Прегръщам те с ръце
от хиляди мечти.
Целувам те
със жадни устни-спомени.
И по пътечката-съдба ...

Монолог на разпнатия отляво разбойник
Аз няма да възкръсна непогребан,
макар че ме разпнаха до Христос.
Пребиха ни от бой. И мен. И него.
Той бе... Иисус. А аз – разбойник прост. ...

Абсолютен хаос.
Падайки в пропаст,
чувам глас -
подават ми ръка.
Отивайки към някой, ...

Щом съдиите ни са подкупни,
те трябва да се заменят с компютри!
Компютрите
с рушвет не се купуват,
креватни подвизи не ги вълнуват, ...

ПРОШКА
Никой тук не е перфектен,
никой тук - във този свят,
всеки бил е некоректен
в този крехък кръговрат! ...

- Скачам!
- Хайде, давай! Чакам.
- Сериозно говоря. Решил съм го!
- Да… А аз съм Свети Петър.
- Ще скоча като нищо, чуваш ли ме! ...

Тръгваш ли си?!
Напразно зададен въпрос,
чийто отговор остава неизвестен.
Сред сивата мъгла изходът е далече.
Бягаш по тунела безкраен. ...

Първа глава
Беше студена декемврийска вечер. Наближаваше 21 часа, а гражданите в този провинциален град бързаха да приключат последно пазаруване за Коледните празници.
Между тях се движеше беден самотник, в джоба на който имаше дребни монети, които не биха му стигнали дори и за хляб. Погледът му изл ...

В ръката на съдбата са хората
без свободен избор и желание,
само надеждата им е опората,
която им е като наказание.
Стиснати в ръката на съдбата, ...

Изплаках те с мастилени сълзи,
че не се научих с истински да плача.
И изстрадах те с болезнените думи
на глупавата стихотворна рима.
В празна стая себе си затворил, ...

ЗЛАТНО
Когато се промъкнат златни първите лъчи
в прохладната ни спалня сутрин рано,
дори да ти е тъжно, усмихни се, не плачи,
с целувка събуди ме, още имаш мъжкото ми рамо. ...

Не ме оставяй да желая нечии устни
и ръце, докосващи нежната ми плът,
не разбра ли,
не желая ласки чужди
и друг да се притиска в мойта гръд. ...

На денонощен щанд за коментари,
където всички знаят си цената,
един поет, количка натоварил,
към изхода се втурва като вятър!
А друг, в ръка държащ сертификата ...

С потрошени врати и изкъртени панти
цяла сграда стои и си гледа на карти,
за да знае каква ще и бъде съдбата
в центъра на града близо до общината.
Никой нищо не прави и смирено мълчи ...

А/ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЖЕНАТА:
Днес е един нов ден, съвсем нов и неповторим. Утре той вече ще бъде вчера. Затова не го пропущай, без да му се насладиш.
Слънцето още не е изгряло, а ти отваряш очи. И какво от това? Важното е да е слънчево в душата ти. От снощи си си дала обещание, че днес няма да се ядос ...

Онази страст. Онова напржение. Онези моменти, в които се усмихваме без никаква причина. Забраненото е най-сладкото. Какво клише и каква проста истина за живота. Вземи едни Ромео и Смотлиета. Хем тъй, хем тъй. Те, както и ние, са разбрали, че щом любов има, забранено няма. До крайност или до край, ка ...

След гласа ти
остава тишинас песенно жуженена мечти –проблясващи искрицив мракаи усмивка,пърхаща в очи.

Пози, рози, наркози
и метаморфози
Влюбен бате Живко,
Живко Парцаливко
в хубавата Дона, ...

ЗА ТЕБ
Писмо ти пиша с хубави думи,
с изречения прекрасни от мен,
изпращам го бързо по птичка вълшебна,
на клон да кацне за теб. ...

Ето ме в празната поликлиника, ето ме, вървя по празния коридор – всичко е толкова бяло и безлично, толкова чисто, чак на въздуха му липсва миризма. Бегло си спомням колко много мразех болниците преди реформите, всъщност бегло си спомням какво е да мразя – толкова много чувства ни отнеха с поставяне ...

Мразиш ме, но и ти не знаеш за какво...
Мразиш ме, а на мен ми е все едно!
Вярваш, че със злобата си ще ми навредиш,
но от мен да знаеш, че излишно се хабиш...
Завист по тази земя - колкото искаш... ...

С усмивка тихо ме повикай,
ще дойда аз със тяло на нощта
и времето изгубва вече стойност,
ще бъде наша вечността.
С ръце протегнати хвани ме, ...

http://vbox7.com/play:78b52eb64b
Погледни я, поете,
неподвластна жена,
подлудява мъжете,
после тръгва... Сама! ...

НА ДОРЕТО
Приятелко моя, далече си ти,
но аз те обичам по-силно от всякога!
Мечтая за нашите минали дни,
когато щастливи с теб тичахме някога. ...

В съзерцание на тавана
През прозореца стича се улична глъч
и облива тавана на бялата стая --
там, родени от весел следобеден лъч,
двойка слънчеви зайчета жмичка играят. ...

Чрез Любовта
Луната нежно пърха с мигли,
а ветреца й припява във нощта,
край тях се реят мисли бегли,
събрали страсти, глъч и суета. ...

Без изход съм,
ни сложен, нито прост.
Затворена съм, безутешна.
Без разум съм,
изчерпана до кости. ...

Нестихваща буря -
пейзаж на изгубена човешка съдба.
Вятърът ме притисна
в тунела на самотата.
Нададе вой и разтърси небесата, ...

Липсвах си, когато денем сипва се зората,
сякаш е чадър от рози и багри на мушкато.
Липсвах си, когато вечер залези примамни
с пръсти доверчиви в ложето си ме поканват.
Липсвах си, когато леко стъпвах по тревата ...

МАЛЪК СЕЧКО
Познаха, ей, познаха зевзеците му недни, ама не за навсякъде. За нашия край не можаха. Тука Сечко продължи да размахва ледената си брадва. Покажеш ли се навън, де види голо място хапе го с острите си зъби чак до посиняване. Хруп, хруп, хруп.
– Дебел сняг – голям комат – казват старите хо ...

Ти за мен си и паднал Ангел
и ученик на Сатаната...
Да бъда с теб ще бъде или най-доброто нещо за мен,
или най-лошото...
Пълно разрушение... ...

Те летят без крила,
имат си шарени думи.
Нужда нямат от глас,
кацат по тънките струни.
Толкова пролет побрали, ...