Тези стихове не се четат
Като сълзи по стъклата
бавно стича се дъждът.
Който с него не е плакал,
тези стихове ...

Изтегли от стрелката: http://soundcloud.com/user1948628/vinnie-paz-drag-you-to-hell
Използван е семпъл от песента на Росица Борджиева - Една бреза, едно момиче

Да не те бях докосвал тогава,
нямаше да те докосвам сега,
защото докосвайки те, страдам,
докосват те само мойте слова!
Да те не бях докосвал тогава, ...

Не мога да си тръгна,
не мога да избягам,
тъжно ме гледат очите ти,
думите заклещват своя смисъл...
Летя и нежно се заиграват ...

Лежа на плажа с крака в морето и в горещината смачквам пясъка с юмруци.
Kакто някога във влака с ръка извън прозореца разбивах въздуха на буци.
Обичам те! Обичам те, но искам да ме хвърлиш във водата както балерина!
Помниш ли, онази нощ ми каза, че в кожата ми сякаш има нишки от коприна.
А ти ме пит ...

Дали си прокоба?!
Аз съм простосмъртна,
във вените ми отрова
тече бързосмъртна.
Не мога, не мога ...

Спаси ме...
Създаде ме от думи и мълчания.
И после ме обикна. Да ме сбъднеш.
Наля ми болка. За да те изстрадам.
Поиска ме и вятърна, и мъдра. ...

Виктория дори не подозираше, че от тази вечер нататък нито нейният, нито неговият живот ще бъдат същите. Тя се ядосваше от неговите глупости и не спираше да го обижда, ала не осъзнаваше как се влюбва в него... В тях пламваше огън, който щеше да гори много дълго…
Време беше да се прибира и докато беш ...

Плюшено мече
На Времето надвивам стреса
обратно то да потече,
пак да си малката Принцеса:
аз- твойто плюшено мече... ...

Имаш ли спомен, разказван за скъпото минало
за нашият дядо с тесла в уморената, стара ръка-
как край огнище кове на стената ковьорчето
под пламък от газена лампа в нощта?
Имаш ли, пазиш ли? Вкус от черницата, ...

Триптих: За Хармонията в Дивата природа
1.За Хармонията в Дивата природа
За Разума си неразумно сме платили
с жестоката цена на Сетивата,
но да се откажем днес е немислимо ...

... да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Д. Дебелянов
Преди да срежат дългите ù плитки,
тя сбра смеха си в шепа и изчезна. ...

Нарцис
"... силите полека започнали да напускат Нарцис, той усещал как краят приближава, но пак не можел да откъсне очи от своя образ..."
Птиците понякога плачат
и плачът им прилича на песен,
цветя снаги нежно провлачват, ...

Ако правиш по-големи крачки -
ще стигнеш по-бързо,
но дали там, където искаш?
Ако оставиш товара си
на кръстопътя на въпросите - ще ти олекне, ...

Отклонения виждам във всички и във всичко.
Дезориентацията напоследък. Станал съм пълно психо!
Говоря глупости и груби думи - нечовешки.
Защо ли? Заради няк‘ви тегоби, момчешки.
Защо ли ми трябваше с Това да се занимая? ...

Селско-ентелегентна-идилична!
Ибаф му мамътъ! Умре прасето -
закина го дирекот насред двора,
мъ многу ми е мъчну, за куету,
щот тя, жуната, е за бой бе, ора! ...

ЗА ТЕБ СЪРЦЕТО Е ЖИВЯЛО
Ти мислиш, че ще спра да те обичам?
Но не мога... Не мога да предам сърцето!
То цял живот за тебе е копняло...
Тебе търсило, за теб живяло! ...

Не ща да знам нито кой съм, нито коя, нито пък откъде, въобще нищо не искам да знам!
А дали Луната утрото ще венчае в собствената си суета?
Добростан и Доброво - две съседни във вековете селца, китни, без дълбока утрешна сълза, без самота... Едно без друго, като два камъка, отлюпили се от скалата.
И ...

Трябваше да е...
Трябваше да е пролет,
а мрачно... и само вали,
прииждат в облак отгоре
стихийни студени води. ...

Ще бъда руса
Обърках си боята за коса
и вместо кестенява, станах черна.
Не съм ли вече твоята жена
с усмивка нежна, с поглед благоверен? ...

Вселената ми се разкрива.
Чувствам те във вечността.
Душата нежно те попива,
с теб празнувам любовта...
Небето приказка разказва. ...

Нямам толкова вяра да вярвам
в изкуплението на греховете.
Вместо славеи, чувам гарвани.
Що за вяра е, щом синовете
(без значение кой е отеца) ...

ИНВАЛИДИТЕ
Инвалидите. Сиреч за тях. Стане ли дума за тази част от обществото, повечето хора си представят онези с колички, обслужвани от друг. А неврологичните, сърдечно-съдовите… всякакви други проблеми, поставящи част от нас в не знам вече колко десетилетия набивано в умовете ни, неравностойно по ...

Видима реалност
Пеят птички в простора.
Реката тихо шумоли.
Глъч детски, викове на хора.
Вятър в клоните, шуми, шуми... ...

Обвита в мъгла цигарен дим,
стъпва бавно на високия си ток.
Скрита зад тежкия си грим,
любовта ù всяка вечер има срок.
С корсет от черна дантела, ...

О Г Л Е Д А Л О Т О
Не можех да разбера от какво са белите пръсканици по лявото огледало на “Ланчията”. Вече няколко дни, откакто това явление впечатлява не само мен, но и колегите ми. По огледалата на техните автомобили няма нищо – моето изцапано. Взеха да се шегуват с мен и автомобила, който купих ...

Стоях си аз сама в нощта,
замислена за самотата,
прегърната от тъмнината,
загледана в Луната.
Мечтаех аз да е до мен, ...

Ти си тук, но не си.
Очите се затварят и се връщаш там.
Дъхът напуска устните и гали неговите.
Бели пръсти се вплитат в безчувствена прегръдка.
Шепотът... ...

Когато нещата се объркат
Когато нещата се объркат - стоиш и нищо не правиш.
Парализиран от мисли и всъщност нищо не правиш.
Мисъл след мисъл изскача в ума ти, а ти пак нищо не правиш.
Стоиш и не може да мръднеш. ...

Нужен монолог
Оглеждаме отново вяло
гримирания си фасон
в любимото ни огледало
и пак не виждаме резон: ...

Софийското летище днеска
бе пълна поредна гротеска.
Сред куфари с лепнато тиксо
спохождат ме тягостни мисли.
На чекинг - опашката дълга, ...

С последни сили се добра до оазиса и животоспасяващата вода. Потопи се в нея, пиейки жадно, на големи глътки, рискувайки да се удави, а през полуотворените му очи се прокрадваше надеждата.
И този път оцеля. Трудно, но оцеля.
Постоя известно време във водата, за да възвърне силите си, след което бавн ...

Размисли на една тинейджърка
глава 1
Всеки ден аз гледам различни филми - драми, романтики, екшъни, анимациии - весели и
тъжни. Тези филми ме карат да се чувствам различно спрямо музиката във въпросния филм и историята в него. Аз чета много книги, обожавам да чета, но нещата, които чета, също внасят ...

Животът е сложен,
до болка тревожен,
понякога толкова прост,
че искаш неканен
от всички забравен ...

Увяхнаха ли розите червени?...
Последните, с които те дарих?
Искриците в очите ти засмени...
Блестят ли още? Ами оня стих?
За влюбените... дето го четяхме... ...