Не си мисли, че ще ме победиш,
аз мога да бъда по-силна в това,
което ти с години не успя да наредиш,
аз за секунда ще го наредя.
Прикриваш онази тъпа самота, ...

(посветено)
Във сенките
по прашните дъски.
Рисува
детството ми спомени. ...

Заслушах се в шума на сив рапан,
който морето бе отнесло на брега
и тъжна беше неговата песен,
започваща далеко във нощта.
Разказа ми как някога бил влюбен. ...

Орфически следи
Опрял глава на лакът съм от листа,
а ни разделят хиляди слова...
до бяло нажежена пропаст – липса,
която трябва в стих да извървя. ...

Не изпращай любовни писма,
украсени със стихове мили!
Своенравна е в мен любовта,
друг в сърцето ми корени впил е.
И макар да си тъй романтичен ...

Блажено залюляна, галеща душата,
закотвих се в люлеещия стол -
подарък от съпруга и децата,
а всъщност, аз съм здраво вкоренил се ствол.
От мен излизат клони разклонени, ...

Септември с Август се поведе
и прегоря от жега.
Той топла есента доведе -
от алфа до омега.
Душата топла се отлиства ...

В театралното представление, на име "живот",
се опитвам да убия същността си, слабостта си... съвестта си!
Носейки винаги маската на победител,
единствено на това се прекланя и ръкопляска публиката!
Една истина: ...

Не, не си бил само в съня
Искам да слушам гласа ти.
Говори ми! Не спирай!
Така да умирам и пак съживена да търся
топлия тембър на мъжката същност. ...

Ягодова страст беше полепнала по чаршафите с аромат на калинки и лятно миналогодишно вино. Прозорецът беше широко отворен и пропускаше лежерния есенен вятър до нас. А ти спеше. Очите ти – затворени, устните леко отворени… като за целувка. В стаята мракът се беше превърнал в топло пухено одеяло, покр ...

Яна беше задрямала под дебелата орехова сянка на двора и сънува странен сън. Яви се майка ù Славена, която вече не беше между живите. От ореха се спускаше цедилка, а в нея тя, Рада. Славена беше се надвесила над люлката и пееше приспивна песен: Нани ми нани, чедо! Да пораснеш ей толкоз силно и смело ...

Ти си лунна пътека.
Защо тръгнах по теб
с боси нозе...
Може би защото
всяка твоя дума е посока. ...

Шегите на "Времето" 5
(животоописание)
Продължение 4
1969 година.
В началото на годината, заемащият длъжността "Началник на технически отдел", "удостоен инженер", напусна. "Удостоен инженер" беше среден техник, назначен на инженерна длъжност. В сила беше математическото неравенство "среден техник с ...

"Hall Of Fame"
(feat. Will.I.Am)
Yeah, You could be the greatest
You can be the best
You can be the king kong banging on your chest ...

Игра на есентта
Небето чисто още грее
с жълтата игра на есента.
Понякога се смее,
но малко вече с тъга. ...

В стаята сме Аз и Ти,
между нас тишината стои.
Неловко е да си мълчим,
няма какво да споделим.
Страх в очите се чете, ...

Тъжно е разцепеното огледало,
в него виждам се на две.
Как искам миналото да е остаряло,
а бъдещето ми да е дете.
Но няма връщане назад, ...

Отново гледам синьото небе,
то скри те в своите прегръдки,
а ти отново щастлива бе,
момиче, облечено в усмивки!
Ах, небето и ти сте толкова красиви, ...

В ЛОНОТО НА ЕСЕНТА
Приказен и ведър
оказа се денят.
Топлота, безбрежност
през клоните струят. ...

Моят кораб отдавна пребори
милиони вълни без компас...
Кой каквото си ще да говори –
вече кораб на пристан съм аз.
А пък беше любов... Абордажи - ...

Кой си ти - приятел или враг,
моят ум ли тебе те извая,
ти ли си спасителният бряг,
ти ли си на самотата краят?
Ангел ли си, или дявол ти, ...

Особен поглед
Малко преди да навърши петдесет, този мъж, за когото става дума в разказа, започнал да вижда хората някак особено и това било неочаквано за него, пък и твърде неприятно, защото която жена или мъж да погледнел в лицето, внезапно започвало да става едно преобразяване с тях и само за няко ...

„Не чуваш ли, във мен часовник цъка
и времето неистово изтича.
И тази красота ще стане мъка,
защото мостът между нас е ничии.”
АДСКАТА МАШИНА Митко Динев ...

Светът си е същият. Дяволски същият свят.
Трамвайните спирки и хората в тясната вечер.
Кварталът загасна. Поредното слънце умря.
Сънят си играе със котките в прашния дрешник.
Не съм те измислила. Просто дъхът ми се сви ...

На бал с маски
Но как успявате, Незнайни мой,
събличате ме само с поглед син!?!
Ах, как изпълвате ме с летен зной!
Но как успявате, Незнайни мой!?! ...

На баба и дядо, които съхраниха чудото на семейството 50години
и продължават да се усмихват един на друг с любов.
50 години... казват, минали са досега
от съвместния живот... от началото на любовта.
Цяла вечност или къс миниатюрен от живота? ...

Ти си оставен на Съдбата,
но няма да се предадеш!
Ти пак ще вържеш двата ката
и няма във калта да спреш
Ти Злото пак ще надживееш ...

Железен и изначален е моят дух,
никой така не може да те обича.
Виж светът колко е скучен и сух,
нектарът от думите ми извличай.
Слушал съм пулса на сърцето ти ...

1. след дъжда
ризата на плашилото
чиста
2. есенно слънце
гроздето на асмата завито ...

Звигоите били дребни същества, непопулярни в почтените среди. Смятали себе си за най-добрите оракули в Склъч и ходели с дълги черни роби, безвкусно изрисувани със зелени звезди. Залепвали си фалшиви бради (по рождение били кьосета), а на главите им се мъдрели островърхи картонени шапчици, с които от ...

Не съм виновен,
от сатен
ръцете Ви невинни бяха
и колкото и да искряха
очите Ви от бял вермут, ...

Все повече се убеждаваше, че това е някакъв лош сън. Абе направо кошмар. Макар че докато се бръснеше и си пиеше кафето сутринта, бързайки за работа, всичко си изглеждаше както обикновено.
Озадачи го повредения асансьор – преди броени дни идваха да го поправят, лично той организира това като един съв ...

В гората
Как приятно е да вървя в гората,
да чувам шума ù нежно как се лей.
Да поседна край рекичката позната,
да чувам птичка как над мене пей. ...

ЖАЛЕЙКА ПО ЛЯТОТО
Този тих дъждопад от дърветата спящи
шумоли под краката ти в локви златисти
и се ронят от лятото сухи, изящни,
натежали от спомени есенни листи. ...

В езерцето рови
с клюна си голям
гладен пеликан.
В гушата му празна
няма даже половин шаран. ...