И ако за цял един живот не си обичал,
то значи, че не си живял.
И ако никoй никога не те е милвал,
то с раждането още си умрял.
Около теб е вечна зима. ...

Миг на порив и надежда,
хей, поспри! Къде се скиташ?
Време е от синя прежда
светли мисли да оплиташ!
Нависоко издигни ги, ...

Отивам си с всеки тъжен ден,
отиват си и чувствата в мен...
Умората е толкова голяма, безразлична,
болката е празна, нетипична...
Думи - нямам сили да изричам, ...

Нарисувай ми време, в което животът да скита
по пътеки от нежност, през поляни от слънчеви мисли,
без да блъска ума си по вярата в пазвите скрита
и да моли за милост небето ú - търсейки Смисъла.
Нарисувай ми време, в което да мога да дишам ...

Моля те, мълчи. Боли ме от това,
че с непосилна тежест се нагърбваш.
На рамото ми предано склонил глава,
се мъчиш да докажеш,че съм първата...
Недей да криеш, всяка минала жена ...

Милувката на устни,
нежни като полъх...
Феерия от звуци,
припламнали в среднощното на огън...
Копнение по допир... ...

Станах рано, облякох се по градски, нахлупих си феса и тръгнах по Хаджигеоргиевата улица, защото беше по-пряко. Денят беше необичайно мрачен. Черни облаци бяха надвиснали над София, въпреки че беше февруарий месец. Градът беше тих - в тези размирни дни никой не смееше да излезе навън. Ако днес оттук ...

(За Ачо)
"Слепи момини сълзи"
Живея на квартира в някакъв град в България, но работя в по-голям. Прибирам се в събота и неделя. Всеки Божи ден, пътувайки до работа, минавам покрай голям пазар с цветя, намиращ се в една пресечка на централната част. Трудно си намирам място за паркиране. Затова до офи ...

Отиваш си,
но в мен остават
ръцете ти, добри и щедри.
И те в съня ми ще даряват
милувки топли, нежен шепот. ...

Август 1962-ра - 38 градуса по Целзий!...
Целият гарнизон „набива крак” по разтопения асфалтов плац...
Предстои деветосептемврийски парад – демонстрация на нашата сила, мощ и сплотеност!
Покрай неблагоприятното развитие на кубинските събития е тягостно и напрегнато.
Тази вечер командният състав е на ...

Лаура и Йоланда
Мина много време, откакто Лаура и Йоланда останаха сами. Той изнесе багажа си, без да се видят и Лаура изпадна в депресия. Никой не идваше да я прибира от работа, не я търсеше по телефона. Чувстваше се предадена. Чудеше се кога и по какъв начин е могъл да създаде нова връзка, като бя ...

Накарах те дълго да чакаш
и още ще има напред…
Ти искаше пристан и стряха
и въгленче…Тъй, за късмет.
А аз ти разкъсах небето ...

Убеждават ме, че съм свободна. Нима се съмнявам? Да, такава съм. Само съм впримчена в ярем от лицемерна паяжина, с фино капсулирана отрова - опиат. Чак да ти е кеф да я поглъщаш вместо бонбони! Уж впрегната, но усмихната, смело тегля по браздата и дори си подсвирквам. Мисля си, че не съм говедо. За ...

И Дяволът дори е рогоносец...
Напразно за Голямата Рокада
си пратила задъхан вестоносец,
не ти се сърдя Скъпа, за рогата
щом Дяволът дори е рогоносец... ...

Никога няма да забравя какво почувствах, когато я видях. Не беше голяма картина, нито особено ярка – напротив, цветовете бяха пастелни, светлината – приглушена, с атмосферата на нещо призрачно и приказно.
И въпреки това, а може би именно заради него, двете фигури на преден план изглеждаха така реалн ...

АПОСТОЛЪТ НА СВОБОДАТА
Злокобна дата. Вледеняващ студ.
Помръкнало от скръб небе.
Настръхнала и ужасена,
от мъка побеляла е земята. ...

„Нали за нас душата го болеше.
Издъхвайки, въздъхнал бе: - Народе????...”
Въжето от бесилото на Левски
висеше страшно
над снега утъпкан, ...

ВЕЧЕРЯТА
Не беше тайна.
Просто ги поканих
край масата си на вечеря скромна.
Пак исках да ги видя тъй събрани, ...

Пази ме
Пази ме от клетви
Аз ще съм силен
Пази спомените ни
Събрани във раклата на любовта ...

Виж луната - толкова ярка и топла,
и всички звезди, събрани в очите ти жадни,
жадни да гледат, да изпиват плътта ми,
тръпнеща, бездиханна под твоято тяло.
Виж ме как те желая сега, ...

Можеш ли сега да ме забравиш,
както много пъти те забравях аз?
Можеш ли да тръгнеш…
И – това е…
Само следи от стъпки между нас; ...

Какво става с онази случайна,
от пръв поглед, взаимна любов? –
или остава все още незнайна,
или за нея никой не е готов.
Помня, въпреки че беше отдавна, ...

Тиха моя бяла тишина,
трепкаща така от мрака,
тайно свила е крила и
душата сродна чака!
Тръпнеща поглежда ...

НЕВЪЗВРАТИМО
В памет на 13-годишния Кольо Пасков,
който имаше дарба на художник
Стръкче трева от земята напира -
всичко което живее, умира. ...

Страхувам се от игривия поглед,
с който често спираш на мен.
Страхувам се от жаркия огън,
с който ме ограждаш в плен.
Страхувам се от ореола, с който ...

От август тридесет и четвърта - до наши дни
(послепис)
След всичко казано до тука,
пред вас се чувствам съвсем гол!
Аз "през просото сгазих лука" ...

Девет изгрева без тебе посрещнах.
Девет залеза изпратих сама.
Девет кръга на Ада преминах
и те чаках с девета вълна,
и те криех като бисерче в мида, ...

Времето отмерва съдбата на всеки
Времето отмерва съдбата на всеки,
като най-точен показател го следва навред.
Образ отлита,
природата вика - ...