4:00 АМ
Часът е 4 АМ
Навън прокрадва се денят
сънят отдавна отлетял е
Очи подпухнали и недоспали ...

Малко мравче крета бавно,
крета бавно, ама славно,
че храница за дечица
е събрало във горица.
Но, не щеш ли, на пътечка ...

Големият закон на любовта
Гласи...
Усмихни се и се приеми
Не по навик
Не защото трябва ...

Представи си, че тя е твоя стара любов,
детски спомен и майчина ласка,
разноцветно хвърчило, топъл хляб, благослов,
но е сложила черна, зла маска.
И дълбае във вярата и разкъсва надеждата ...

ОРЕЛЪТ И ЗМИЯТА
Орелът кръжеше високо и виждаше всичко като на длан под себе си. Той засичаше всяко движение на тварите долу и стремглаво се спускаше към забавилата да се скрие плячка.
Змията често го гледаше от дупката си и съскаше злобно, когато видеше орелът да се рее свободно из небесната шир. Т ...

(продължение от миналия брой)
Как си представяте живота си след 10 години?
Избягвам да си представям бъдещето, защото така изгубвам илюзията, с която живея сега.
Мисля, че след 10 години ще съм такъв, какъвто съм сега и ще си мисля как преди 10 години съм бил млад и глупав. Това е поредната илюзия, ...

Изминаха няколко седмици след раздялата и с Виктория. Всяка вечер от тогава Алекс сънуваше целувката м/у Вики и идиота, който и беше отнел любовта. Всяка сутрин тя се будеше разплакана. Алекс сега живееше при Мартин, който се грижеше за нея.
Виктория беше мрачна, не се интересуваше от нищо, не ходеш ...

Синя зора изгря над света и заля утринта.
Хиляди пръски сини светлини
над реки, гори и планини.
Каква красота и какъв страх,
довеян от вятъра прах; глух смях. ...

На Дарина Дечева
Усещам как душата ми расте
и съзидава всяка моя жажда.
Не боря никой с двете си ръце,
единствено умея да съграждам. ...

На кръстопът съм, а няма посоки.
Бързо трябва да реша
дали отново да започна да те мразя,
или истината за посока да избера,
че обичам те безкрайно много ...

Ние с теб сме два снежни човека,
направени на различни места.
Разделени от широка пътека,
разделени от студ и тъга.
Там отсреща ти виждам очите, ...

Този дъжд никак, ама никак не бърза,
в кръвта ми се влива – капка по капка,
сякаш система животоподдържаща...
Метаморфози с мен прави, точно по Кафка.
Първо изчисти до песъчинка ума ми ...

Полудял от любов си, нали?!
Тази, другата, дето боли,
тази, дето силом ти вади очите,
тази - дето в пътя ти тръни реди,
дето сънни следите изтрива... ...

Снегът беше навсякъде. Бяло, бяло, бяло… Колата ми беше здраво закъсала в преспите, нямах достатъчно гориво и вече се виждах как замръзвам като новогодишна ледена висулка в този пущинак. Някъде нагоре трябваше да е онази махала, към която бях тръгнал. На гости на един стар приятел, с който не бяхме ...

СНЯГ -
чиста,
бяла
душа.
Утринна замръзнала сълза. ...

Танцувам в горските поли. Вятърът гали нежно моето лице, както ти го галеше нощем. Тичам устремено по зелените поляни и мечтая пак за теб. Колко свободна ме караш да се чувствам, попаднала в твоите ръце. Усмивка блага се прокрадва по моето лице, което скриваше с коси. Дърветата, така красиви, по-мъд ...

В квартала гражданите до един треперят,
че не коли, а пепел ще намерят –
върлуват нощем тайни подпалвачи!
О, кой ли тази сутрин ще проплаче?!
Комшийката вън, стиснала тупалка, ...

Здравей, Слънчо!
Някога, когато бях малък и времето навън беше студено, моите родители ми казваха, че на Слънчо майка му не го пуска. Затова и те не ме пускаха да излизам... Заради теб! Защото те нямаше никакъв да огрееш. Малеее, как съм те мразил теб и твойта майкааа! Стоях до прозореца като затвор ...

