Канен бях на сватба днес. Отидох!
Гледам и се мая, нещо куца -
булката със рокля крокодилска
слиза от накичена каруца!
Две облечени в лилаво сваки, ...

ЖИВОТ
Годините прелистват календара
непрестанно, безвъзвратно,
животът е безкрайна надпревара
и няма връщане обратно. ...

Есента ù отива. С цвят на лист осланен
е косата ù дива. Листопад е за мен.
Силуетът мъглив е. Нереален и лек.
Паяжинно красив е. Поглед: сивкаво мек.
И самотните устни: с вкус на есенен дъжд. ...

Носят се легенди за това тяло, изградено от руини. Толкова стар, но и толкова млад. Очи, пълни с мъдрост, но същевременно толкова празни. Едно колебание между реалното и фантазията.
Искам да ти разкажа една история... Да, на теб, приятелко. Ти си истинската героиня тук, ти, безценна и уникална, ме п ...

Не съм се спрял, не чакам безучастно,
о, и на мен ми времето тежи!
Аз знам, че всичко в мен не е прекрасно...
На стари лаври никой не лежи!
В живота гледам да се адаптирам, ...

РОД
Изпратих брат си – Лятото – далече
и някак странно опустяха дните;
той тръгна, стъпил върху Пътя Млечен,
сред хладната жарава на звездите. ...

ЧЕРНА МАГИЯ
Генка Богданова
Полъхва те студ, полазва те мрак,
тревога се стели под мъгла сива...
Чертае Съдбата фаталния знак, ...

Някъде сред тъмнината
губи се въпросът,
спотайва се отговорът,
някъде във времето,
вещаещо безсмислие, ...

Бях поседнала на пейка в кварталната градинка, за да се припека на слънце и да послушам академичната полемика на гларусите, емигрирали от крайбрежната ивица навътре към сушата, богата на казани за боклук. Още отдалеч познах леля Мита, известна в квартала със своята оригиналност... Ексцентричка откъд ...

ШЕГИТЕ НА"ВРЕМЕТО" 4
(животоописание)
Продължение 3
ПЪТЯТ, построен по времето на Цар Борис ІІІ, Цар на Българите, като тясно шосе, настлано с трошенокаменна настилка. сега е модерен асфалтиран път със сравнително слабо натоварване. Животът на Средните Родопи е изпаднал в летаргия. Преди по него да ...

Майка
На залеза студената жарава
вечерника раздухва във искри
и някак неусетно свечерява
над тъжно-замълчаните гори... ...

Утрото ме среща строго
с тази китна долина.
Примижавам в изнемога
в бликналата светлина.
От съня попадам право ...

Река от сълзи подсуши
и сърцето нежно докосни.
В море със страх се впускам към дълбините
и с надежда изплувам към висините
там, където бъдещето ни зове.

"Ще се возим ние със самолет,
ще излязат тигрите на терена!
На никой няма да дам аз отчет -
от Бог държавата ми е поверена!
Цялата публика се разтресе - ...

Дойдох поканена
на този свят
за кракто време.
А щом умра
ще ме заровят във пръстта. ...

Умиращия лъв на Люцерн*
„Умиращият лъв” е като жив
изсечен тук направо във скалата,
от болката присвит и мълчалив
на лапата си сложил е главата... ...

Забравяш злодея,
забравяш кой те е наранил, нагрубил
и така ми е по-добре.
Не помниш злото
и не те обсебва, ...

Tи си тук, вече не изпитвам страх.
След толкова нощи, в които плаках и плаках.
Сърцето ми сигурно ще продължи да тупти,
но не мога да забравя лицето ти...
Когато пак си тръгваш, обърни се, ...

Приятел
Имам си приятел нов,
с тебешир го нарисувах.
Очертах го със любов
вчера, докато лудувах. ...

Какво ли всъщност е животът?
Една несбъдната мечта,
във който всеки се надява
да срещне сродната душа.
Любов в омраза се превръща ...

Изпуснатият шанс
Как губим света
Може би нищо не се знае. Хората са странни същества. Бавно учат и съжаляват. Трудно преодоляват. Опитът идва изневиделица. Светът е труден. Мнения без граници, мисли разпуснати. Нека структурираме.
Да започнем от една приятна история. Проста, банална, но хубава в същ ...

(хумор)
Измина почти месец, откакто поставих заглавие и оттогава не съм прибавил нито ред, та се чудя какъв е проблемът. Проблемът е, че не ми е ясно как да представя тази история, защото нито е особено смешна, за да ù лепна етикета „хумор”, нито е сериозна, за да я прехвърля в друга категория, къде ...

(из цикъла "Вицове в рими")
В онези позабравени години,
когато бях все още недоучил
студент хуманитарна медицина,
на осми март веднъж така се случи, ...

ПОМНИШ ЛИ...
Помниш ли, бе тъй отдавна
времето на нашта младост,
влюбени как с тебе бяхме
и блестеше във очите радост. ...

Не мислиш ли, че всъщност е лъжа,
че уж на тридесет избистря се ума,
а ти за пръстите отново се хвана
и под хипноза от лъщящи дрънкала
в прокрустовото ложе се завря... ...

"Живот, като на лента" -
клиширано звучи.
До днес аз няма да забравя
картината в техните очи.
Картина на покой, ...