Като строфи митично
се повтарят логично
два сезона със ритъм на шлагерна песен.
И вървим през просото -
все напряко, защото ...

Включил съм сърцето си днес,
но не знам накъде съм тръгнал с него.
В шест и десет без
- едва ли да бера его.
Не паснах на пъзела ...

ИЗМАМНИ НАДЕЖДИ
Измамни надежди
в мен още горят.
Към теб ме повеждат
в неравния път. ...

Август си отива. Тръгват щъркели.
Тръгват самолети и приятели.
Малко плаках, много ги прегръщах.
В края лятото е залезно.
Времето ми ги отне набързо. ...

Сърцето има своите минути,
по гребена на пулса балансиращи.
Ако една от тях света му срути,
ще му е все едно какво му липсва.
Ще му е все едно за океана ...

Сърцето ти – самотно – отлетя
при две красиви, грейнали очи.
Отиде чак накрая на света,
а моето остави да тъжи.
На две разсече го с един замах, ...

В Банкя Tиква вирее.
По улиците Веселин Маринов пее.
Откриват нова, Бойко лента реже.
На рекетирани се ежи.
Свързан е със трийсет убийства неразкрити. ...

"Не искам да съм част от живота ти, нито ти от моя, под никаква форма - нито като приятел, нито като познат“, кънти в главата ми...
Да, изрекох ги, Аз, жената, която не е спряла да те обича. И това от обич го казвам и съвсем сериозна бях. И не, за да укротя разяреното си женско ЕГО, да запълня дупки ...

Разказ, създаден с някой, когото много уважавам - Донко Найденов
Беше сребриста лунна вечер. Вятърът леко подухваше клоните на близките дървета, а топлото му дихание събуждаше приятни душевни усещания. Гората сякаш бе покрита с белезникава светлина. Наоколо беше толкова чисто, сякаш не природа, а ше ...

Някъде в прииждащата старост
моите желания ще стихнат.
В кожа на изпушена цигара
тръпката за близост ще изписка.
Тихо и коварно, по терлички ...

ДУМИ
Не ни са нужни много думи -
те често звън са, празен звук,
понявга ни заливат с глуми,
а всеки иска да е чут. ...

Напих се здраво, 'все едно... говедо,
у кръчмата на оня дедо Мите,
па после бързо хукнах кат' торпедо,
да не ме дирят наш'те по нощите.
По пътя аз видях площадец малък ...

Потропваха дъждовни капчици по ламаринения перваз, който дядо беше построил набързо.
Под него висяха гердани от лукови глави и чесън. Грижовно баба се беше постарала да ги сплете на плитка.
Ухаеше на тютюневи листа.
Клоните на смокиновото дърво бяха натежали от плод.
Утре щях да ги събера. ...

По стъпките на Времето вървя
и прахуляк косите ми посипва...
Като от рана дните си кървя.
И пясъка във Космоса разсипвам.
От всякакви несгоди съм на кръст. ...

Изправих се за пореден път срещу тъгата,
лицето ù зловещо аз видях отново.
Тя и болката ми е добре позната,
но сърцето пак да страда бе готово.
Изправих се и тя мрачно ме погледна, ...

Етикетите... Те са навсякъде около нас. Модно течение, което отдавна е отнесло на стотици светлинни години човечеството от реалността. Те са бичът на новото, чумата на 21 век. Хората им се подчиняват раболепно и вярват, че те определят съдържанието. Лепнати са по всички места, които можете да си пре ...

„И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.”
Битие 1:3
1.
Войниците патрулираха по маршрута на Зона две, образували обичайната обходна колона. Първи бе десетник Крис Хейнс, втори редник Ханс Бек и най-отзад се мъкнеше Каин Андерсън – и тримата от охранителната рота, разположена в секретната нау ...

Живот обичан
Извървяният път не се повтаря.
Дните, преминали заключени
завинаги във времето,
лежат уморени, незабравени. ...

От дъното искам да се изправя,
оттам само ако можех да кажа,
че Адът би бил по-добро място,
а Рая - вече го няма.
От дъното ще се изправя ...

Слънцето спи
в прегръдката ми
и сънува, че се любя
със Змея Горянин.
Напоследък чувствата ми ...

Когато те обичам, не вали
и тъмните нюанси избледняват
от дните ми,
горещо е, мълчим
и се опитваме да се удавим ...

Сибирски студ, в лятна нощ.
Мрачен катарзис, в райска градина.
За миг си качен на небето,
после тежиш дълбоко в морето.
Искрици надежда очакваш. ...

Картал махала бе от онези тихи местенца, в които човек можеше да загърби всички свои проблеми и до остави душата си да почива. Но за съжаление махалата с високите каменни къщи не бе курортен комплекс, а зорко охранявана територия. Северите не искаха никой да им се бърка във вътрешните дела и в махал ...

Усмирена, ризата пада на пода,
разстила се в светлина...
През прозореца воайорно те гледа
ококорена синя луна...
Усмихваш се, непристойно целуната - ...

Не ми влияе смяната на климата,
графитено-оловното небе...
Прегръдките се въсят, че те имаха,
а днес са просто скръстени ръце.
И не от студ треперят плахо устните, ...

С Е П Т Е М В Р И
По улиците се пилеят
слънчеви лъчи.
Из дворовете вън се смеят
детските очи. ...

Септември
Есенно тихо. Септември.
Галещо нашепват
в клоните слънцеслучвания.
С намигваща усмивка ...

Птица ме здрависа с нежни трели,
вятър ми прошепна нещо в коси оредели -
Благодаря ти, Господи!
Облаци памучни в синева пътуват
и със слънце закачливо в моите очи лудуват - ...

Казваш ми "И той е като тези,
които ти разбиваха сърцето!"...
Но днес не ми се слушат хипотези
за някога, когато, дето...
Не го наричай с някакви клишета! ...

Кой казва, че съм свършена жена?
Кой казва - нищо в тебе не остана?
Кой казва - твоят ден премина?
Жена на петдесет и пет.
А още птиците сънувам ...

Старецът и момчето
Старецът сложи в найлоновата торбичка направлението от личния лекар и папката с документи, касаещи здравето му, грабна бастуна, който помагаше на болните му крака, и се запъти към болницата на преглед от невролог.
Парите от жалката пенсия не му позволяваха дори да помисли за такси ...

- Не е ли прекалено висок този етаж? – попита ме гъгнещо, докато несръчно палеше цигара с кибрит, без да повдигне ръце от парапета.
- Прекалено хубава е гледката. – опитах да остроумнича, но тя не чу и думите увиснаха във въздуха с цялата тежест, която телата придобиват, миг преди да полетят стремгл ...

НЕ МЕ УДЪРЖАТ ЧЕТИРИ СТЕНИ
Не ме удържат четири стени,
излишни вещи и дрехи, необличани с години.
Зоват ме колелата - нови срещи,
заспали в скреж скали и палмови градини. ...