Няма я усмивката широка,
българинът стана завистлив.
Иска да командва от високо,
бедните да гони като див.
Накъде изчезна добротата, ...

С блясък до болка ме приспива
лампата над мен.
Макар очите да убива,
не съм изтощен.
Казват приятели, роднини: ...

ПРОТИВОРЕЧИЯ
Родих се столичанка,
но живях като на село;
гръбначна съм,
но оцелявам само като мекотело; ...

БУРЯ
Ела –
да гледаме заедно бурята!
Сега –
не чакай за утре! ...

Ще си отида. И след мене ще заплачат
дърветата и празните дворове.
А сградите ще потреперят в здрача.
Небето тихо ще тъжи отгоре.
И улици безименни ще хлипат, ...

Всичко... Какво бе всичко? Животът, смъртта, денят, нощта, залеза, зората... За мене всичко се криеше в едно просто шестбуквено име. Неговото име... Име, което ме преследваше навсякъде и не ме оставяше да го забравя... Име, което не можех да притежавам и поради твърде високата му цена. Цена, непосил ...

Усещаш ли дъха ми аромата
които нежно те обгръщат
оназ пенливост тъй позната
опива... цял те преобръща...
Усещаш ли в очи ми буен огън ...

В тишината потопена,
и ме има, и ме няма...
Сякаш цялата Вселена
във гръдта ми е побрана.
Времето не съществува - ...

I. ХУБАВО ЛЕНЧЕ
Хубаво Ленче грозде си гази,
гази Елена, тихо нарежда:
„Ой, ти Соколе, в горските пазви,
чета в Пирина що си превеждаш, ...

ГРОБЪТ НА ДИМО
Между селата Извор и Дебели лак се намира баирът
Котеш. На него била крепостта на някой си цар Котис, а под
крепостта било селището Оролаци. Между Дебели лак, Егълница и
Блатешница в местността Шундола също имало голямо селище. ...

Днес
играя
ангелско хоро.
После с ангелите
ще попеем ...

Под последната сянка на ореха
той подпира умората, пеейки,
и разказва сърцата на хората
само с гайда и ехо от себе си.
И си свива цигара от залези ...

Ако знаеш колко много ми липсваш!
Като риба на сухо се мятам,
стръв плюя и лапам.... мухи.
Давя се с думи, а душата пищи
от мъка по друми, невидени преди... ...

Отново ще те видя,
отново ще те поздравя,
отново своите сълзи
трудно ще сдържа.
Здравей, моя Българийо! ...

Добър вечер, тъга,
при мене си добре дошла.
Свикнах вече с тебе,
да разлеем пак по питие.
За неволите си да разкажем ...

В огледалото погледнах и изтръпнах,
че оттам ме гледа баба побеляла, остаряла.
- Нима това съм аз? -
пита с тревога моят глас.
Но виждам блясък във очите ...

Вярвахме, че можем дните да предричаме,
ала те отлитат без да ги броим!
Колко ли е трябвало, за да се обичаме:
мислехме - импулсът всичко ще реши!
Чувството е, дето свърза ни завинаги! ...

1 юни
1 юни- ден за усмивки, игри, забава,
от детството най-доброто остава.
Слушай сърцето,
обичай детето, ...

Шшшт... Опитай се да си по-тих. Видя ли какво му се случи на предишния бял лист?
Да, скъсах го. Но после се появи тя. Пак в бяло беше облечена, но изглеждаше различна. В очите ù нямаше страх.
Без да ми говори, разбирах, че мога да ù поверя малката си тайна. Тя грижовно събра накъсаните му части и ги ...

Старият манастирски монах беше излязъл на сутрешната си обиколка в околността. Той заобиколи черквата и пое по един тесен път, водещ надолу към реката. След като се огледа, забеляза в далечината силует. Отецът се приближи и видя, че е момиче - младо, петнадестгодишно някъде. Къдравата му черна коса ...

Рисувам сценарии дръзки
в мислите, скрити от теб.
Копнея за твоите устни,
влудяващо парещи ме.
Преплитаме жадно езици. ...

Споменът за теб живее все още в мен...
Споменът за теб ридае с мен...
Споменът за теб тежи като буца,
затиснала сърцето вътре в мен...
Споменът за любовта ти кара ме да плача ...

Никога не сме се запознавали, а знаем всичко един за друг. Не сме се наранявали, но щом те погледна при друга, ме боли. По цял ден не спирам да мисля за теб и когато те погледна, усмивката се появява на лицето ми. Знам какво изпитваш, знам и че не мога да изпитам нищо повече от приятелски чувства, н ...

Ти беше приливът, когото чаках,
но като прилива ти закъсня.
Ти беше отлив във душа,
когато исках реалност да е тя.
И като в приказка живяхме - ...

От росата на влюбено утро
ще ти дам най-омайния звън,
ще рисувам мечтано събуждане
миг преди да ме срещнеш насън.
От талазите летни в реката ...

Със думи нежни
ще осея любовта ни
и с всеки изгрев
страст ще те покрива.
По устните изгарящи ме ...

В лианите на плъпналата нощ
ме омота лонгозната ти нежност -
дъждец окъпа дланите ми - лош
и вречен на събудена безбрежност...
Със устрема на вечен капитан ...

Към твойта упорита НЕЛЮБОВ
изпитвам някаква добра омраза.
И с порив справедлив и странно нов
разкъсва ме един душевен спазъм...
От неговата мъдост озарена, ...

Помисля ли те,
думите
като птици отлитат -
ставам безмълвна
и чиста като роса, ...