Прекрасна нощ!
Аз и ти -
хиляди луни
кръстосват светлини
за нашата любов...

"Червените ескадрони"
Послание.
Щастливци Вий,
които ще дочакате
Времена Нормални! ...

Две очи, безкрайни светове.
Брегове далечни,
далечни и безбрежни.
Какво ли крие се зад тях.
Зад този поглед - тъй пронизващ, ...

Предстои ми Централно държавно разпределение - ден на изпитание!
Един чудовищен акт спрямо младите специалисти, от който няма спасение!
Този закон днес ще „разпредели” млади семейства на 30 км един от друг!...
*
Още от външната врата на института налитам на личния състав Балкански. ...

– Чакай малко! Накъде си се разбързала така? - извика изненадано момчето.
– Тръгвам - отговори русокосото момиче, което стремеглаво прибираше учебниците си в раницата.
Момчето отвори уста, за да каже нещо, с което да я разубеди, но от гърлото му не излезе нито звук, когато момичето излезе от стаята. ...

Поетите умират като птиците...
Преследвани, разстрелвани,
охулвани, погубвани
с бездушие и злост...
Раздават се самоубийствено... ...

Чел ли си Сократ или Сенека?
И аз не съм, но Цецо ги е чел.
Оправи си животеца човекът.
Експерт сега е в някакъв отдел.
Веднъж го питах колко получава. ...

Защо смутено поглед свеждаш, когато срещам твоите очи?
Защо обхваща ме такава нежност и нещо в гърдите ми тежи?
Ах, как мечтая да те имам, макар че още съм дете!
Нима не можеш да отгатнеш, че ти си в нечии мечти?
Потърсих те, за да те срещна! ...

Аз съм градско чедо със селски произход. Как така ли? Много просто - родителите ми са "забягнали" в града да се учат и там останали. Иначе и двамата са от пловдивските китни селца. Чак като се пенсионираха, отново се върнаха там.
Но приказката ми не е затова. За моята свекърва искам да ви разкажа.
Н ...

Гората заема важно място във всички човешки култури. Още от дълбока древност тя се появява в различните митологии. Пространството на гората е неусвоено, загадъчно, опасно за човека, чийто свят е коренно противоположен. Човекът обитава дома, селото или града – символите на сигурността и уюта. Ежеднев ...

Вървя сред срутените кули
на нашия въздушен замък.
Сълза на устните ми пари,
сърцето ми - сменено с камък.
Крилата ми - пречупени и слаби, ...

Когато срещнеш някой и този някой те накара да не спираш да мислиш за него, дори когато спиш. Ужасното чувство, когато него го няма и сърцето ти е празно.
Желанието да го имаш е по-силно от всякога. Дали наистина го искаш? На това
можеш само ти да си отговориш. В главата ти бушуват ветрове и падат т ...

Живот, лишен от смисъл
Времето си отминава,
но болката не се забравя.
Седи си в мене обичта,
без да намалее любовта. ...

Имай милост, Любов, имай милост!
Толкова съм крехка пред Твоята сила.
Жадувам дa се разкрия,
но зова и Те гоня, и Те чакам, проклинайки,
коварен страх докато пия. ...

За живота си без теб до днес не мислех -
необходима бе ми повече от всичко.
Не ме интересуваше и болката и нищо,
че страдах всеки път, когато те има.
Откакто съществувам, за теб войни и битки печелех и губех, ...

Безгрижен живот предстоеше.
В началото на края.
В края на лятото
и началото
на есента. ...

В тази стая, в която ние се срещахме, се случиха някои събития, които се чудя и до днес защо не успяха да ни променят кой знае колко. Все пак, като се замисля сега, разбирам (но май и не е нужно да осъзнавам), че желанията на хората да се отдадат един на друг донякъде са свързани и с горчивия им опи ...

Защо ме питаш ти сега
обичал ли съм чужда жена?
Защото се чувстваш така!
Ти си влюбен в чужда жена!
Какво е за тебе жената? ...

Падат капки на земята,
тя ги пие със наслада,
иска още от водата,
за да бъде вечно млада.
Аз не ще съм вечно млада, ...

Сладкопойна чучулига
във небето се издига
и се спуска над селца,
над гори и над поля.
Сладкопойна чучулига ...

ЗА ТЕБ… И ЖИВОТА
Отвори си ти очите
за доброто и смеха,
превърни си ти мечтите
във реалност за света! ...

Трета нощ как свиря на цафара
в сянката на сънните липи.
Гася люта болка – рана стара,
със в душа напиращи сълзи.
Някога във тази пустош глуха ...

От истини неискрени пречистени,
едва на осемнадесет плюс две,
по улиците крачим, стискайки
душите си в ръце.
Макар от предразсъдъци разтърсвани, ...

... неизречени думи,
помежду ни
мисли несподелени,
сърца разделени
недокоснати мигове, ...

Препускат бясно,
всичко попиляват
по пътя си ... Остава само прах
във въздуха.
И оскотелите, летящи, ...

Неприкрита съблазън
Аз излъчвам към теб неприкрита съблазън,
лиши се от всякаква боязън,
усещаш развълнуваното дихание,
не можеш вече да контролираш моето желание, ...

ПРИКАЗКА
Ний вървяхме с тебе в нощи теменужни.
Стъпките ни плахи гаснеха в нощта.
И мълчахме. Думите не бяха нужни,
щом съдбите ни се сляха в любовта. ...

*
Някъде там,
в дълбокия сняг,
вече е пролет.

Нали ти казах, стой далеч от мене,
високоволтова съм, ще те изгоря,
зачевам лесно бури и проблеми
и раждам чудеса до небеса.
Колосани покривки не застилам, ...

Римувай... драскай – кой ти гледа!
Над листа бял се напъни!
Поезия за ширпотреба
е нужна, както и преди!
Пиши, пиши... тук-там надписвай, ...

Лай, куче,
лай.
Лай, за да чуе дори глухият
колко много ми липсва
шеговитият глас на септември ...

Оставих вратата отворена,
за да се върнеш, когато поискаш.
Живея, вкопчена в спомена,
и всеки ден безумно ми липсваш.
Времето няма значение, ...

ТАМ, НА ВХОДА
"Как можа да се случиш на друг!?" -
ме запита веднъж портиерът.
Онзи същият, при когото оставям покупките,
преди ключа да намеря. ...

С несигурна стъпка и плаха походка,
с босите крака и старите дрипи аз крача напред.
Аз тръгвам и газя, а срещу мене купища хора
по–идеални и от всеки портрет.
Мълча и гледам с глава, наведена в земята. ...

На един вампир
Студен като камък.
Красив като залез.
Смъртта отдавна не е пречка.
А причина за живот. ...

Часовникът на ръката на доктора тиктакаше сякаш наобратно. Параходът се прокашля и изпусна бели кълбета дим. Затоплени капки се посипаха по лицата на болните. Мъртвите вълнения ги бяха свили по столовете върху палубата. Слънчеви зайци пробягваха близост до трюма за третокласните. Там бе приседнал тр ...

Чувствам, че издигаш покрай мен стена -
стена, в която влагаш най-доброто.
Ще обясниш как липсват други правила
и луда съм, щом не завъртам колелото.
Тази съм, която съм, ...

Още ли се кефиш на закуска,
смаян от чаровна голота,
и догде езикът ми препуска
и споделя твоята уста.
Трябва да римувам въжделения – ...