- Знаеш ли, сънувах те…
- Така ли? Мен ли сънува?
- Не съм сигурна, сякаш беше ти. Мъжът в съня ми толкова приличаше на теб. Имаше твоя глас, твоите ръце, изглеждаше като теб, но беше различен.
- Кое му беше различното?
- Последва ме. ...

Пак тръгвам нанякъде... Някъде, където ще съм сам... с тъгата си и мисълта за теб...
Където мога да оставя тъгата да тече от очите ми тъй, както парещото уиски се стича към жадните ми устни... Където мога да си припомня всички наши красиви и не чак толкова моменти, сладки караници, нежни думи, дълги ...

Сълзи стичат се по моето лице,
тъгувайки по твоето сърце.
Сърцето ми бие тихо,
липсваща е част от него.
Нощем идваш тихо ти при мен, ...

По страниците се разхождам -
емотиконово...
подскачам си от лист на лист,
обичам да си бъбря
и жаргоново, ...

Спри!...
И приятел ми бъди!
Стига сълзи само извинявай!...
Всеки ден се чудя защо приятел си ми ти!?...
Да ме използваш ли?? ...

Секс до дупка
Адвокат Петър Петров излезе от съдебната зала с бодра крачка и затвори със замах тежката дървена врата. Около него доволен, като току-що нахранено кученце, припкаше клиента му. Бяха спечелили тежко дело и светът изглеждаше приятно и уютно местенце, в което спокойно можеше да спретнеш з ...

Твоите ръце...
пластики от нежност...
Рог луната вие
пак да ни посрещне
в своята обител. ...

HELENA G.K.
Край в началото
Край
08.10.2012
08:10 часа ...

Ти тръгна сам по стръмните пътеки
надлъж и шир по родната страна,
за да създаваш тайни комитети
и да зовеш народа за борба.
Във кой ли кът кракът ти не е стъпил ...

Тази вечер пия за тебе,
за мечтите, които остави,
за самотата,
за разкървавените рани.
Пия за тебе, ...

Нежната ти ласка
сърцето ми стопи,
душата приюти ми.
Крилете пазиш ти,
думите тешиш. ...

Двама с теб съдбата ни събра, защо не вярваш във това!?
Нима съмняваш се в реалността, та тя преди всичко е над същността?!
Повярвай, мила, във това, за нас отворена е райската врата!
Там, във стаята от ярка светлина, пронизваща ни мисълта,
на трона си самият той седи и чака със любов да ни озари!

И след раздялата не спрях да те обичам...
и няма никога да спра.
По бузите ми пак сълзи се стичат.
За мен оставаш си най-важен на света.
И колкото и време да измине, ...

14 ФЕВРУАРИ
- Подарете за празника! - в тъмното глас
със балони пред мене застана.
Залюляха се влюбено в късния час
две сърца на връвчица... Пияна ...

Болното зайче
Мъничкото бяло зайче -
най-доброто ми другарче,
със снежинките играло,
ала днес се разболяло. ...

Когато вечер слънцето заспи
погалено от лунните въздишки
Нощта разпалва хиляди звезди
и ги оплита в златните си нишки
Така в небето сякаш оживяват ...

Човешка грешка - да копираме, а да не търсим в себе си и да намираме!
Да, ние всички сме души, но всяка иска собствен път да извърви!
На моя път ти само можеш да се спреш, но мойте пориви едва ли ще ги разбереш!
От общото сме ний едно, едно голямо светло колело!
Но по пътя към светлината всеки сам р ...

Да ви призная, влюбих се в дърво,
от есента вълшебно позлатено.
С корона хармонична, с право и източено стебло,
за радост на очите сътворено.
Обгърнах ствола с ръце ...

РАЗМИСЛИ ЗА ЖИВОТА - 2
Животът е пътуване през времето и пространството. За едни по-кратко, за други по-дълго, по-леко или по-тежко, в зависимост от това какво сме заслужили. Защото в живота няма случайни неща и каквото и да казват атеистите, нищо на тази земя не би могло да възникне от само себе си ...

Мое грешно безвремие,
с неизтрира вина…
Със прерязано стреме,
с наранени крила…
Отегчено от истини, ...

Ще ни трябват мощни лупи -
от планети сме различни.
Всеотдайна съм до глупост,
безнадеждно си себичен.
Радвам се на всяко нещо, ...

(Предизвикано от "Кота нула" на Дарина Дечева)
Милост за совите
Бяла, лунна пътека - милост за совите,
дето все не улучват деня си и нощем живеят.
Тъжни хора без сън, но с полет в основите, ...

Наблюдения в Ректората на СУ
Стъпките на преминаващите студенти, от които и аз съм част, отекват в съзнанието ми като звън от празнична камбана. Ректоратът съхранява по свой уникален начин младежките мисли и преживявания. Осъзнавам, че ще ми липсва атмосферата му, защото наближава да се дипломирам. ...

Нежно слънце опитва леда да стопи,
сред снежни виелици лъчите провира.
Гореща медуза, с пипалата-стрели
снеговете обстрелва в душата бронирана.
Ветрове ураганни яхнали чувствата, ...

Защо си тръгваш точно в този ден?
На масата оставяш пълна чаша.
И мен оставяш - тъжен и смутен.
А може би и мъничко изплашен...
Навън е празник. Влюбени танцуват. ...

Сънувах аз сълза бистра,
изплакана от момиче с душа чиста.
Сънувах как бавно тя по бузата се стича,
а тя, клетата, подир младо момче тича.
И тичаше тя, а сълзата не падаше, ...

”Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови”
Жан Жак Русо
Свободата е основата, върху която се издига всяко човешко същество. Основата, която определя дали ще може да се строи нагоре, или не. Основата, която определя дали ще можем да бъдем това, което искаме, или ще трябва да бъдем това, което н ...

Загубата убиваше ме
ден след ден,
разяждаше ме като сяра,
убиваше ме, измъчваше ме...
Страх изпитвам ...

На Румян Лазов
Светлост за теб.
Не спомен, а път към
безкрая.
Очите ти взряни ...

Нервираш ме до крайност
и ме разболяваш,
бездиханна съм
от твоите съмнения.
Във думите ми не, ...

Левски
Твоето име днес е светиня
за целия български род.
Твойте слова били са магия,
за светла съдба бил твоят зов. ...

Не можах да изживея любовта си с теб.
Не ти показах, че те обичам.
Бях глупава, странна, все още дете.
Можех само след тебе да тичам.
Имах думи и чувства. Разтуптяно сърце. ...

От любов горях, умирах, оживях...
опиянена от любов, напълно ослепях,
не виждах красотата и света,
живях в приказка, фантазия от ад.
Край мене приказни картини, ...

ПО ЛУННАТА ПЪТЕКА
Топлата юлска вечер носеше откъм морето мирис на водорасли, а нескончаемият говор сред пъстрия поток от хора по булеварда към входа на Морската градина наподобяваше жуженето на пчели от стотици кошери. Гларуси периодично напомняха на съседите си, че гнездата им около комините са за ...

Топ модел е Пена –
нашата комшийка,
плащат ù в "зелено"
и е мераклийка!
Дълъг крак извади, ...