Без капка цвят
Бледа слънчева светлина пробива оловните облаци и придава очертания на бетонните фасади. Сутрешната мъгла е хвърлила своя воал върху града. Всичко е сиво. Ставам с неимоверни усилия от леглото, треперя от студ, но това сякаш не ми прави впечатление. Тътрузейки крака, отивам до кухнята ...

Ако напиша писмо не с молива,
нито с маркера, ни с химикала,
а със мисъл и после с молитва
го изпратя до теб, то тогава,
знам, ще стигне и ти ще го видиш ...

Във косите ми кичурът бял
тази обич до край ще напомня!
Кой от двама е по-остарял?
Тъй изстрадана... Тя ще ни помни!
Изживяхме я само със теб! ...

Още един окъснял разказ...
Рисунката е пак от първите ми опити с компютърното
рисуване.
Б.
Избутвам с ботушите снега от дървените стъпала на стълбата.Тук някъде трябва да е греблото, дето служи за тая работа, но сега не го виждам… А! Да! Ей го де е преместено! Но сега няма да се връщам да го взема! ...

Да бях Господ, щях Дявола да изгоня!
Да бях Дявол, вратите на Ада щях да затворя!
Да бях молитва, щеше да е чута.
Да бях зима, нямаше да е толкова люта.
Да бях икона, нямаше никой да й се моли. ...

И вчера беше празник, Господи!
Кога отвикнах да се радвам силно
като дете на близки и на гости,
на клоун от немай къде пристигнал...
Домът, подобно мъртвото огнище, ...

Седя и чудя се: един Гаврош
с какво ли автор предизвиква,
да пише пак за скъсания му галош
или каляската как става тиква.
Животът не е приказка красива ...

Ще влезем ли с тебе в баналната схема,
завършваща с "блокирай-изтрий"...
Бях ти подарък, неочакван, красив
и ти беше щастлив...
Сега си далече, далече от мене, ...

Не, не, не, не...
Ти миришеш на пот и надежда
и когато ми даваш розата.
(Първо счупих дългото зелено стебло
и го хвърлих край пътя, ...

Кога и къде чу, че някои ти казал "обичам те"?
Къде се говори за твоето величие?
Без ум, без посока, навлязла в река тъй дълбока,
по кучешки плуваш, живееш и спиш.
Невикана и вечно недопоканена, ...

Кино-филм
Следвам на филма сюжета
в зала забулена с мрак,
без надежда - последна отнета -
героят е вече отчаян глупак. ...

те поискаха да летят, пуснахме ги
на свобода, ей така за щастие -
погледите ни, от които прехвърчат
злато, коприна, седефени пируети на
акации и дървета шеа, полетяха везните, ...

Морето пак навлече сивата си риза,
вълни брега повлече, а слънце не излиза.
Скова се и Земята - няма ги звездите.
скриха се цветята, врабците и пчелите.
Зимата пристигна с бяло наметало, ...

Има нещо мое, което искам да ти дам,
срамувах се да ти го кажа,
но пренебрегнах вече този срам...
Устните ми пламенно очакват
със твоите да се слеят във едно, ...

Да се тровожиш за мен недей,
аз ще продължа напред с живота.
Чашата е пълна,
от всичките сълзи ще прелей,
но сега ще плача аз с охота! ...

Дърветата на двора са зелени.
Набухналите си глави привеждат
и гледат ме с очи засмени.
А едни към други не поглеждат.
Защо ли, питам се сега? ...

О, нека фонтани
обливат плътта ми
със кърваво злато,
прокажена нека
да чезне душата ...

Дар
.......................................................
Преди да се препъне в мрежите на Сет,
притичвайки по вълнолома на словата,
по пясъчните дюни пише утрото куплет ...

Притисната между стените,
аз чакам утрешния ден.
Седя и гоня ти лъжите,
но все пак стигнаха до мен.
Затвор аз не знаех, ...

РАЗБИТО СЪРЦЕ
​
​Привечер, с желание да те прегърна,
намирам писмо, оставено от теб -
ти си заминала далече, ...

Как да останем приятели само?
След толкова много години тъга.
Бяхме си опора и приятелско рамо -
къде стигнахме? Виж ни сега.
Да гледам как вече си с друга ...

Ти видя моите сълзи,
отново изплакани за теб.
И стоеше отстрани -
мълчалив и студен.
Не посегна да ги спреш с ръка, ...

Чаша вино.
И шепа сълзи,
сбрани в твойте
премръзнали длани.
Топъл полъх, ...

Сама себе си осъдих
без тебе да живея.
Отрекох се от всичко
и врекох те на нея.
Отказах да те търся ...

ЛЕБЕДОВА ПРИКАЗКА
Когато дойдох на тоя свят, за мое съжаление, той по никакъв начин не показа, че се е зарадвал и че е готов да ме грабне на крилете си и да ме разнася щастлив из всяко кътче на душата си. Църковната камбана хич и дума не обели, защото тогава църквата беше заключена, попът - вързан, ...

ласкави
те ме замятат
през раменете
и нежно
се спускат ...

На утрото през мократа зеница
ме гледа новият ми ден.
Слънце си взема от усмивката,
а синя нежност ще остави в мен.
Чаша кафе и фреш – за нощни спомени, ...

Рисунка, небе от Надежди,
цвят на дъга изтъкан
в прашинка, море от копнежи,
Раят в кратер на вулкан.
Пулс, докосване, вяра ...

~
... да се потопиш
в звуците на тишината
в цвета на кафето
да изпразниш ума си ...

Наричам те приятел,
но дали такъв си ти
наистина - не знам.
За мене ценен си
и няма никога ...

Лицето ми разпръсна се във мрака
на хиляди блещукащи кристали.
Знам, че ръката ти напразно чака
със много нежност пак да го погали.
Косите ми отвя ги суховеят ...

Те тъй си тръгват - уморени,
с парчетата от мелници разбити.
Прибират в шкафа лудите вселени
и навика без дом да скитат.
Но бяха в лудостта щастливи, ...

По пръстите процежда се залязващото време
по кожата попиват въздишки на наслада
и дневните тревоги сънят ни ще отнеме
и прероди душата в по-слънчева и млада...
В дотебие примирам ...

Все така съм си луда за връзване,
в локви шляпам и пея на глас.
Не ми пука, че казвате: Дързост е.
Няма ме редом до вас.
И отдавна не чакам харесване, ...

След мъжкото калоферско хоро,
извило стан в реката ледена,
след бъчвите с изпитото винó
и песните, излезли от сърцето,
дойде денят сакрален ...

З И М А
ЗИМА бяла и красива
е при нас сега.
Бързам с новата шейна
вън да полетя! ...

Една-едничка дума
и значи толкоз много,
но изтриеш ли я с гума,
тя изписва се отново.
Една-едничка тя е, ...

НА АНА
Красива!
Тя е толкова много красива,
че спирам да дишам, дори и немеея...
И сякаш небето над мене се срива, ...