Върви, народе възродени
Върви, народе възродени,
към светли бъднини върви!...
С години двайсет обучение
чистачка там се прероди! ...

За болката
И щом по пътя те настигне болка,
и тръгне с теб, и с времето расте,
и става от морето по-дълбока,
обсебва те, за да остане в теб, ...

Инияна
Тази история ми я разказа по телефона Камен, съвсем сбито и сдържано, докато довършваше обяда си, затова и аз ви я препредавам такава, каквато я чух, без никакви емоции.
" – В теб има повече женско, отколкото мъжко – започна Камен – затова ти по-добре разбираш жените от мен – не знам, сигурно ...

Привикнах да съм черната овца,
да оцелявам все напук и въпреки,
да сбирам в шепи чуждите сърца,
а да се пръска моето - отхвърлено.
Привикнах да живея на инат ...

С теб се знаем от деца –
от един и същи край сме; гледали сме в Пропастта.
От тогава до сега –
с теб сме преболяли много и различни патила.
Спомняме си стари случки – ...

***
И люляците се превърнаха във птици,
когато срещнах твоята усмивка,
а беше пролет, боцкаха карфици
от минали любови, с болезнена обвивка. ...

Зная накъде
те е вятър повеял...
Та нали наскоро едва
се ти завърна от там...
Бързо забравила си ...

Една изгубена русалка
нахлу във мисъл на моряк.
Докосна го на уж... „за малко“,
но в нея той намери бряг.
Нарече този бряг „Надежда“ ...

Усмивка бе последната ù дума,
сълза - последният ù жест.
От тогава срещи имах сума,
но нея помня я до днес!
*** ...

Било време, когато на власт царувал съветът на портата към живота. Хората се обръщали към него, само когато било наистина наложително. Той държал ключа към трите свята, но хората не знаели тази подробност. Те вярвали, че обръщайки се към него, могат да си решат проблемите, но не подозирали защо и ка ...

Предсловие
Anabell каза: "Ники, защо не напишеш едно есе "За добро или зло съм на 17". ОК, дано ти хареса. Естествено, писах го "от раз", типично за мен. Защо? Защото едно есе може винаги да се допълни, цяло завършено есе просто не съществува, така че в тези писания се съдържа основното за мен. Греш ...

Душите ни се срещнаха и полетяха,
с онзи полет, който не знае граници
и не търпи прегради и разстояния,
във необятието те се сляха
и затанцуваха магичния си танц. ...

Книгите са светли тайни.
Те ни мамят упорито
с тях по друмища незнайни
да достигнем до звездите.
Книгите са древни ракли ...

Аз тръгнах, тръгна си и ти,
но споменът е слънце, всяка нощ гори.
Аз тръгнах, нима тръгваш и ти?
Денят ръцете ни държи .
Слънце, нима не помниш, бяхме само аз и ти. ...

И ето те отново на седмото небе,
отново има щастие в твоето сърце.
Сладки тръпки има отново в твоята душа
и аз ще призная, че радва ме това.
Не проливай ти за мен сълзи, но ...

Инкрустирам с целувки твоето тяло.
В тъмното ти да засияеш, заблестиш.
Време е да се слеем отново изцяло.
Чувства да събудиш, а не да заспиш!
Изпадаме в такъв транс ненагледен, ...

Не искам светът да загива,
аз още имам какво да му дам.
Не искам човек да умира,
пък било то сляп или ням.
Не искам светът да загива, ...

Вълните бясно се удряха в скалната гръд. Вятърът ги гонеше и свистеше оглушително. Аз седях на брега - малка и нищожна, гледах ги унесена от магията на танца им, а сърцето ми биеше лудо във водния ритъм. Косите ми, мокри и попили неимоверната сила на водата, се развяваха, клепачите ми бяха натежали ...

Охлювите
Съседният до мен имот е обрасъл с трева и бурени!...
При дъжд и слънце оттам ме нападат армия охлюви – унищожават цветята ми...
Сутрин ги събирам и хвърлям на съседските кокошки – изяждат ги до шушка.
След земетресението също преваля, заранта грейна слънце… ...

Вървим през площада.
Двамата.
Дядо и внучка.
Подскача около мен, играе на дама по плочките.
Навлизаме в улицата и изведнъж ме дръпва за ръката. ...

Да нямах очи бих желала аз сега,
да те гледам с нея хванати за ръка,
сякаш сто игли забиват се в тях
и кървави сълзи лицето ми обливат!
Да не можех да чувам бих желала аз сега, ...

Двойната леща на лупата на Соломон чупеше светлината. Лъвовете върху сантимите пъчеха гърди с гордостта на гравюри, изписани в петербургските печатници. Разклащаха жълти, червени или виолетови гриви. Зъбеха се на събирача на марки. Щипците на филателиста ги улавяха за опашките и грижливо, сякаш живо ...

Сутрин ставам, леглото оправям
и дорде кафенцето си пийвам,
задачите за деня в ума си аз разлиствам,
една по една - чистене, готвене, пране,
без никакво разнообразие. ...

Какво ми остава – да гушна Морфей,
пък той ако нищо не свърши,
изправям се рязко и ставам злодей
с бутилка в тютюневи пръсти.
След “двеста” съм вече готов за пират – ...

На босилек ми мирише -
вдъхновено-еротично.
Мисля ода да напиша,
по махленски еротична:
Пуетес и пуетеса, ...

Б Е З Г Р И М
През май родих се. На брега на Тунджа.
Съвсем не съм типичният телец,
но свободата за бика е нужна.
Троша окови с песен на звънец. ...

Легло от клони на къпина
От теб, любими, докосната едва,
потрепвам, както от вятъра вода.
Щом знам, че съм за теб една,
чуй какво сърцето ми призна. ...

Performance: Marina Kiskinova
Music: Minko Lambov
Lyric: Marina Kiskinova
Beatbox & Rap: Nencho Balabanov