Из София
Ако си мислиш, че познаваш София, но пътуваш със собствена кола, а не в градския транспорт... то нищо не си видял и не би могъл да оцениш истинския чар на този град. А дори не визирам онези живички старици, които с бастун под мишница ще тичат зад трамвая, след което ще застанат над главата ...

По–лесно е да коленичиш, пред това
очи във взора утрешен да впериш...
Раздай любов, за гладния храна...
а ти скъперник - къташ и трепериш...
Широко отвори сърце, запей, ...

Замина си чувството, а с него и тръпката.
Отминаха както пролетен дъжд.
Изчезнаха ласките. Намаляха целувките.
Няма я вече предишната страст.
Единствено навикът все още ни свързва. ...

Ах, мечта имам една,
че двамата с тебе танцуваме в дъжда.
Аз и ти, две души, две сърца,
превърнати в едно от любовта.
Мъж и жена, две тела, ...

Очите ми лъжат. Недей да се взираш.
Не са път за ничия душа.
В мен пътища няма. Все безкраи намираш,
а те се преливат в огън, мрак и мъгла.
В мен пътища няма. Аз до нищо не водя. ...

най-късият ден мълчаливо завива зад ъгъла
като сянка на пътник минаващ рядко по моята улица
не притеснява и присъпва замислено
по своя път към отвъдното
а там далеч зад сивите пера на облаци копринени ...

СМЕШНИЦИ
За тях, защото ги обичам.
I
Писмо до Арлекин
Недей тъгува, Арлекин, ...

Все вятъра гоня и все не го стигам,
през сълзи и смях, през реки и полета,
химера ли, блян ли, все не достигам
там горе, високо, високо в небето.
По пътища черни и кози пътеки, ...

Да, тук съм. Но далеч не знам дали съм аз
онази, дето грубостта с усмивка ще погази.
Дали съм истина, изстинала в студа?
Големи белоснежни капки сън по мене падат.
Мрак съм? Или пък най-изкусната лъжа, ...

Тази година се случи горещо лято. Пожарите унищожиха горите и реколтата.
За капак на всичко, управниците изгориха душата на почти всички сънародници.
Бяхме изпратени в най–глухия и забутан коловоз на живота.
Такива мисли сноваха в главата ми – мисли на бдителен, честолюбив и отговорен човечец; който ...

Ти знаеш как да докосваш душата ми!
Галиш я нежно,
сякаш перце е във вятъра свеж -
нежно поел чрез порива на крилете си -
над света да политне нагоре... ...

Нашият любилей
30 години семеен живот
Извървяхме пътеки трънливи и стръмни,
но държахме се здраво - мойта в твойта ръка!
И във бездни пропадахме хладни и тъмни, ...

Чувствам се като птица,
освободена от кафеза!
Успях от затвора-тъга
да изляза!
Успях от оковите на ...

Мислех че обичам
тогава дойде ти
и ми показа че било е само мисъл
Мислех че съм щастлива
тогава дойде ти ...

Пристига със Зората светла колесница
и Слънчо грейва в пурпурна усмивка,
че тук пристига неговата годеница-
бяла Пролет, с пъстропери птички.
Косите ù - цъфнали вишни в градина, ...

И мене смъртта не може да вземе,
и няма да изстине във вените кръвта,
у мене сила нечовешка дреме -
аз съм се родила на дъното на пропастта.
И в гроба сърцето пак ще тупти, ...

- Пушката!... Тенчо иска пушка – викаше непознат зад портата.
Мама и баба застинаха.
Децата замряхме.
- За какво ти е пушка? - стрелна го баба.
- На мен... не ми трябва - запахна човека. ...

Прясно мляко с плодов вкус,
ти си моят слънчев мус.
Кехлибарен цвят на грозде,
слънцето пече - не бой се.
Чай със аромат на хвойна, ...

Денят, когато кажеш "край", е другото начало.
Денят, когато спре да ме боли от ляво!...
Тогава, знай, аз знам какво е болка.
Тогава виж протегнатата ми ръка...
последно, спри за малко тук при мен, ...

