Contemporary authors work: literature, music, art etc.
390.1K results
В джоба ми единствено печал
🇧🇬
По–лесно е да коленичиш, пред това
очи във взора утрешен да впериш...
Раздай любов, за гладния храна...
а ти скъперник - къташ и трепериш...
Широко отвори сърце, запей, ...
Замина си чувството, а с него и тръпката.
Отминаха както пролетен дъжд.
Изчезнаха ласките. Намаляха целувките.
Няма я вече предишната страст.
Единствено навикът все още ни свързва. ...
Очите ми лъжат. Недей да се взираш.
Не са път за ничия душа.
В мен пътища няма. Все безкраи намираш,
а те се преливат в огън, мрак и мъгла.
В мен пътища няма. Аз до нищо не водя. ...
най-късият ден мълчаливо завива зад ъгъла
като сянка на пътник минаващ рядко по моята улица
не притеснява и присъпва замислено
по своя път към отвъдното
а там далеч зад сивите пера на облаци копринени ...
Все вятъра гоня и все не го стигам,
през сълзи и смях, през реки и полета,
химера ли, блян ли, все не достигам
там горе, високо, високо в небето.
По пътища черни и кози пътеки, ...
Да, тук съм. Но далеч не знам дали съм аз
онази, дето грубостта с усмивка ще погази.
Дали съм истина, изстинала в студа?
Големи белоснежни капки сън по мене падат.
Мрак съм? Или пък най-изкусната лъжа, ...
Тази година се случи горещо лято. Пожарите унищожиха горите и реколтата.
За капак на всичко, управниците изгориха душата на почти всички сънародници.
Бяхме изпратени в най–глухия и забутан коловоз на живота.
Такива мисли сноваха в главата ми – мисли на бдителен, честолюбив и отговорен човечец; който ...
Ти знаеш как да докосваш душата ми!
Галиш я нежно,
сякаш перце е във вятъра свеж -
нежно поел чрез порива на крилете си -
над света да политне нагоре... ...
Нашият любилей
30 години семеен живот
Извървяхме пътеки трънливи и стръмни,
но държахме се здраво - мойта в твойта ръка!
И във бездни пропадахме хладни и тъмни, ...
Пристига със Зората светла колесница
и Слънчо грейва в пурпурна усмивка,
че тук пристига неговата годеница-
бяла Пролет, с пъстропери птички.
Косите ù - цъфнали вишни в градина, ...
И мене смъртта не може да вземе,
и няма да изстине във вените кръвта,
у мене сила нечовешка дреме -
аз съм се родила на дъното на пропастта.
И в гроба сърцето пак ще тупти, ...
- Пушката!... Тенчо иска пушка – викаше непознат зад портата.
Мама и баба застинаха.
Децата замряхме.
- За какво ти е пушка? - стрелна го баба.
- На мен... не ми трябва - запахна човека. ...
Денят, когато кажеш "край", е другото начало.
Денят, когато спре да ме боли от ляво!...
Тогава, знай, аз знам какво е болка.
Тогава виж протегнатата ми ръка...
последно, спри за малко тук при мен, ...
История рисувана сънува мигове,
по пътя тръгвам без въпроси...
От студ с премръзнали нозе,
преплитам стихове и песни...
Ръцете ми от майчината ласка, ...
Какво забравихте, какво проклехте -
една земя, отпила кръв от нашите деди
и напоена от сълзите; що се клехте
да я опазите, дори със смърт да ви дари.
Защо се тупате в гърдите, вий какво сте дали, ...
Не искай нова среща, обич моя.
Каквото е било, е отлетяло.
Не ще се никога повтори зноят
на лятото, което ни е гряло...
Не искай пак по старите пътеки ...
Когато нощта си нахлузи черната маска,
аз – от любови и скърби, и всякакви други остатъци,
ще напиша куплет, ще напълня с думички чаша,
с която да плакна душата си.
А когато зората от Изтока неумолимо ...
– Извинете, че ви безпокоя. Аз съм Аркадаш. Чувате ли ме? Капитанът ме помоли да ви предам, че ви очаква на вечеря. - почука отново и изчака, за да разбере дали сме го чули.
Фоти посегна към дръжката и отвори рязко вратата. За малко Аркадаш да връхлети върху него. Влизайки в каютата, той ни огледа о ...
Комисар Фратели седеше зад бюрото в кабинета си и замислено оглеждаше няколкото снимки, разпръснати пред него. Спря се най-дълго на онази, запечатала скритото зад маска лице на мъжа в мерцедеса на Краньоти, излизащ от градския паркинг. Бе тясно, издължено и донякъде навяваше спомени за ужасеното лиц ...
Времената носят своите тайни
…Някога бях аз млада, красива,
макар и в лъжа, аз бях щастлива,
но ти замина далеч за чужбина,
а болката даже и до днес не мина. ...
Вървя в мисли, не знам къде съм.
Лягам в тревата, мисли и образи изплуват.
Образи на нещо красиво и нежно,
нежно като тревата, красиво като цветята.
Мисли за едно хубаво създание, произведение на красотата. ...