Безмълвие в шумните ни думи,
безнадеждност в нашите мечти.
Звукът на преминаващи катуни
в душата ни отчаяно ехти.
Изгубени в познати булеварди, ...

Сполука
Заминахме сполуката да гоним...
Оставихме на майките си клети
модерните безжични телефони
и симките по старите тапети ...

Ефирно-лека, ти танцуваш
в нощта, на първи капки дъжд
и над асфалта сякаш плуват
коси със цвят на зряла ръж.
Прекрасна Барби!... Буратино, ...

- В следващия си живот ще бъда облак.
- Не можеш, трябва да си капчица. Така ще те намеря.
- Но аз ще съм като всички останали. Как ще ме познаеш?
*- Никога няма да си като всички останали!*
Ще бъда птица и тебе ще търся, ...

Коя съм аз да те съдя, коя съм аз... Можех да те имам, имах те... можех с една дума да те изгубя, изгубих те... Но на каква цена? Заслужаваше ли си да страдам по теб, а на теб да не ти пука? Толкова много време мина, но ти още си играеш с мен, сякаш аз съм една марионетка в твоя живот, която винаги ...

Отвори очи
Ако още си нещастен
и на грижите подвластен,
спри за миг, вдигни глава,
виж наоколо животът ...

Сър Дянкоф, сервирай ни нещо свястно!...
Хайде, че вече умряхме от глад!
Почисти трохите от народната маса!
И ни сервирай - приличен обяд!...
Докога, депутати, ще се туткате в кухнята? ...

Предисторията е на :
„Прегледай се! Ти май не си добре...”
ми каза вчера моята съпруга,
а с поглед – сякаш ще ме издере.
Озъбих се – какво да кажа друго... ...

Кога изгубих своята усмивка
и почна да горчи от тишината?
Кога реших, че всичко е преструвка,
а приказки се пишат за децата?
Защо съм изморена от безверие, ...

Започват месеците с Р,
студът полека се намества във телата.
Листата от дърветата окапват,
килима цветен пак постилат по земята.
Отиват си горещниците летни, ...

Изгряха две луни във моята вселена -
една за приливи и една за отливи.
И две слънца прегърнаха луните ми -
ту мълчаливи, ту словоохотливи.
Разплискаха се океаните от спомени, ...

Свят на крайности: магнитни
полюси със две посоки.
Минус – страсти първобитни,
плюс – възвишеност до болка.
Огънят безславно гасне ...

Най боли от пропуснатите възможности. От неразвитите приятелства, от не казаните думи, от пренебрегнатите чувства. И все пак продължаваме да оставяме удобните случаи да ни подминат. Затваряме очите си с очила от страх и неувереност и забравяме за топлината на това, което изпускаме. Тези очила правят ...

Аз до болка се съдих сама
и достатъчно тъпках своето име*.
С повод, без повод, с вина, без вина
съвестта си разпъвах.
Без да питам дали е невинна. ...

За момент ми става мъчно,
после бързо ми минава.
Плакала съм - вече зная
кой остава сам накрая.
Никога не ще погледна минало, ...

Казва ми поетеса млада:
"За каква Любов пишеш, драга?
Да не си на шестнайсет?
Не ти отива на тази възраст зряла!"
Милата! Може би си мисли, ...

Начало... И отваря се завесата,
а блясъкът очите заслепява!
Притихваме. Сюжетът на пиесата
чрез действието първо оживява!
Играят в светлината на прожектора ...

Тук с мен...
Бъди слънцето в моя ден.
Това не е сън,
това е, което съм.
Веднъж вече се опитах да продължа да живея, сякаш никога не съм те познавал... ...

Някои се кълняха, че са го видели още в края на ноември, други предполагаха, че се е появил по Коледа, но истината е, че той дойде в ранния следобед преди Ивановден. Изникна съвсем от нищото, от скута на възвишението над язовира. Сякаш скалите се отвориха за миг, колкото да го пропуснат и той слезе ...

Манастирът на Папаз дере беше твърде тих тази вечер. Не се чуваха никакви шумове, нищо, което да е различно от обичайните кротки вечери. Отчетата отдавна си бяха легнали по килиите, дори отец Методий, който обикновено разнасяше интриги вечерно време. Димитраки беше заключил отрано портите по нарежда ...

текст, музика и изпълнение: М. Цветански

Светът великолепен е във моите очи.
Небето свежо кани ме във свойта бездна.
А как прекрасни са и лунните лъчи,
които озаряват нощем равнината звездна!
И всички хора аз обикнах на Земята. ...

Лека нощ, Петуния вечерна,
заспи красива и спокойна.
Мечо ще те пази нощем,
затова и ти сънувай война!
Този малчуган, рицар плюшен, ...

И когато си тръгне денят
и не можеш да чакаш до после
и вали като пролетен цвят
тишината, ще дойда на гости.
Без покана ще дойда в съня ти, ...

В сезоните
Краят на Септември наближава,
влязохме във ритъма на Есента,
всеки месец с Тайни ни Дарява -
много Истини, Надежди, Синева. ...

Аз съм грозен убиец
с празен ум и тъпо лице,
Аз съм една луда със брадва,
без спомени и с болно сърце,
Аз съм малко, нещастно дете ...

Дядо
С последни сили мълком се изправи.
Усмихна се, а сетне зарида.
Сълзите си избърса във ръкава,
държейки снимка стара във ръка. ...

Вече съм старо дърво.
Всички клони изсъхват.
Няма листа. За какво?!
Всички връзки пресъхват.
Птици не правят гнезда. ...

Сонет от Сам Смол и Иван Дракалиев
Лондон-Амстердам Глобал Проджект 01.09.2012