Ами да, не е възпитателно. Излязоха хиляда човека на улицата да протестират срещу АСТА и хоп управляващите се изметнаха като крива дъска. Нямало да ратифицират споразумението, вслушали се били в народната воля. Ами ако пенсионерите започнат да искат по-високи пенсии, такива като на гърците? Ами ако ...

Утрото ме завари неподготвена.
Забравих да дръпна щорите за него.
Напразно то вика зад прозореца ми.
Някой захлопа по вратата.
Бях заета - сънувах…. ...

Не искам в мене да е пусто,
не искам никак да боли.
Да има искам в мене чувство,
което със любов гори.
Запалва. Пламък - бурен, нежен. ...

Лъха топлината мирис сладък,
мириса на искащите устни.
Тъне топлината в росна влага,
влагата на устните ти вкусни.
Моля те, не ги отдръпвай още! ...

Аз съм наясно, че ви се чете за щастие,
за безгранична любов, за страсти от захар.
Но не винаги любов дебне зад храстите
и не ни пази от дъжд всяка стряха.
Аз знам, че искате да избирате сезоните, ...

Проблемна съм, това не го отричам,
не искам чуждо мнение да се налага,
и силно искам, и пламенно обичам,
и вземам много, но и повече дарявам.
Горда съм, да губя не умея, ...

Аутисти
Те са деца, ала не обикновени,
живеят вглъбени в своя свят,
предметите, през погледа им често изкривени,
могат лесно да ги разгневят. ...

Постави лицето ми в шепи.
Искам топлината на ръцете ти
да усетя!
С пръсти по мене рисувай,
клепай! ...

Аз пак с бокала на живота пия,
притисната от страшна тъмнина.
На капки мрака искам да разбия
с внезапно кипналата топлина.
Небето вдига своята завеса, ...

"Заповядайте на топлите гевреченца!" Жената стоеше на последната спирка и приканваше пътниците, слизащи от автобуса да си купят от "топлите гевреченца". Точно тази умалителна форма ме жегна. Погледнах я - трепереше като лист в ледената утрин. Дори и устните ù трепереха, докато се усмихваха. И тази у ...

Равна степ, утрото протяга се лениво.
Първите лъчи зоват два коня,
във вихър слети, от табора излетели.
Бяла Грация и Черен Вулкан,
препускат натам ...

Сушава беше годината след завръщането на Иван и Черньо на родна земя. Зърното едва стигаше да напълни половината от хамбарите Селото гладуваше, а Бог все се усмихваше зад облаците. Сякаш бе разлюбил земята. Сушата накара пръстта да хлътне, да се обърне към себе си, по челото и се образуваха пукнатин ...

Днес е тихо, не танцуват
под небето сребърни звезди.
Премръзнали мисли се чуват,
ледени тръпки в лудешки очи.
Всеки ден, все по-далеч, ...

В прегръдката на наркотиците
от Николай Бенчев
Само един миг, само една дума, само една случка... и ти си в плен на нещо ужасно и съдбоносно. Всеки човек изживява в своя живот и велики, и страшни мигове. Мигове на радост и дълбоко отчаяние. Едните те извисяват и те карат да обичаш света, а други те ...

Една съдба имаше ти, но тя не ти донесе златни ценности. Тя остави те без бол пари и накити, цял един половин живот да скитори и да спори,
душата ти не видя доброто в човешките очи. Остана завинаги неразбран със своите възгледи, за мнозина идеали несъществуващи...
Имаше само себе си и вярата в семей ...

ЗАКАЧКИ
Синята мастилница
ми даде тази свобода –
партия-кърмилница
ми стана Любовта… ...

В планината№2
Като отприщена лавина
кълбучна се мъглата от върха...
И синьото небе се срина
със съскане дълбоко във дола. ...

Любов
От земя и небе сътворена,
от надежди, страсти, мечти,
като една необятна Вселена -
любовта и над бездни лети. ...

ВЪЛЦИ
Не вълкът пожелавал вълчицата, казват.
И са сигурно прави!
От вълчиците идела в горските пазви
свободата на вълчите нрави. ...

Когато косите посребряват
Когато косите посребряват
и забързани стъпки бързо вървят,
когато младостта ни напуска,
търсиш приятел стар и познат. ...

Отпий ме като глътка старо вино,
тъй меко пивко, силно, знойно,
с вкус на млада неопитоменост,
и жилка дива, свежа, дръзка.
И нека се разлея меко в твойто тяло, ...

Нека да уточня най-напред: ВСЯКА ПРИЛИКА с действителни лица и събития е случайна. Ако разпознаете себе си сред някой от героите, приемете го с усмивка :)
И така, моментът настъпи. Майкъл се приближи бавно до момичето на мечтите му и със загадъчна усмивка каза: "Приятно ми е да се запознаем, аз съм ...

на жена ми
Все по устните твои чета,
от върха на сърцето си пиша:
бих признал, бих ти казал неща,
според някой – напълно излишни. ...

Каква е тази съдба, Господи? Каква е тази мъка?
Защо, Господи мой? Защо трябва да забиваш отровни стрели в мен? Нима това Ти доставя удоволствие? Нима Те прави по-щастлив? Нима Те прави по-доволен?
Или искаш аз да бъда по-силна? По-извисена, по-изстрадала, по-мъдра?
Ще спра да дишам, Господи! Но ням ...

Така ми писна от тези четири стени - отдавна
даже паякът избяга и паяжината му като клуп виси.
Обесен есенният ден е там и се стопява
в паметта ми споменът за небесата,
в които младостта ми и мечтите ми летяха. ...

Някога някой ми каза, че не било важно какво сме имали преди и дали ще го имаме след двайсет години. За голямо съжаление нещата се променяли и идвал моментът, в който "трябва да погледнем какво имаме в момента и да се опитаме да го запазим, защото опитвайки се да върнем миналото, губим прекалено мно ...

Боли, разкъсва се на хиляди парчета,
скитаща в нереални светове...
Боли, възкръсва Душата ми проклета,
ревяща, жални звуци тя кове...
Не стига въздухът, пропит с отрова, ...

Тази нощ тъй близо,
утре твърде далеч.
Сбогуваща от теб
усмивка, изчезваща
след прегръдката на града ...

Ти сипеш страстно своята съдба
във дъжд и в музика изляна.
И всеки сам намира се в мига -
мастилена магия преживяна.
А можеш ти, приятелко добра, ...

Все те чакам на хълма, до буйната речна вода
и сънувам небетата бели... Почти до премала.
А под знойното слънце, от корена с луда мъзга,
зреят мислите, гроздове чудни... Света непознали.
И те искам да дойдеш... (Изминаха много лета). ...

Изправих се пред страшен праг.
На крачка от светлина и мрак.
Моите кървави вени,
пак до ножа опрени.
Чувам тишината. ...

Говори се за робството и свободата –
и от двете душата ми страда.
Робството – задушно, скучно, безпросветно,
а пък свободата е фалшива, безогледна.
Мнозина умряха за тебе, свободо. ...

Спомен
Спомен се връща в мене,
като вино в сребърен потир,
очи затварям, но не мога да заспя.
Пак бягам мокра под летния порой! ...

С ръст висок, с много сили,
но кротък, мек и разсъдлив.
С нрав весел, с очи мили,
с мустаци буйни, в лице – красив.
Настане вечер и чува се песен ...

„Дух близък, родствен на поета,
море немирно, имаш ти -
към теб от родните полета
летяха моите мечти.”
(П. К. Яворов) ...