Тъй в чиста форма тя не е възможна,
да бъдеш с нея просто ей така,
описваме я, правим я тъй сложна,
за нея пак говоря - любовта.
А как възможно е да се опише, ...

За изтриване

*
Виси на клона
препарирана котка.
Лятна жега.

Чух писък в неделя сутрин,
събудих се - валеше дъжд
и станах бързо, нямаше начин,
но сянка една ме спря изведнъж.
Вцепених се и се уплаших, ...

Нелепо живота си харчим,
сковани във страх от смъртта.
Самотните залци нагарчат,
самотните нощи болят,
товарът на тайни дребнави ...

Тази нощ чувах твойте сълзи,
някак мъжки затулени в здрача…
Твоят поглед до лудост боли
и прилича на клето сираче
ненамерило ласка и дом ...

Нищо няма да се случи, няма.
Пощальонът ще намине вечер
без дори и ред от мен за мама,
ала тя с локум ще го почерпи.
На съседа в райската градина ...

Време е за природа, вкъщи само е несгода.
Все гледам снимки, превърнах го във мода,
забравил за слънчеви усмивки и аромати,
за всякакво движение, освен на крилати.
Красива планина зад свирката на локомотив, ...

Аз много рано паднах от небето
в града, за който казват – Не старее!
Пилях пера по жълтите павета
и скитах дълго в мрачните бордеи.
С най-нищите разпявах се над вино, ...

СЪНИЩА СВЕТЛИ
Сънища светли сънувам
и твоите мили очи.
В нощите чудо бленувам.
За себе си - радостни дни. ...

Той каза „аз тук ще заспя“ и заспа
и останах аз будна над него,
а красивите мои любовни цветя
ще увехнат от топлото време.
И във скута ми нежен и бял вечерта ...

Сит - сред гладни, сред гинещи – жив,
бавно твоето пламъче гасне:
няма как да останеш щастлив,
ако всички край теб са нещастни.

Българийо, от песните ти блика
тъга и смях, надежда и сълзица,
където и да сме, ще ни събираш
под сянката на своята лозница.
Във виното си сложила магия, ...

Лястовича обич
На рамото му вече не заспивам,
подсмърчам си на сухо под стрехата.
Не диря обич, спомени намирам -
разплакана, нищожна, непозната... ...

ЕЗДАЧ
“Вече няма коне.
Има понита.”
Иван ДИНКОВ, “Панорама”
През вените ни скита дребно време, ...

Уличница
"Мразя те!" - ехтеше гласът му в тишината.
"Мразя те, ти, малка уличница зла!
Не вярваш в любовта,
но раздаваш тялото си без капка срам! ...

СЕИЗМИЧЕН ДОМ
От брега на сърцето си камъче хвърлям. Отново.
В сеизмичния кръг плува чувството с цвят на олово.
Неизказани думи зазиждат тунела на мрака
и оставам без слънце, без право да вярвам и чакам. ...

В Драгойново кръжат студенти,
да търсят тука старини.
И щракат с филмовите ленти,
откритото да съхранят.
Във селото се пущат думи, ...

Като река
Река съм, пълноводна и добра,
събрала нежността на върховете,
преливам в слънчева дъга,
а брегове са ти ръцете. ...

Разляти силуети в синьо...
Огнени лъчи трептят – и се преплитат с чувства.
Залезът, пустинно сляп,
се изнизва изпод клепките
на морските градини. ...

Направи моренце, мамо,
в него да ме видиш само
аз какъв моряк ще стана-
морски вълк... в голяма вана.
Корабче ще пусна там - ...

Пътуваше към поредната среща. В последния момент ù казаха, че трябва да присъства на един семинар. И тя го прие като знак на съдбата. Нямаше време за диети и за привеждане в идеален вид. Отиваше такава, каквато е. Знаеше какво я очаква и въпреки това всеки път се надяваше да бъде по-различно. Три го ...

SWING FASHION
Принцесите се влюбват във разбойници,
а принцовете във кого се влюбват?
Принцесите пък – също имат двойници,
готови принцовете да погубват... ...

Радост
Като приказка пее гората,
зелена с накит златист.
Ветрецът люлее листата,
а те доволно мълчат. ...

Да преродиш мечтите си
и да забравиш страха
от провала, когато
си останал без дъх.
Да изплачеш сълзите си, ...

Ако поискаш
Виновен ли съм, че съм отдалече –
едно момче – за цяла нощ желано,
което романтично тази вечер
в дома ти да посвири на пиано? ...

~Чувства~
Денят е дълъг колкото нощта
и моите чувства тънат пак в мъгла.
Ти не ме наричаш вече своята жена,
не знам какво изпитвам - любов или мъка е това? ...

Колко безгрижно бе някога времето.
Дните се нижеха. Вечно на стремето,
бодро усмихнати просто летяхме...
Миг не притихна ти... Но остаряхме...
С нови болежки - стари капризи, ...

Мечтата
Мечтата е граница
между стих и тъга.
Път задъхан
на една сълза. ...

Казвала ли съм ти някога
колко много те обичам?
Затова, че правиш ме щастлива,
винаги обичана жена.
Ласките ти, истински и топли, ...

Разбира се, че има умни хора.
Те са всички роби на разумните,
които издигат ограда на затвора
(по презумпция за слабоумните).
Добре дошли - тук е прекрасно! ...

Музика и изпълнение: Иван Дракалиев
Амстердам
19.07.2012