Майки 6
11. Другарят Иван Иванов
Партийното събрание беше към своя край . На трибуната говореше новоизбраният Първи секретар на ГК. Говореше тихо, но думите му стигаха и до последната редица. В залата цареше тишина като в черква.
Другарят Иван Иванов от пет години беше началник на Народната милиция ...

Ако имах две сърца, едно сърце да подаря -
с ръце изтръгнато...
Ала имам аз едно и то обляно е във зло,
във мрак обгърнато...
Ако имах две лица, едно лице да подаря - ...

Прибрах в пунгията каквото съм обичал.
Тютюнеца, наситно надребнен...
Огнивото и кремъка челичен...
Две щипки спомени... За теб и мен...
Най-скъпата ми риза е кенарена... ...

...И всяка сутрин Бог от шест до седем...
Лилия Радоева
Жената, дето някак удължи
на младостта сезона ми нетраен,
не смесва истините със лъжи, ...

Този мъж, Боже, как ми го даде,
(по-точно казано, аз го откраднах).
Зная, прости ми, и с право наказа.
След него не можах, не обикнах.
Той прелетя вълните на времето ...

Момина сълза, ухание,
река, течение, съзнание,
бяла пеперуда, миг, послание,
дъх, живот и път без знание.
Тишина, покой и чистота, ...

Там, в твойта къща, в твоя дом -
оставила съм част от мене...
Дори след мен да влезе друга, с взлом,
местенцето ми няма да заеме...
Оставих обич, нежност и сълзи - ...

Малко безредие.
Колко чаровно.
Много безгрижни уж дни.
Малко е времето.
Колко промени... ...

Очите
„... и в тъмните угасващи зеници
как бавно се стопява песента“
Очите – леко присвити с недоверчиви бръчици около тях. Пронизващо апатични, дори безчувствени.
Внимават! ...

Жадна ли съм, пия тишина
и рисувам в утрото надежда.
Мостове в живота не руша,
но назад отвикнах да се вглеждам.
Тъжна ли съм – спомням си дъжда. ...

С няколко цента в джоба -
за сладолед,
се чустваш сякаш си
Владетелят на света
и всичко е възможно, ...

Мостът, който за теб сътворих
Ти си буря, раздрала душата ми,
от която прераждам се в стих
подир стих. Те блестят в дъгата ни –
моста, който за теб сътворих ...

Какво означава за мен надеждата? Тя е онази вълшебна дума, която като цел в живота те подтиква да се стремиш към доброто, към ясното бъдеще, към прекрасното.
Тя е същото онова стремление, което има смисъл за човек със самосъзнание да се докаже и като личност. На какво се надявам? За мен надеждата е ...

Исках само да ти кажа, че те мразя,
а пък може и да те обичам...
Себе си вече няма как да опазя,
все зад сянката на теб надничам!
Тя ме прегръща, чак ме задушава, ...

* * *
Сама си – крещи тишината.
Сама си – стените крещят.
Сама си – нашепва го вятърът.
Сама си – плаче дъждът. ...

По детски щастлива,
понякога сива,
друг път лъчезарна,
на моменти досадна...
Обичам живота, ...

Ние - бедните, робите,
унизените, слабите -
вече нямаме право
дори да обичаме. -
С омраза ни тровят ...

Краят на всяка любов е една малка смърт, язва в сърцето на Вселената. Трагедия, еквивалентна на земетресение пета степен по скалата на Рихтер. Митично зло, което трябва да бъде избягвано.
Би трябвало да се борим за всяка любов. Да даваме всичко от себе си, за да я задържим над водата, да я спасим от ...

Любовно мигновение в нощта
Вчера си легнах, а ти беше в хола,
каза ми, че после ще дойдеш при мен,
събуждам се в просъница, а ти си на стола,
впил в мене поглед озарен... ...

НЯКОГА, някога... бяхме мъже.
С дъх на тютюн и барут.
По пладне крадяхме жени и коне.
И всеки от нас беше луд.
Жените връзвахме с любовни ласа. ...

"Шамарът на Бойко" –
нашенски коктейл –
поръчва си, който
"носи" и е смел!
Познавачи казват, ...

Всеки ден прекрасен е,
всеки ден забавен е.
Ти си причината за това!
Ти, с твоята неземна красота!
Твоята доброта, ...

В унес блясъкът угасва,
замря във мъртва тишина.
Порутена и толкоз прашна,
градът със нея заживя.
Звезди угаснаха в покоя, ...

Не отричам – в пропаст съм,
Не крия – в окови съм.
Сама стигнах дотук,
но от болка не издадох звук.
Сърцето ме предаде, ...

Из "Гатанки от А до Я"
А
С 30 зрънца броеница,
подредени във редица.
Щом я изкълве петлето ...

ЗОВ
В душата ù – ни трела от песен,
ни багра от празничен щрих,
ни белег от пареща жарка поезия.
Само отломки от жалки и бедни мечти... ...

Превърнах се във Диоген без лампа.
В човек - напълно непознат,
на който я фенерът му е калпав,
я целият живот - гърбат.
Но себе си във другите ще диря, ...

Тя, Есента, на мене прилича -
с усмивка чаровна момиче затичано.
По плажове пусти с вятъра есенен,
танцува в такта на старата песен.
По улици градски кестени пръсна, ...

Опитах се със думи да опиша
лъчите на настъпващия ден,
и въздуха, така дълбоко вдишан,
и слънцето, изгряващо над мен.
Опитах да опиша смелостта си... ...