Автобусът потегли, но в последния момент се спря и се качи едно русо момиче с кожено яке.
Тя тръгна към края на автобуса, видя ме и седна до мен.
Познавах я. Не се бяхме виждали от осем години. Разприказвахме се. Автобусът потегли и скоро се озовахме по пътя към крайморските бунгала.
Пътят се виеше ...

Една моя компютърна рисунка и още нещо...
Надявам се да ви хареса!
Б.

Дано ме намокри цяла дъждът!
Страховете ми да отмие!
Да ми прошепне, че ти си мъжът,
който може от дъжда да ме скрие.
Да ме прегърнат със сребърен звън ...

Съгласието потвърждаваме със "да"
и всички го приемат еднозначно,
но отговорът "не" от устата на жена
винаги звучи загадъчно и многозначно.
.................................................................... ...

Защо се случват всички чудеса
във времето на сиви невъзможности?
В морето приютява се сълза,
преляла от допуснати тревожности.
Очакваните мигове възторг ...

Стъпало по стъпало на живота
по стълбата нагоре продължавам...
Дори и паднал,
изранен и потен,
пак ще пълзя – ...

Американска мечта в български вариант
Какво е „Американската мечта”? Това да преуспееш в живота, да си финансово независим, да имаш кола, жена и 2 деца, които да те радват... Да, звучи перфектно, но дали е възможно това да се направи в България през тези мрачни времена на кражби, корупция и деградац ...

Хората все казват: „Не занимавай се, не е единствен."
Добре, а какво ще стане, ако все пак за мен те искам?
Хората все казват: „Ще ти мине някой ден, помни."
Този ден ще помня, зная, но само ако с мен си точно ти.
Хората все казват: „Ако трябва, забрави го, моля ти се, порасни!" ...

Не бях ходил досега на плаж средата на септември, но ето, че и това стана. Божо излезе прав – времето беше чудесно, слънчево, без грам облак и със съвсем лек и ненатрапчив прохладен ветрец. Въпреки неделния ден, варненският плаж беше почти пуст, което ми се стори супер странно, най-вече заради мания ...

Лежат в студени гробове безмълвни
Левски, Ботев, Бенковски, Обретенов.
Гледат те със скръб в очите
как народът български измира.
Дяконът в гроба се обърна, ...

Очите ми камбана са – звънят –
дали ще срещнат твоите в мрака?
И срещат ги, а те защо ли си мълчат?
Не знаят ли, че точно тебе чакам?
И пламват в огнен вихър като луди ...

Аз съм такава и не мога да бъда различна.
И съм единствена -
най-истинска в своите стихове.
Нося в душата си обич орисана
и света преоткривам като дете. ...

Оглеждам се на София в очите –
замислени, обърнати към мен!...
Тя сякаш иска нещо да ме пита,
но бързо свежда поглед уморен!
И в погледа ù стапят се звездите! ...

НА БЕКЛЕМЕТО
На тънички струйки извира мъглата...
Подпалена сякаш гората дими.
На синкава маса се сви планината.
А през тъмата досадно ръми... ...

Откраднатите по тъмно целувки
засъхват по устните
и ги напукват.
Остаряваме...
Несподелената любов ...

Commedia dell'Arte е битието днешно.
Героите - маскирани, от всеки ъгъл
хитро се споглеждат... Трапеза, вино,
смях и танци - жестове и пантомима в бяло -
а всичките участници във карнавала ...

Приказно
Ако са думите капки роса,
вземи магичната им сила,
върни я в сребърна река
и после – в нея отрази ме! ...

Не мога да задържа болката
Греха си съм целувал до премала,
навярно в сън, изпъстрен с чудеса,
така и тя дори не е разбрала -
невинна среща ме след сън сега. ...

Имам уред за любов,
той е с мене ден и нощ.
Той е винаги готов
да пробива с пълна мощ.
Той е нисък - под тревата - ...

Душата ти безмълвно страда,
очите плачат без сълзи,
не чакаш ти от никого награда
за обичта, която подари.
Не знае никой колко нощи ...

с павета от вчерашно мълчание
днес вдигат барикади
преждевременно брадясали момчета

След дълга разходка
в парка квартален,
с уморени походки
по пътя разкалян,
търсехме с теб ...

Искам в стиха си звезди да рисувам,
на небе полумесец огрял.
Но сега трудно думи намирам
и стихът излиза някак си вял.
Искам за макове чудни да пиша, ...

Големият мъж не плаче на ничия гръд.
Когато опасно се влюби - превръща се в път.
Надалече се скита. Философски мълчи.
Титанично потъва до звездите почти.
Не застава виновен пред страшния съд. ...

Детството ми - стар забравен замък,
пътят е обрасъл във треви,
в розовите храсти на душата
заровен споменът мълчи...
Поточето и днеска там бълбука, ...

В-ярваме в техните лъжи,
Л-ъжат за пари,
А-лчността им е хоби,
С-танахме роби,
Т-леем, не живеем.

Една от любимите ми песни на The beatles.

Ремастерирана версия за Американската метъл компилация "Kill City"

КЪЛБОТО ОТ МЕЧТИ
Кълбото кухо, сглобено от мечти,
изпълнено до край с надежди,
обливано от морските вълни,
нашепва за спомените прежни… ...

ВЕЗНА Ах, окото – издайник неверен,
телескоп е към твоята същност,
към студена и мрачна вселена.
Слава Богу, далеко съм всъщност.
И напразно защо да се взирам? ...

Душата ми е
сламена вдовица
(понякога отсъствам от душата си).
... понякога...
напускам съвестта си, ...

Ранената душа – кърви и бяга,
а стъпките ù диря са в съня –
превързва я едничка дума блага,
с мехлема чудно бял на Любовта...
Ранената душа крещи от болка ...

По отъпкани пътеки
в живота аз вървях.
Търсех те!
Търсех твоя смях.
По стари следи ...

В миг съдбовен устремена,
летя към други светове
и огнена стихия в мене
събужда бурни ветрове.
Бушува, мами ме и влачи, ...

В ранното утро будилникът пропя ужасната си песен от съседната стая и Габриела ококори зелените си очи в тъмната стая. Последният ù спомен за хубаво наспиване беше преди около 1 година - когато все още беше здрава...
От 40 минути стоеше, забила поглед в тъмното пространство пред нея, но времето в гл ...