Пускай филма стар...
гледам го за стотен път
и всеки път проплаквам
на този мрачен финал...
Пускай го, нищо, че го зная вече, ...

Седим с теб
на чаша кафе.
Говорим
за времето,
за кризата, ...

Ставам бодра от леглото,
пак със всичкия си акъл,
събран от часовете сън.
В това приятно утро
чувам, глас любовен ме зове, ...

На малък хълм си в планината,
на Странджа баир насред гората,
под чиито усои тихо шепти
Велека с бистри си води..
Но ти си зарево, знаме развято, ...

Бъди моята пътека, по която аз вървя!!!
Бъди вятъра, нежно разпилявай косите ми!!!　
Погледа ми, за да бъдеш в мойте очи!!!　
Бъди сълзите ми, за да поплачеш заедно с мен,　
за една любов голяма!!!　 ...

Тя е просто жената, за която е дяволски лесно
като вечна кралица да върви сред разбити сърца,
да приема с усмивка на поетите нежните песни,
да реди икебани от стотици човешки лица.
Тя е просто жената, за която не е невъзможно ...

Знам, че страдаш за нея. Знам, че болката бавно те разкъсва и че искаш тя да се върне. Знам, че си готов да дадеш дори живота си за един последен миг в нейните прегръдки, за един последен допир до топлите ù сладки, нежни устни. Знам, че тя беше целият ти свят. Знам какво е да обичаш, но да бъдеш изо ...

На лутането из мислите стиха
Да си сам не е работа шега,
сам със мислите да си,
мислиш си ти за това що е съдба,
за какво ги има парите или женската суета... ...

Обичам
Очите ти, ръцете ти, сърцето ти
изстинаха преди години, мамо,
oчите ми, ръцете ми, сърцето ми
не спират да изгарят оттогава. ...

Само теб не спрях да обичам,
но сърцето от болка стягам,
всичко това съдба се нарича,
от която не мога да избягам.
Вечер късно тъгата събувам, ...

Kато се събудя, всичко е у ред,
но някой е станал преди мен,
не е птица, за някой е самолет,
но да знаете, че не е Супермен!
Все още в дълбок сън, ...

Когато Бог я взе, не ме попита
ще мога ли без нея да живея,
превърна я във ангел – да долита
подобно на вълшебна фея.
Когато Бог я взе - ми взе душата, ...

Своята почивка вдишвам бавно, със наслада.
Издишвам с благодарност напрежението от деня.
Очи затварям, тишина и тъмнина ме обладават.
Енергията нежно вплита се във моята душа.
Музика от дишане в хармония със тишина. ...

Слепота. Светът му се състоеше от четири стени и нито един прозорец. Целият му живот щеше да мине така. Без да чуе изгрева, без да зърне вятъра. Искаше ли тя да стигне, да бъде там, да го докосне? Искаше ли да го целуне и обгърне, искаше. Но тя беше в нейните собствени четири стени. И това бе свят б ...

Тя почука разпалено - като пролетен дъжд,
по стъкла, натежали от чакане.
Вътре в тъмното сянка на някакъв мъж
си доливаше в тъжната чаша.
Тя нахълта в душата му, мълчаливо го спря ...

Топя се от разпалени копнежи
Топя се от разпалени копнежи
и с поглед следвам стъпките ти нощем.
Ръцете силни, но до болка нежни,
как искам да усещам дълго още... ...

МЪДРОСТТА НА ВЛЪХВИТЕ
Роден съм Козирог сред зима хладна
– щом кажа “януари”, мраз ме лъхва, –
но и при мен в едно студено пладне
дошли отнейде трима странни влъхви. ...

ГОЛЯМАТА ЗАБЛУДА И ГРЕШКИТЕ НА НАЦИОНАЛНАТА НИ ПОЛИТИКА. ЗАЩО В БЪЛГАРИЯ НЯМА МАЛЪК И СРЕДЕН БИЗНЕС, А В КИПЪР ИМА?
Политиката, която се води от Кипърската държава спрямо бизнеса и социалните придобивки, е по стандарт на Англосаксонската правна система.
И така, какво е характерно за Кипър? – Давам п ...