История рисувана сънува мигове,
по пътя тръгвам без въпроси...
От студ с премръзнали нозе,
преплитам стихове и песни...
Ръцете ми от майчината ласка, ...

Ако искаш да те опозная и да те обикна,
пусни ме в Душата твоя, като в стая
и в всяко ъгълче от нея да мога да надникна.

Лъжа
Неволна лъжа не съществува,
от скрита цел всяка се диктува,
известно време се спотайва,
но рано или късно се издава. ...

Какво забравихте, какво проклехте -
една земя, отпила кръв от нашите деди
и напоена от сълзите; що се клехте
да я опазите, дори със смърт да ви дари.
Защо се тупате в гърдите, вий какво сте дали, ...

Мислиш ме, в тоя зимен ден
да те стопля искаш,
кръвта да забушува, да забърза,
сърцето пулс да ускори.
Потърси ме в мислите си нейде, ...

Ако можех
Ако можех да съм птица бяла –
със разперени крила
в лазура чист бих полетяла...
Ако можех бяло облаче да стана – ...

Ти ще ме съдиш редовно,
другият ще хули обидно.
Аз ще сломявам глава - тъй покорно,
че на теб ще ти бъде и свидно.
Ти ще раняваш, друг ще прощава. ...

Не искай нова среща, обич моя.
Каквото е било, е отлетяло.
Не ще се никога повтори зноят
на лятото, което ни е гряло...
Не искай пак по старите пътеки ...

Заслушах се в празната нощ
и си спомних.
За онази там любов,
от бягства изтъкана,
в подветрената част на този свят, ...

Хайдушка вендета
------------------
Точка. Раних Сюлейман.
Точка. Раних Бейтулата.
Чертичка. Убих и Хасан. ...

ПРЕД ЛЮБОВТА СЪМ НИЩОЖНА
Мисля си, че съм силна.
Стена от светлина съм,
но в нея се разбивам
и в блясъка се изгубвам. ...

Когато нощта си нахлузи черната маска,
аз – от любови и скърби, и всякакви други остатъци,
ще напиша куплет, ще напълня с думички чаша,
с която да плакна душата си.
А когато зората от Изтока неумолимо ...

– Извинете, че ви безпокоя. Аз съм Аркадаш. Чувате ли ме? Капитанът ме помоли да ви предам, че ви очаква на вечеря. - почука отново и изчака, за да разбере дали сме го чули.
Фоти посегна към дръжката и отвори рязко вратата. За малко Аркадаш да връхлети върху него. Влизайки в каютата, той ни огледа о ...

Мечта
на жена ми Роса
Обиколих света по чужда воля -
тук иронично намигвате с очи;
за мен това си бе случайна роля, ...

Комисар Фратели седеше зад бюрото в кабинета си и замислено оглеждаше няколкото снимки, разпръснати пред него. Спря се най-дълго на онази, запечатала скритото зад маска лице на мъжа в мерцедеса на Краньоти, излизащ от градския паркинг. Бе тясно, издължено и донякъде навяваше спомени за ужасеното лиц ...

Времената носят своите тайни
…Някога бях аз млада, красива,
макар и в лъжа, аз бях щастлива,
но ти замина далеч за чужбина,
а болката даже и до днес не мина. ...

3ти МАРТ
Родино, пет века
в окови била,
пред подвига нека
сведем днес чела! ...

една лудория
времето спира -
завръщат се в ума ми ято птици
усмивки политат и
кожата настръхва ...

СВОБОДАТА
Ах, колко много струваш, Свобода!
И с колко скъпа кръв си заплатена!
Изгряваш като утринна звезда,
от черен мрак и робски гнет родена. ...

Вървя в мисли, не знам къде съм.
Лягам в тревата, мисли и образи изплуват.
Образи на нещо красиво и нежно,
нежно като тревата, красиво като цветята.
Мисли за едно хубаво създание, произведение на красотата. ...