Къде отива врмето?
Къде отиват корабите, напускайки препълнен пристан?
Къде отиват тез, който ги изпращат?
Къде сме ни, който отплаваме в морето?
Къде изчезват секундите, годините, с които бяхме ни? ...

Построих си къщичка от кибритени клечки,
избродирах си съпруг и го окачих на стената.
От картон изрязах сина и дъщерята
и боядисах в бяло всички пътечки.
Седнах на прага и зачаках щастието. ...

Сбогом, моя любов!
Отивам си сама, така, както и сама дойдох.
Виждам, не се вписвам в твоя живот.
Не съм за теб недостижимата мечта,
за която така копнееш ти. ...

Аз просто ти се случвам,
Божи дар е това,
граби с пълни шепи,
не мисли за това.
Мислите са бариера ...

Южният вятър...
Понякога и в Есента
щом духне бурен южен Вятър
танцуват жълтите листа
завихрени от дъх на лято... ...

Смелост?!
Пропуснати моменти, изгубени дни, минало без спомени.
Аз съм страх, само страх…
Тихо говориш ми. Поглеждам встрани, не вдигам очи. Казваш ми, че останала съм без мечти, че седя и плавам по ленивите дни. Друго очакваш ти??? Не спираш!!!
Устата ти все шепти: ПРОБВАЙ! ОПИТАЙ И ТИ! Поне веднъж ...

Последната къща
на уличка една,
в двора извисява се сама бреза,
напомня отминали
младост, любов, суета. ...

00:00 - Бяла котка на прозореца ти,
не чува как мълчат устите ни,
а мислите ни шумно разговарят.
1:00 - Виждам, че си гладен. Оставям
зъбите ти да отхапят ...

Стресни се, овчедушно племе,
ако за твоята съдба ти дреме!
Имай достойнство, мъж бъди!
Иначе ще те сполетяват беди!
Мизерията да те погуби може, ...

Съвсем в началото...
Една специална вечер.
Светлината бе изискано притъпена,
аз - нежно упоена.
Джаз музика бе изпълнила празното пространство ...

Под самотните шапки на заспалите нощни дървета
ято мисли изплетоха с вятър две малки гнезда,
после кацнаха в кръг - огърлица от сиви врабчета,
и зачакаха мрака да срещне две бивши сърца.
И в дванайстия час, скрити в своите облаци с чувства, ...

Едно време, когато у нас се развиваше социализмът, нещата не бяха чак пък толкоз зле, както си мислят някои. Хората не бяха толкова невежи и закрепостени. Не липсваше и информация за събитията и живота из страните от "загниващия" капитализъм. Имаше едни супер мощни транзистори, наречени ВЕФ, които б ...

Безмълвно - Остани...
по лицето ù една сълза,
сърцето ù разкъсано,
очите ù безжизнени,
в душата ù тъмна светлина. ...

Дяволи черни в погледа светъл
карти играят и всеки е коз.
Тамян със надежда подава Небето.
Дали да го взема? Това е въпрос.
Дяволски думи - захарни, вкусни - ...

Тази бледа луна, дето гледа отгоре,
се преструва на някаква скромна девица.
Иска нещо да каже и уж ми говори,
а мълчи срамежливо и трепка с ресници.
И защо ли не мога докрай да ù вярвам? ...

Помниш ли ти онези дни?
Онези мигове вълшебни,
пълни със страсти горещи
и любови омайни.
Помниш ли ти онези дни? ...

Очите ми са
силно празни
за следите.
И рамото
е напластена рамка ...

- Не съм за теб!
Гласове незнайни шепнат,
навярно без посока скитат
и лутат се напреки мойта воля,
отварят само стари рани, ...

Ти си нещото, което
мен от всичко ме спасява.
Ти си този, към когото
аз ръцете си протягам.
Ти си моята усмивка, ...

Когато обичаш - ти обичаш до край,
дори бездни и пропасти да изминеш.
Животът ти с тази любов става Рай,
в който или ще оцелееш, или загинеш.
Когато обичаш - чувстваш подкрепа, опора. ...

Любовта е геранът в душата ти, знам,
и извират в недрата ти бистрици-чувства,
и ведрото ми пълниш с тъй истински блян,
аз отпивам неразум със жаждени устни...
Всеки порив за тебе е слънчева дан, ...

Защо във очите ти откривам тъга наслоена?
Във погледа чист се оглежда небето.
А луната по устните нежно рисува
снежни трепети със брилятна усмивка!

Децата ни растат във Интернет!
Дори не крият своите години...
На детството вкусът им е отнет...
и мислят в образи екранносини...
И без да чувстват, техните сърца ...

Музика, аранжимент, смесване - neobiaten :)

"Transmission over the imagination"
11.03.2012
Amsterdam
Composer and performer: Ivan Drackaliev

Има много начини да си отидеш,
имаш много причини за това.
Но един е начина да ме обичаш
и причината също е една!
Има много неща, който ни разделят, ...

Изпикавам се върху мечтите си.
Те кървят, налага се да ги промия,
инак в сладникаво ухание са забрали,
а в гнойта им ще изгубя себе си.