Бяло облаче
Бяло тънко облаче повиках,
като птица затичано.
Като утро рано извиках
в мен да свети закичено. ...

Някога мислила ли си какво ни събра?
Дали бе магия, или просто така?
Кога бе моментът, в който разбра,
че движим се заедно... ръка за ръка.
Дали любовта ни вечно ще си остане? ...

Научих се да губя много битки,
да падам и да ставам без сълзи,
по мъжки да отпивам едри глътки
от виното, дори да ми горчи!
Научих да прощавам изневери, ...

Из кървави следи във нощи черни
заскитах с самотата си неверна.
Заслушано в прибоя на морето,
отчаян ритъм следваше сърцето!
Една цигулка на щурец ме стресна, ...

Когато готова си да тръгнеш
по път щастлив и обрасъл с цветя,
ще трябва внимателна да бъдеш
да не настъпиш някое от тях!
Когато решила си да бъдеш ...

На този свят и в земния живот
успехът е оста на колелото.
Но не виси на клонче като плод –
към него стръмни пътища те водят.
След първия успех какво последва? – ...

вдъхновено от Есенин
В Страната си на сенките – не може
да се събудиш в този полумрак:
какво че съвестта ти се тревожи–
оставаш неразбран или глупак! ...

Винаги има изненади,
пространството е широко,
пътят е напред,
времето е неизвестност,
винаги можеш да спреш ...

Пак си тук, защо, нали ти показах входната врата, просто стани и излез, нали си казахме "чао", какво чакаш, на какво се надяваш, ходи някаде там, да проливаш горчиви сълзи, но все пак се пази, че ми трябваш, трябва ми знанието, че си някъде там, и живееш живота си сам, а и аз съм сама или поне моята ...

Звезди
Звездите греят,
птичи песни се пеят,
децата щастливи се смеят,
те под купола на радостта живеят, ...

на Б.
Тя бе красива, но напълно невъзможна.
Той - рицар във ръждясали доспехи.
Целувките ù - дяволски безбожни,
по нрав тя беше вълк във овчи дрехи. ...

Минават дни, месеци... нижат се годините безспирно, но в сърцето ми оставаш ти. Спомените избледняват, но надеждите са още там, дори по-силни от преди.
Какъв ли е животът ти сега? Щастлив ли си? Питам се понякога...
Но отговор няма, тишината не говори, тя само слуша и запомня.
Същата онази тишина, к ...

Вечен сън
В тая мрачна вечер скита из гората сам-сама
и странни звуци шепнат ù сега.
В черните окови редом се редят брезите
като бели призраци в нощта. ...

Той седеше на едно прекрасно открито пространство и гледаше как Слънцето залязва. Гледаше го и се питаше как бе стигнал до тук, но не ставаше въпрос за това къде се намира, а за положението, в което се намира. Това открито пространство беше една селска ливада, която му напомняше за ранните му безгри ...

Войн на Пътя
Тих и самотен
е Пътят на Война.
Той воюва с дух,
сърце и душа. ...

Още една тъжна любов си отива.
Тя си знаеше, че така ще се случи.
Светът с ръка очите си скрива.
(Тук вече нямам какво да получа.)
Тя ще бърза към други любови навярно - ...

Откакто се помня
все тебе прегръщам.
Където да бъда -
при тебе се връщам.
И все те прелиствам ...

Ще дойда при теб,
вървя, вървя но само в съня те докосвам.
Откривам щастието скрито
под лъзглавницата мека
само, само в съня. ...

Нарисувах море, небе и звезди
и любов - както ти ме научи.
С думи красиви, без платна и бои -
после чаках любовта да се случи.
Бои си събирах от ранни зори, ...

Заведи ме там, където
дават прошка на сърцето,
а пък аз ще ти намеря
златна рибка след вечеря.
Ти не гледай, че съм малка, ...

Случайно или пък въобще,
момичето видя момче
и спомени го връхлетяха
за онова, което бяха...
А бяха влюбени деца ...

Любов
Защо ли... всеки
ползва думи непознати?
Защо ли...
бебето спира своя плач... ...