Нежни слънчеви лъчи плахо докосват кожата ми.
Светлината сякаш е сменила блясъка си.
Но какво е това чувство?
Всичко е забравено, всичко започва отначало.
Целият свят се превръща в едно цяло. ...

По улиците
скита вечерта
и сплита
стъпките ни
като прежда. ...

Жива съм! Не вярваш ли? Жива.
С открито Сърце и Душа!
За някои - странна, за други – красива,
но истинска. Аз съм – това!
Първо маска захвърлих. Ненужна е. ...

Една ме мисъл мушка,
иде ми да вадя пушка.
Ще спре ли пустата муха
да бичи пого в таз глава.
Да се мята и обръща - ...

Недей се влюбва ти във женен мъж,
защото, знай - ще съжаляваш,
ще разбереш, че всичко изведнъж
напразно ти на някого даряваш.
Любовта ти, знай, не е взаимна ...

Макар и толкова малка, Румяна поне знаеше телефона на полицията и адреса си. По принцип служителите на реда пренебрегваха обажданията от деца, мислейки, че са шеги. Този път обаче нещата изглеждаха сериозни и скоро двама полицаи бяха пристигнали на мястото.
Румяна им отвори вратата плачеща и почти н ...

Погледнах през прозореца,
видях две очи,
които гледаха ме плахо,
под бледите лунни лъчи.
На лицето алено червено ...

МРАВКА
В полето аз видях мравчица малка
как мъкне сламчица - за нея цяла греда.
Щях да я смачкам, таз точица жалка,
сред тази висока и избуяла трева. ...

Събуждане
Събудих се, нощта светлее.
Но вън не е дошъл Деня.
А славейчето вече пее,
натирва някъде Съня... ...

Помощ, колега!
- Доста особено, но не необичайно. И друг път така е ставало, макар рядко. Прилив на енергия да обясниш не е сложно, пък и няма да си единствен и уникален с преживяването, но това чувство, наподобяващо инкубатор, вече е друга книга. Сравнението ми може и да куца, а не съм сигурен дори ...

Прощаваш ли ми всичките обиди
и за това че още съм дете.
Прощаваш ли ми?Знам че нямаш сили,
но знам,че още си човек.
Понякога се губя в световете ...

Не се предавай никога - бори се всеки ден!
Доказвай на Живота, че ненапразно си роден!
Заслужил си да бъдеш тук, сега,
но не за да си нечий роб или слуга,
а да си себе си - дори и грозничък, ...

Виж, рейсовете бързат за гараж,
белите копчета на прозорците гаснат,
такси последно пробяга край нас...
Ще стигнем ли?
-Да! - стъпките казват! ...

Трополи тихичко дъждът навън
сълзите са неудържимо силни
разпали в мен, пожар, не огън
а вятъра пилей мечтите!!!
Защо ми нарани душата, ...

САМОТАТА
Кое е по-страшно от С а м о т а т а?
Който не я е изпитал, той не знае.
Двама да се обичат – това е красотата!
Необходимост е, иначе не се трае. ...

Обвити в ефирно сияние,
обгърнати в приказен мрак.
Събирайки с шепи страдание,
заключваме чувствата пак.
Ключът през рамо запращаме, ...

Хвърчаха децата с шейните,
по бялата снежна пързалка.
Врява, смях и закачки,
кънтеше навред около нас.
Малко момиченце с очилца, ...

Докато се срещнем отново, ще ми липсваш, скъпо.
Hощитe ми ще бъдат малко по-студени,
дните ми - малко по-дълги...
Докато се срещнем...
Знам, че ръцете ми ще бъдaт празни. ...

(След Освобождението майката на Христо Ботев мизерства. Министър от българското правителство по онова време – който не е достоен да спомена името му – отказва пенсия на вдовицата, защото синът ú бил „вагабонтин”...)
В тъмата на робството
сякаш изгнил е
юнашкият корен на хан Аспарух,
та БЪЛГАРИН ...

ТАНЦ
Танцувай с мене, щом градът заспи
и вятърът копнежите догони,
когато ароматните липи
приканват ни за танц със свойте клони... ...

... А слънцето свети в оранжево,
галейки вятъра с дланите -
в моя свят с разкъсана цялостност -
силно боли. И разтапя се.
Изчезва там, горе - във синьото. ...

Да вярваш на това, на което вярват всички, е толкова лесно, толкова просто. Да повярваш на някой, който има репутация, която го е издигнала в очите на хората, като честен, прям и достоен човек. Това е лесно, нали? Бихте ли могли да пробвате да повярвате на човек, който ви е излъгал, може би, не ведн ...

Потъвам в тайната.
Потъвам в новото Сега.
Въздъхвам с залеза.
Първата надежда.
Първата нега. ...

Сън сънувам, сън сънувам,
а любимата – далеч.
И в съня блажено плувам
с бели облаци към теб.
Да ти кажа колко много ...

Петдесет кръгли пити претъркулиха хребета...
Петдесет пъстри стомни наляха вода.
Вятър вя от крилете на литнали лебеди,
дъжд валя от очите на вярна жена.
Не веднъж в труден час те предаде приятел... ...