Вървиш самотно в своя път,
унило се източват дните,
край теб самотници вървят
и към унило бъдеще вървите...
Високо гарвани лениво грачат ...

Забравих си усмивката дежурна
на рафта с неотложните задачи.
Мая Попова
Големите момичета не плачат,
изгубиха сълзите си в нощта, ...

Загадка, чудо, тайна неразкрита,
река безбрежна, кораб в бурна нощ –
какво е моят стар живот се питам:
щастлива участ или жребий лош?
И търся все метафори блестящи ...

Писмо моля те да ми напишеш.
В него ето как ще се опишеш:
- постави от косата си къдрици
- притисни го с онези хубавици
- използвай го ти като ветрило, ...

Спомени
Как да ви подредя, мои спомени,
отминали, настоящи и бъдещи,
забравени,
сбъдващи, предричащи? ...

Два айсберга търсеха път през мъглата.
Два колоса горди, част от Вечния лед.
И някак случайно в каприз на съдбата
се сблъскаха в тъмното бурно море.
И някак спонтанно... се впиха в прегръдка - ...

Не сега, ще си открадна малко светлина в нежността.
Господи, съди ме, всеки ден горя от суета.
Не сега, ще си открадна малко топлина, във себе си горя.
Убих се, Господи, съди ме, няма да ми мине.
Не сега, ще се скрия от малкото забравена лъжа. ...

За гащите ми, мойте, си признавъм!
/от коопиратур, другоселец/
Да бях изул си гащити виднага,
то нямъши баш тъй да са жълтеят-
пък то, напъна мъ от бирата гуляма ...

Надежди - черни пеперуди,
отлетяха една по една,
в дългите нощи будувам
в пашкул на самота.
Затворена какавида, ...

Бабина история
Като малка обожавах прабаба да ми разказва приказки и истории. С родителите ми прекарвахме цял месец на село. Те ставаха рано, преди слънцето над Добруджа да изпепели тревите и ливадите, и излизаха да помагат на баба и дядо на полето или в градината. Аз се събуждах към 9 часа и когато ...

Карлсон, който живее в мазата на покрива ми!
След 23.11 часа имаше известни промени. Мисли по мечтата отново го налегнаха. По-скоро обаянието, замъгляващо прозаичния му поглед в размит фокус на стената, наподобяваше неадекватен субект на първи ред в киносалон. Тия инспирации циклично кръстосваха съз ...

Угасваща светлина
Разстилат се звездиците в небето,
парченцата от пъзела изграждат...
Кое ли вдъхновено движи битието?
От какво ли тез звезди се раждат? ...

Тъй пише на седмата страница:
В долапа с подправки,
на крайната, горната полица
оплетено в паяжини,
овално шишенце стои. ...

Искам да те помня вечно, искам винаги да си до мен, искам да не напускаш мислите ми и когато преброя до седем, пак да ме хванеш за ръка. Помня, сякаш беше вчера, как те гледах с възхита, как чаках с нетърпение да се прибереш и когато преброя до седем, още да си тук. Затварям очи и мисля за миналото, ...

Продължение от 1997
От НИКОЛАЙ ЖЕЛЯЗКОВ
/с мисълта за Ева/
Стремежа си завързах с търпение.
Чувствата си увих със стари вестници. ...

И през другите дни по-често лежеше.
Не му разрешаваха още да ходи.
И мълчеше.
Слушаше какво си бъбрят другите.
Но в дните за свиждане не само лежеше, но се завиваше и през глава. ...

Изчезна слънцето внезапно,
подобно захарен памук.
Напразно виках го обратно –
стопи се без следа и звук.
Денят, със устни посивели, ...

От залеза ужасно огладнях –
яйцето на око бе тъй огромно...
За теб забравих, ти се запиля
из пясъци и дюни неизбродни.
Следите ти дълбаят светове – ...

Да те обича художник
Той знае как да потопи четка в тъгата ми
и после да нарисува в очите ми цветни искри.
Той знае как да открие полутоновете в душата ми
и да ги превърне в творбата си с най-много лъчи. ...

Преди години казваше баща ми:
"Човек от тебе надали ще стане.
Инат си ти и дървен философ
и прекалено много вириш нос."
И ето ме сега - със дрипави надежди, ...

Отронен лист...
поема сетния си път
по шеметна спирала.
И вятърът ту го въздига в небесата...
ту го захвърля в пущинака... ...

Намери я тази нощ!
Намери я сам-сама!
И забий в гърдите нож
смело ти на любовта!
Удари я после в гръб, ...

Под мене са се сплели тротоарите
от твърде много стъпване по тях.
Оплела съм се пагубно във дланите,
в които доброволно заживях.
И пътищата тук, макар и дълги, ...

По стръмната спирала на живота,
о, Боже, свят ми се зави...
Че ти летиш, но аз не мога.
На следващия ъгъл спри!
След малко трябва да ме носиш. ...

Интернет днес ни свързва,
и от семейството отдели,
малко странна е тази
наша връзка, нали…
Ако аз днес съм „он”, ...

В много тиха разходка по лунния бряг
две сърца се прегръщат смутено.
Не разпитвайте, хора, любов ли е, как
ще се сбъднат мечти полетели.
Ако в този момент ги целуне дъждът, ...

Пететажна къща
Глава 1
Усещали ли сте миризмата на студа? Аз не съм и честно да си призная, бих желал. Твърдят, че наподобявала миризмата на пушек. Но не този, който се вдига от пожара и който задушава, а този, който се разнася над грижливо запаления огън, в очакване на аленочервената жарава. Убеден ...

...
На Е.
В жарава от няма тъга
изпепеляват душите прокудени,
дълго вървели по ръба ...

Потъва във залеза дългият ден,
надвит от нощта. Нежен звук на китара
напява от здрача минорен рефрен...
И нейде в сърцето ми болката стара
възкръсва отново. Да трови нощта ...

На кея - сам, снага изправил,
за теб сърцето си оставил,
пак свиря нашия сигнал -
мелодия на шепот бял.
Стоя замислен в здрача летен, ...

Имах мечти, но заминаха си с теб,
имах сърце, но след теб камък в гърдите си нося.
Имах ръце, но помръзнаха без тебе,
имах очи, но изплаках ги с хиляди сълзи.
След теб нищо не остана, ...

Проблем ли е за човека да оцени това, което е постигнал? Или това, което мечтае да постигне? И защо? И заради кого? Стереотипите ли са тези, които изродени в "модерното" българско общество, поставят ненужни, разделящи и конфронтиращи бариери между градивната сила на личността и престъпното безразлич ...

The Beatles - Girl
Is there anybody going to listen to my story
All about the girl who came to stay?
She's the kind of girl you want so much
It makes you sorry ...

Челопеч
„Вие България ли търсите?
Боя сте, че сте закъснели.“
Райчо Русев-Райсън
Челопеч ли? Там е, сине- ...