НЕНАПРАЗНО
Колко бързо пораснах - сега осъзнах...
И животът ми мина на филмова лента.
Колко дълго към щастието свое вървях...
Вече май прекосих седемте континента. ...

Какво обединява нас, хората?
Какво ли обединява и какво ли разделя нас, хората? В своя живот не веднъж сме задавали въпроса -„защо се разделихме”, мислейки повече за отрицателното, отколкото за положителното. Без да се опитаме да търсим и в нещастието си мъничко щастие. Нима всеки един от нас днес г ...

Пътища странни и незнайни
в мисъл търсят брод позлатен,
далечни, безкрайно непознати
чувства преплитат се в мен.
Бели камъни, скали огромни, ...

Две очи прекрасни има,
две очи като звезди,
устни страстни и омайни
ах, какво си ти, какво си ти.
С тези две ръце гальовни, ...

Луда светлина
Луда светлина Луната
(луда-подлудяла)
разпилява над Земята,
та развиделява... ...

ВЪЗПИТАНИЕ
Сигурно съм бил пет-шест години. Каквато и болест да се завъртеше, все при мен. Родителите ми бяха вдигнали ръце от мен. При един разговор на баща ми с някакъв лекар, му дал съвет. „За да закрепне детето ви, трябва му чист въздух и планински климат”.
И ето ме градското дете попаднах при б ...

Жега
Залезът изтля.
Нощта не плисна хлад
над този побелял
от жега град. ...

Каквото бях за теб, аз бях…
Време е да си отида,
за да не подправим любовта.
Тя няма право да е полужива.
Каквито дни ми подари, ...

Меланхолия
Тъга.
Акорд.
Сълза.
Стон. ...

Отдавна пазя всичките си тайни,
аз често размишлявам в самота,
така ми е добре и вече зная,
че в жилите бунтува се кръвта,
за себе си не търся милостиня, ...

Две очи парещи, горящи
очакват те, но теб те няма.
Рани във душата ми кървящи,
причинени от измама.
Една любов несподелена, ...

Животът е променлив. Чувствата също. А и самите чувства не са нищо по-различно от интереси, само че в най-тънките вибрации. Изпитвайки силни чувства към даден човек, вие не осъзнавате, че всъщност изпитвате тези чувства към себе си, към своето същество и его. Вие искате да задоволите себе си, притеж ...

Научи ме, Любов, как да те обичам тайно,
като молитва тиха да очаквам сбъдване,
да ми стига въздухът без теб. Безкрайна е
всяка глътка тишина преди разсъмване.
И небето е безкрай, а сбирам го в юмрук, ...

В кобалта на притихналата нощ
луната се гримира във червено.
Смехът на сова реже като с нож
на хоризонта дървените вени.
От болката потръпва скършен клон, ...

Дъга
Вълшебна дъга ме огрява,
духовен простор ми дарява,
небосклона озарява,
с щастие ме дарява, ...

Сред цъфналите клонки е запяло
едно щастливо птиче в утринта!
През зимата в студа е оцеляло,
а днес възпява с радост пролетта!
Прастара е навярно тази песен, ...

Не вярвайте, че аз съм се изгубил,
дори камбанен звън да възвести,
че с раница на гръб и шапка груба
съм хлътнал зад невидими врати.
Какво отнасям – скърби и неволи, ...

- Аз съм брат Григориус и съм пазителят на свещения енергиен източник. - той седна на трона. - Зная, че имате много въпроси и че много неща не сте и предполагали, че съществуват.
- Така е, много от тях са само мит.
- Но... вие се уверихте в обратното. Тук, в Атлантида, отдавна не се правят жертвопри ...

Сън се ражда в сърцето на мрака
и се люшва в поле златокосо,
може би някой нейде ме чака
във покоя на лятото босо.
Тайна нежна потрепва в листата, ...

Кратка катранена нощ,
забулена до последния покрив.
Комин, а в краката му сутрин,
пристигнала с първия влак.
Мляко с оризови облаци ...

Пролет е!...
А сивите облаци над цветята
нахално надвиснали!...
И дъждът скрил се дълбоко в тях,
сякаш нещо тъжно бяха намислили... ...

Смешно и тъжно
На Катина
Колко е смешно днес
пред нас момичето!
Гледа това момче ...

В миг -
всичко започва
и в миг свършва...
едно дихание,
един копнеж, ...

На предателите
За нощите без сън благодаря ви,
за дните в гняв и гнет благодаря.
Прегръщам всеки, що ме изостави,
отблъснал грубо моята ръка. ...

Порочни сини клади са очите ти...
В тях влизам доброволно. Без свян, без вик, без страх.
О, не, не ми е жал... само недей ме пита
как – праведен и грешен – до този миг живях.
Нещастен като просяк във луда самота ...

Бойко пак направи гаф голям,
от който да останеш ням.
Това тиквено човече дебело
каза, че Варна била село.
Сякаш за тоя пуяк наперен ...

Тая твоя усмивка, така ме влудява,
та чак дъх не ми остава.
Щом ми се усмихнеш ти,
разтапям се на мига като сладолед.
Тая твоя усмивка, така ме затопля, ...

Онзи гълъб съм, който се блъсна в стъклото одеве,
и отчаяно биеше със крилете си покрива,
а перата му, сякаш оскубани във сражение,
се посипваха долу и затанцуваха в локвата.
Теб видях. Затова се заблъсках отчаяно, ...

Изгубване след теб възпламених.
Изгарям, не като кибритна клечка.
Забравих колко пъти те корих
и колко те ранявах, после стенех.
А не аз бях ранената. Не аз! ...

То терлички не плете,
знае само скайп и барче.
Европейското бабе,
малко взима, много харчи.
И с мотика не борави, ...