието чезне, мени се с печал.
А някъде в ледните пръсти на Бога ...

В Генералната квартира на Дядо Коледа цареше обичайната суматоха. Старецът се опитваше да разсмива гостите си с изтъркани лафове и безсолни шеги, които считаше за особено остроумни. Любовта, Здравето, Късмета и Успеха го слушаха с видим интерес, кимаха любезно и от време на време хвърляха скришни и ...

Сърцето се блъскало, блъскало, умирало от болка, а не знаело защо и попитало ръцете:
- Вие знаете ли какво е любов?...
- Любов ли - вероятно е това, което ни кара да галим и прегръщаме...
- Не, не е това - казало сърцето и попитало краката:
- А вие знаете ли какво е любовта? ...

Изхабен град, улици, ниви,
червей без пръст.
Изхабен часовник, стрелки,
време - посоки без път.
Изхабени родени - мъж, жена, дете, ...

Взе ми думите, моя любов,
как, кажи ми, сега да те чувствам,
аз живях те в куплети, наум
и да спра да те пиша
не искам. ...

Доживях и таз година
да те видя пак,
нежно, мило и красиво,
ти, кокиче бяло.
С наведена главичка ...

И тази нощ през себе си ще прекося.
Отдавна се научих да съм даже силна.
Ще ти напиша стих – от тъмното следа
и в тишината до зората ще осъмна.
В разсъмването през прозореца ще слушам ...

Мълча... Мълчанието ми казва всичко...
Безмълвно хората обичам.
Безмълвно мога даже да умра!
Мълча и се измъчвам зарад други,
мълча и сякаш съм умряла, ...

Просветна през облак!
Душата ми светла
магическо слънце огря!
След миг в тържеството
на обич пресветла ...

Сърцето ми превърна се във камък
и в него вече не пулсира любовта.
Сълзи изгасиха в очите онзи пламък,
който даваше ми светлина и топлина.
Не ще изричам вече нежни думи, ...

Тази нощ луната е пияна,
в прозореца ми слезе в полунощ,
от бесове непознати обладана,
най-лудото хоро танцува цяла нощ.
А звездите, сводници на мрака, ...

Аз мога да се преборя със себе си,
но ти винаги ще си изгубен...
някъде там... в спомените си!
Обвит в мъка и копнеж -
по нещо вече изгубено, ...

Не си отивай от мен -
чуваш ли... никога повече!
Нека остана на магията във плен,
на Любовта - със неизгасващия огън.
Нека те жадува сърцето ми ...

Едно дете счупи буркан и заплака…
Навярно от страх. Инстинктивно.
От същия страх, който всички усещаме,
когато съвсем неочаквано
сме счупили нещо ...

Изгря в съня ми непоканен. Беше положил глава на протегнатата ми ръка. Пълната луна осветяваше зелените му очи. За първи път го виждах, но го познах. Това беше Той. Знаех, че е сън.
Докоснах устните му. Бяха топли, примамващи. Целунах го леко. Не ми стигна, исках още. Тялото ми отдавна копнееше за н ...

Отдавна се беше свечерило и дворът тъмнееше в сенки, а Лазура, седнала на прага, вторачила поглед в далечината, не сещаше, че денят си е тръгнал, че слънцето отдавна залезе и се спусна мрак. Мислите ú летяха в друго време и в друг свят. Пред очите ú бяха годините на младостта ú, когато детето ú беше ...

It doesn't matter if I'm right or wrong
It really doesn't mean a thing
It doesn't matter if you like my song
As long as you can hear me sing
'Cause I'm the thorn in every little girl's rose ...

Matthew Perryman Jones – Out of reach
You're always bound to fall
There's nothing you can do
The weight of gravity begins
To pull you down again ...

"Daydream"
My daydream seems as one inside of you
Though it seems hard to reach through this life
Your blue and hopeless life
My daydream screams bitter 'til the end ...

По пътищата на света не ме търси,
сам при теб ще дойда.
Да запълниш дните ми останали,
да видя всъщност ти какво си.
Чудо ли, жена ли? ...

реферNдуми -
присъди на народа за безбройните празни думи на политиците

Татко да бъде, мечта той
в листите, с обич изписани
и със замръзнали длани
изхвърли ги във снега.
Когато розата му червена ...

Любовта идва ненадейно
и превзема ни, завладява ни.
Тя много често щастливи ни прави,
но понякога и за цял живот нещастни.
Любовта е като орлица, ...