Здравейте, приятели мои!
На вашето внимание е втората съвместна творба, дело на виртуалното приятелство между Марияна Дамянова и мен.
Лудувай, сърце, ти по ноти танцувай,
във ритъм бразилски неспирен се слей
от страсти горещи... така се любувай ...

Очите ми дълбаят бездната,
сърцето ми тежащо отброява всеки стон,
душата ми, ограбена е бедната,
плачеща, присвита до поклон.
Светът изменил се е жестоко, ...

Мила и сладка, чернокоса, пъстроока принцесо.
Ще ти покажа долината на сърцето ми,
а ти ще ме преведеш през пътеката на любовта.
Нека двама да полегнем в легло, постлано с чувства и да се събудим преплетени във възлите на радостта и любовта.

Ако се слея с вятъра, ще бъдеш ли с мен...
Ако тръгна към слънцето, ще тръгнеш ли с мен...
Ако поискам да скоча, ще ме спреш ли...
Ако животът няма смисъл, ще ме прегърнеш ли...
Ако всичко се руши, ще останем ли заедно... ...

Не каза, че ще бъде много лесно!
Не обеща, че няма да боли!
Знаех, че накрая неизбежно
плачейки ще моля "Остани!"...
Знаех, че след любовта остава ...

След дъжд
цветята са красиви
и въздухът е пълен с аромат.
След дъжд
мечтите стават смело диви ...

24 процента
Бойка Милке е отскоро повторно омъжена и обича съпруга си. Той е чистокръвен германец (ариец?), само дето малко е сляп. Малко.
Бойка е много щастлива с Карл, въпреки недъга му и разликата в годините. Всъщност само девет. Открила го докато работела в старческия дом в гр. Хаусбург, провинц ...

И на дъгата сянката е черна.
И зад решетките лъчът е лъч.
Простените ми грехове от вчера
в ъглите дебнат, временно мълчат.
още мои стихове тук: http://www.kalokanev.hit.bg/

МОЛИТВА
А този път дали ще ме спасиш,
преди съвсем да се изгубя?
Душата ми дали ще възкресиш,
преди сама да я погубя? ...

"Ако не живея с триста километра - няма да съм аз" - Христо Мутафчиев пред журналисти
Със триста километра ще живея
остатъка си. Както досега.
Могъл бих да съм бавен и лежерен...
Могъл бих. Ала няма да съм аз... ...

Бе измислен от мен твоят образ,
беше плод на красива мечта...
и сега с този разказ на показ
си признавам измама една...
Аз мечтах и те имах измислен, ...

Тази хубавица малка
пак е със близалка.
Ще направя ли със нея свалка,
или на друг ще чупи палка?

За мен казваха -
сега не казват.
За мен не казваха -
сега казват.
Какво ми остава да кажа?

***
Посвещава се на всички творци!
Че написал нещо е за мен,
радостна съм ден след ден!
Господин Терзийски (Иво) ...

Твърде път изминах вече,
на обратно пътища не търся.
Пътека, ясна като магистрала,
лъкатуши между стари борове заспали,
врътка, суче и играе, ...

Преходност
Аз не плача, не жалея -
всичко преходно е в тоя свят...
В тъжна есен късен цвят линее,
знам, че няма да съм вечна аз... ...

Въображаема държава
Имала съм едно време една приятелка, която си мислела като много българи:
"Ех, май е по-добре да напусна България... Душата ми се чувства тук като скитник-страдалец. И случайно ли е? - не, защото държавата се отнася така към нас. Правата ни са ненужни като боклуци за нея. Иска ми ...

ДИОГЕН
От колко Века,
с фенер в ръката,
Диоген наднича,
търси Човека? ...

,,В крак с времето.’’
(неизвестен автор)
В глобалното село на социалните мрежи
овцете изядоха хората – разсъблечени, голи.
А думите, които са сечени на социалистическия дръвник, ...

Горчи, сълзите си роня в чаша пелин,
не искам все да живея със страх,
не искам с теб вина да делим,
само аз съм виновна, отдавна разбрах.
Даже слънчогледите са навели глави, ...

Да те обичам повече ли? Как?
Та ти си моето неизмеримо,
като полята си от ален мак,
които до безкрая чак достигат!
Да те обичам повече ли? Колко? ...

обуздавам демони
убежището в мен да намеря
и пътя
не може да няма друг път...
всичко в очите се сбира - ...

Въпрос на гледна точка е любов
да наречеш небето, цяло в синьо,
и да я понесеш да си готов.
Това е заслужаваща причина
да вържеш на перо такъв товар – ...

Слушай, сестро, жени сме. Присъда е
след съдбата си женска да крачим.
А мъжът - той е вечният съдник
и причината скришом да плачем.
Знае как да прикрива зад шепот ...

Искам да избягам...
някъде... от себе си...
Да се науча да забравям...
желанията на сърцето си...
Сега разбрах - не се познавам... ...

Искам те – презряна и невярваща.
Искам те – разпъната на кръст.
Искам те и на море ухаеща.
Искам те, защото си ЛЮБОВ!

И ето... тихо спуска се нощта,
умора по ресниците ми сипе.
Родена от неземна тишина,
луна към изгрева полита.
И няма да е лека тази нощ, ...

Избор
Тръгваш някъде,
но не знаеш накъде.
Питаш се дали си жив,
или пък не. ...

ГЛАВА ВТОРА
(ученик във Първомай)
Бях длъжен да ги надживея!
От този ад да се спася!
И свое знаме да развея, ...

Жарко слънце вътре в мен... вали и дъжд.
Дъжд от хилядите провалени опити да останеш мой, да бъдеш себе си, да устоиш, да мразиш, да обичаш...
Провалени, да... и дъга няма да има. Не и този път.
Утре тръгвам... Тръгвам да намеря себе си. Изгубих се по пътя, а трудно дишам вече. Задръстих се с надежд ...

Ти ще бъдеш мойта муза,
аз ще бъда твойто вдъхновение;
ти ще бъдеш сладката тревога,
аз ще бъда силно притеснение.
Ти ще бъдеш топъл южен вятър, ...

Агресия... изригваща като вулкан
от недрата на мозъчните ми клетки.
Изригва внезапно и внезапно стихва,
оставя само въглен и пепел...
В тях има само закърняла гореща лава, ...

Защото стана тъмно от здрачаване
с забитата стрела в гърдите ми.
Светкавична съм до разсъмване
със хиляди взривени в мене мълнии.
Раздирам тази нощ със нокти ...

Очите ти са страстно непонятни...
Косата ти е плачещата върба и плаче над очите мои грешни...
Дъхът ти още гали ми косите, по кожата ми твоят жар пламти...
Ела, денят е мрачен и студен...
В таз лунна нощ омайна сгрей моята ледена душа... ...

Виж ти - охлюв как пълзи!
Я с карфица го бодни!
Ако охлю каже "пук",
ще те храним с манджа с лук!
Ако охлю каже "паф", ...

МОТОРНО БИТИЕ
Дойде ни нанагорно
битието ни моторно –
гълта много нафта
влакът “Пуфта-пафта”… ...

По друмища неверни цял век към тебе тичам
с букетче от химери и плитка на момиче.
Чехлите си изтърках по каменни пътеки.
Дали пък път не сбърках, та все те няма? Всеки
нов изгрев огледален посрещам с птича песен, ...

Нямам думи. И нямам заглавия.
Всяко нещо е казано вече.
Всяка сянка за Бог и обичане
с незавиден ретуш е съблечена.
Нямам дъх. И желания нямам ...