Убих се, за да оцелея.
Предадох вярата, за да е вечна.
Разкъсах се, за да съм цяла.
Затварям себе си във мъртвите копнежи.
Натрапвам си се, щом трябва да избирам. ...

(на майките на загиналите български войници в Ирак)
Страхливи стъпки. Болка. Шепот. Свещ.
И пламък тих пред нямата икона.
Усилие света да разбереш
и щастието в него да догониш. ...

Сега е ясно кой си ти,
какво си бил
и що не ти принадлежи.
Къде пълзиш и как достигаш
до скритите си, зли дела. ...

Душа ли е, какво е -
отвътре все ме стяга
и щом докосна листа,
пред пръстите ми бяга...
Бездомница е, казват, ...

Не успях да запитам…
Преди да отворя уста…
Плаче! Опитва да протегне ръка. Не може.
Плаче! Кълне! Нарежда:
- Проклет да е! Защо си отиде? Защо ме изпревари? На кого ме остави? Защо не ми каза, какво да правя? За какво ни беше всичко? Защо? Мълчи! ...

Разпусни ми косите, Любов...
Превърни ги в река среброструйна,
с песента на планински поток
в бяг към шепите му да се втурна.
Да се смеят къдриците в танц, ...

Разказват ми, че вече си голяма,
че имала си моето лице,
че вече те наричат "мама",
че търсят те две мънички ръце.
Разказват ми... Понякога ги питам... ...

Все още нежен и приятен
повява утринният хлад,
но няма как във ход обратен
да върнем Времето назад...
Листата още са зелени, ...

Един потребител от сайта, в който пиша,
чието име няма да соча със пръст,
че само като го погледна, мирише,
подобно на голям и неизбърсан гъз...
... тъй нагличко и грозно-задкулисно ...

Здравей, самота!
Ти ли на врата ми почука?
Отворих ти сама,
не те очаквах тука.
Не искам да се срещам с теб, ...

Когато животът няма смисъл,
когато свършат твоите мечти.
Тогава разбираш, че си орисан
да обичаш, без да си обичан ти.
Когато любовта ти е несподелена ...

Времето плува във формалин.
И кожата му е сивкаво-синя.
Изчезващо бързо в кълбета от дим.
Загиващо... Вече загинало.
Вести от миналото, пристигащи късно, ...

Жестокост, бяс и ярост мъжка,
и злоба нечовешка: Викам!
И плач и болка бързо ме обгръщат,
щом името ù пак и пак изричам!
Без сила, здраве, ум, кураж... ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Из сводката на ДАНС: „… открито днес е
чрез СРС лице, което има
работещ телевизор на адреса,
на който е записано със име ...

Душата ми в куплети безвъзвратно
като във паяжина гъста се оплете…
На мен самата даже ми е непонятно
къде се раждат всъщност стиховете…
Дали в ума, докато търсим ...

Аз мога да мина през огъня Божи!
Ще смъкна от себе си всичките кожи
и нека ме жулят и слънце, и тръни,
и нека небето над мен се продъни.
Аз - гола душа пак до теб ще застана, ...

Баща ми ме покани на небесната трапеза,
макар да няма там за мене стол.
Дари ми райска ябълка -
като луна жълтее -
посрещане наместо хляб и сол. ...

Пуснах те да си отидеш!
Пуснах те да си отидеш!
Не направих нищо да те спра!
Понякога не спирам да се питам
как ще живея с тази си вина? ...

Моята любов е като слънцето, което ме стопля, когато ми студенo.
Tя e като хладкатa вода на потока, която ме освежава.
Tя знае тайните удоволствия на душата ми и се наслаждава с мен.
Коя е всъщност тази любов... душата на душата ми?
И причината за всеки удар на сърцето ми. ...

За себе си с любов
Понякога и аз си мисля,
че нещо ценно съм създал.
За моя път като помисля,
доволен съм, че не съм спрял! ...