Тя бавно вървеше по безлюдните улици с цигара в ръка. Дългите ù руси коси се развяваха от студения вятър. Гримът ù оставяше следи по асфалта под формата на сълзи. Разкървавените ù устни дръпваха от фитила на току-що запалената тежка цигара, чиито дим запушваше дробовете ù. Кехлибарените лъчи на слън ...

Моята съдба
Животът ми покрит е с тъмнина,
сърцето ми се стяга от тъга.
Душата ми безропотно ридае,
умът ми във нощта се шляе. ...

Примирени с хомота
Привикнали с клетката, здраво скроена,
душите ни тлеят, без ропот и стон,
а клика пазачи, от съвест лишена,
нахално твърди, че ни дава подслон! ...

НАПРОЛЕТ В ПАРКА
Напролет в парка е много красиво!
Вред зеленеят дръвчета, тревички.
Фонтанче ромоли напевно, живо,
във хор му пригласят радостно птички. ...

Така и не успя да ме усмихнеш...
Опитваше се, знам, но не - уви.
И вярваше, че много ме обичаш,
а всъщност във заблуда беше ти.
За жалост, любовта ти бе окови, ...

Една година
Една година си отива.
Изпращана с какво ли не!
И както във живота бива,
тя води свойто протеже!... ...

Посвещавам с най-топла обич на баща си
Здравей тате!
Не искам с нищо да те натъжавам, но знаеш, между нас никога е нямало тайни. Липсваш ми. Много. Никой не можа да запълни твоето място в сърцето ми. Може би затова толкова често гостуваш в съня ми. Присядаш до леглото, погалваш косите ми и в онази к ...

Изминах дългия си път
Изминах дългия си път,
приятелите истинските вече ги няма.
До мене просто не стоят
хората, с които хапка съм деляла. ...

Горите на Залеза
0.1.0.1.0.1.0
„Пространството и времето са невъзможни за овладяване променливи.” С това константно знание се раждаше всеки берим-изтари и се бореше да го промени през цялото си съществуване. Всепризнаването на расата им бе дело на поколенията космически архитекти, инженери и строите ...

Можеш ли без грим да си красива,
щом хубостта ти всеки я краде,
а ти да си безумно търпелива,
но никога с подвити колене?
Да бъдеш като приказка, която ...

Наполовина разделена,
бях аз победена.
Търсех в хиляди лица
другата част от света.
Но теб нямаше те там ...

Не знам за мене ти доколко мислиш,
но аз те мисля и си те мечтая...
Не знам доколко ти сега ме искаш,
но аз те искам, страстно те желая...
Не знам в момента колко ме обичаш, ...

Помня деня, когато играехме хорото.
В болка, в тревога ти бе до мен.
Ти възвърна вярата ми във доброто.
След мрачна нощ изгрява ден.
В утрин свежа галят ме лъчи. ...

Главица навело,
нежно и бяло,
поглежда свенливо
кокиче красиво.
Над снежна покривка ...

Умирането на сърцето е нещо, което
не можеш да разделиш с никого.
Африканска поговорка
Верният път е само един –
погрешните са хиляди. ...

Отлитаме...Долитаме..
И търсим в старото гнездо
останалата топлина
крилете ни да сгрее.
И как след всяко скитане ...

Виж самотните ми стъпки в пясъка...
За малко изчезва от очите дори блясъка...
Ти си сам. И аз сама.
Сам самички сме ние на света.
Отне ни много време да докоснем ръцете си, ...

* * *
Ранни цветове, опърлени от късен сняг.
Душата ми тъгува оголяла,
че без плод наесен ще е пак,
когато всички плодове са дали. ...

От чертите крехки, чупливи
животът ми черпи виталност,
с теб, любов, само живея
в жалката сива бруталност.
От очите си със златен прашец ...

Толкова време не си ми казвал,
че ме обичаш.
Крия магии в женската пазва
и ги наричам.
Дано те стигне първата люта ...

Диви лебеди
(от поетичния цикъл "Приказни мотиви")
В талигата на скърцащото Време
седи Елиза. Плаче и плете...
До нея са копривените ризи. ...

Милиони снежинки,
хиляди листа...
Падат в мрака
на моята душа.
Сърцето ми умира ...

Епилог
.............................
Надничала е цяла нощ в прозорците звезда.
Докосвала е с пръст ефирното си отражение.
Личат копнежите - говорила си е на глас сама - ...

Отново съм тук, в твоята реалност,
прегръщаш ме нежно, говориш ми тихо,
твоята усмивка и моята усмивка
се сливат в слънчевата мекота.
Слънцето клони на запад, ...

Посветено на децата от група"Маргаритки" ЦДГ"Щастливо детство"
Обичам ги децата!
Те са ми въздухът и водата,
островът са на чистотата!
Те са ми опора и сила ...

Българийо мила,
красива страна,
обичам те много,
Родино една!
Премина през робство, ...

Интересното в живота на някои хора е, че имат възможността да присъстват на собствената си екзекуция. Но другото важно събитие, което никой не преосмисля, е, че някои екзекуции изобщо не трябва да се състоят. Паниката е в състояние да накара човек да се превъплъти в каква ли не роля, в какво ли не, ...

Миньор е моят татко –
миньор ще съм и аз!
Ще бачкам без заплатка,
пък вижте ме тогаз!
Ще къртя като татко ...

Спомням си колко дълго време ми отне, за да се докосна до любовта ти. Тъгата беше в дните ми. Тъгата бе изпълнила сърцето ми, но надеждата го караше да тупти. Болката течеше по вените ми, така както нажежената ми кръв. Нощите, в които заспивах обляна в сълзи, дните, в които умирах... живеейки. Борба ...

Толерантност
Защо се чеше котаракът?
Защото има бълхи.
Изтичвам при ветеринаря.
Фронтлайнът му се свършил, ...

Вървяхме с група хора. Една малка част от тях ми бе позната, останалите виждах за пръв път. А може би и за последен преди да стигнем края.
Бяхме на различна възраст. Имаше невръстни деца и едва движещи се старци. Присъстваха и хора като мен, на средна възраст, тепърва запознавайки се с тайните на жи ...

Любов непозволена
Любов бе пламнала гореща,
мислих си, че ще е вечна.
Това поне бе моята мечта,
да не остана аз във самота. ...

Като ухание
на роза -
всяко вдъхване
поражда светове -
омайни, ...

Мъката е смачкала Човека
Пребит от мъката върви Човека...
От зъбите ù е излязал мек!
Татрузи се едва по кривата пътека...
За болките си той си търси лек!... ...

Небето с шалче от коприна
крайпътното дърво зави -
да го потопли. Иде зима
отвъд смълчаните гори.
Мъглите в дрипи от кълчища ...

Тъга
Не си отивай, тъга!
Остани с мен
в моя дом и в мойта
душа. ...

Ще се намери някой луд да оправдае
цензурата в моите гърди.
Да я приема и дори обича,
макар да го ранява и боли.
Ще се намери някой луд да се опълчи ...

Нали обичаше ме силно
и бях вселената за теб.
Нали вярваше ми безрезервно,
а виждах промяната у теб...
Нали желаеше ме страстно, ...