Мълчанието е злато
За мен мълчанието ти е злато,
а думите ти-хляб горещ, уханен.
И двамата гладуваме богати...
А толкова е лесно да нахраниш!

Брегът на синята река.
Селцето китно, сред лъките.
Момче без чувства и с крила
ненужни – сляпо бе с очите.
Изострило бе своя слух – ...

Любовта за мен е да те обичам,
да те харесвам.
Влюбих се в теб ненадейно и
обичам те безрезервно.
Ти завладя ума ми, мислите ми. ...

На всички, които се страхуват от обвързване (включая и себе си)...
Наранявали са ни, разбивали са ни сърцата, нощи поред сме плакали, наливайки се с алкохол, само и само да успеем да си спомним онези, хубавите моменти, които са ни карали да настръхваме... След като сме се удавили в спомените, се опи ...

Момиче и Конче
Момиче бях аз
нормално.
Със звънък глас,
лъчезарно. ...

Намяташ болката си и се скриваш.
И искаш да потънеш в самотата.
А самотата бавно те убива,
изяжда те отвътре без остатък...
Не можеш и не искаш да признаеш ...

След като завършихме института, двамата с гаджето ми се наложи да заминем да работим в друг град. Беше едно малко, скучно градче, но ние се чувствахме истински късметлии, защото имахме възможност да работим заедно, а освен това ни осигуряваха и квартира.
Не беше кой знае какво – най-обикновена гарсо ...

По действителен случай с Петя Божилова
Разбили са ми интернет-адреса.
„По дяволите!” - казвам си наум.
И вирус някакъв са ми натресли.
По хакерски и без да вдигат шум. ...

Мравка. Каква е малка...и колко тя е жалка.Да я натисна самои ще си остане тамо. Мравки. Как се трудяти възхищението будят.Гледайки по дървотокак те носеха зърното. Мравешка колона. Къде?Пресичаха ми пътя те.Не мога да ги спра,ще минат през крака. Мравуняк. Заспал съм.И какъв кошмарен сън.Аз мачкам, ...

След
След дъжда слънцето
изгрява и студа стопява...
След Зимата идва
Пролетта и с красота всичко озарява... ...

В ритъма на страстни танци,
с устни като вкусен южен плод,
с тялото си гъвкаво и дивно
твориш искрящи мигове живот.
Любов си до върха на миглите, ...

Зад чужди гърбове
Зад чужди гърбове
не съм стоял на топло.
Аз в бурите
изправен съм вървял. ...

Лудостта на времето
Лудостта на времето забързано
с шахматната си лудост на деня,
като буря отмерено
мислите ми разкъсва вечерта. ...

Краят на една муза
Тъгата ме повежда за ръка
по дългите алеи от чемшир.
Във вечна вярност ще ù се врека,
сърце прикрила с рокля в бял ефир. ...

Пак нощ е, тук си, нали?
Като птица под стряхата скрита
и ме чакаш с жадни очи,
като спомен от любов недопита!
А споменът, знам, ще горчи, ...

- Хей! - опитвам се пак да достигна до теб. Поглеждаш ме за миг. Болка. Толкова е болезнено, всеки път, но аз продължавам. Мисля си, че не мога без да те видя дори за миг. Отново боли.
- Хей! - за секунда и тишината пак изпълва мястото между нас.
Поглеждам към небето, сиво и мрачно, носещо невидима ...

Няма как да избягаме от това,
което трябва да стане,
няма как да се разминем,
щом трябвало е да се срещнем,
няма как да избягаме, ...

А бях русалка, неподправена и чиста...
Моряк тъй опитен сломи ме!
С брада, с лула и всички други екстри!
Излъга ме, невернико!
Измами ме, нали? ...

Заплиска дъжд... И пак, и пак, и пак
на тласъци капчуците ридаят
с продран от влага и от мъка глас
за топлия уют на стаята
със аромат на забранен сезон, ...

Усмивка чаровна от лице ти грее...
Тази усмивка пленява за миг...
Красива си... о, боже...
дявол да те вземе... моля,
умолявам, към мен погледни! ...

Очаквах те...
Ти беше миг,
припърхал
във зениците на времето.
И беше полъх - ...

Не разбрах сутринта. Не посмях да погледна в очите ù.
Не посмях да заровя коси във душата ù бяла.
Само скитах без дъх, като в сън, запленен от чертите ù
и от топлата нежност в дъжда и за миг разцъфтяла.
Днес преваля обяд. Още срещам по пътя мечтите си. ...

Как щеше да дочака утрото? Венета седеше в тесния кухненски бокс с чаша кафе пред себе си. Отвори втората кутия цигари. Погледът ù се рееше през прозореца. Апартаментът беше на шестия етаж и имаше хубав изглед Стараеше се да мисли за нещо друго, не точно за утрешната среща, но не можеше. Трябва да с ...

Сложните чувства пораждат сълзи...
да се обичаме, можем по-просто!
Дните отминали днес забрави–
слънцето нека ни дойде на гости!
С милите думи, които редиш! ...

Слънце в сърцата грее, мечта за рай!
О, народе страден, честит Първи май!
Да върнем придобивките обществени.
Това са две неща важни и съществени.
Здравеопазване, висше образование - платени. ...

Живот за двама
Като пясъчен часовник
сезоните се сменят...
Вълшебник ли - чаровник,
дошъл е пак при мене? ...

По стъклото се стичат сълзите на времето.
Тънки струйки, чертаещи път през деня.
Бавно слиза нощта, стъпила в стремето
и подгонила слънцето с бледа луна.
По небето се виждат следите му огнени. ...

Мрак! Тъмно е!
Бавно притихва нощта!
Прегръща всичко с тишината си!
Мастилена нощ! Кучето дори не лае!
Тишина... страшна тишина! ...

Точно днес
съм ранима.
(Моля те, погали ме!)
А очите ти -
с цвят маслина. ...

Вечеряла съм много време
от теб, а тровил си ме бавно.
След тази нощ аз черно бреме
ще нося. Ти тръгни си славно!
И нека скоро да забравиш ...

Заслужено признание
(тост, посветен на баща ми за
60-годишния му юбилей)
По повод трапеза отново събра ни,
„За многое лето” ведно да запеем, ...

Аз не съм ходжа, не съм ясновидец, гадател.
Аз не съм нито Господ - на света създател.
Аз не съм нито пък някакъв майстор-ваятел.
Аз съм просто човек, мога да бъда приятел.
Не искам криле да разпервам. ...

Сетивност...
Мисъл...
Буден съм.
Но очите си не бързам да отворя. Стаил дъха си, те докосвам сгушена на рамото ми, истинска и топла. Усещане, получено и споделено. От слепотата на нощта проглеждам. Срамежлива, че ни вижда зад пердето с потръпващия хлад, зората нежносиня иде. От червеното в косата ти ...