Пролука
сред едно съвършено
съвършенство.
Моята представа,
която може да изчезне ...

Мисли, нижещи се в редове.
Редове от празни страници.
Куп от пожълтели листи!
Празни спомени.
И чаши! ...

Е, предполагам, измина много време, повече, отколкото можех да понеса, много повече, отколкото трябваше. Забрави ли ме вече? Сигурно дори не се сещаш, че някога съм съществувала. Ами всичко, което бяхме, всичко, което някога деляхме? И то ли остана там някъде в остатъците от душата ти? Не считаш ли ...

Нима е грешно да обичаш,
нима е грешно, ми кажи?
Защо тогава ме измъчваш
и вечно бъркаш се в лъжи?
Защо обиждаш ме, не зная, ...

И сега какво?! Всичко свърши ли? Не го вярвам... и не защото не искам, напротив... Просто всичко свършваше вече прекалено много пъти, малко по малко... преливаше години наред из замръзналите ни ръце, а никога не се свърши... Защо?
Защо минавахме през всичко и всеки, само за да усещаме тази агония от ...

Трева ли си… да те погаля?
Сълза ли си… да те изпия?
Любов ли си... да те запаля,
тъга ли си… да те убия…?
Ти песен ли си, да те пея? ...

Много скъпа е!
Висока е цената!
Ще плати, който може,
да си позволява
ширината. ...

Нявярно ще ме разпнете на хиляди Голготи,
защото на очите ми се бесят съвести.
Защото светът ви се разчеква от пародии,
а вярата ви - от еретични кръстници.
Навярно ще ме ръфате по малко, ...

За тебе пак жадувам
и с теб искам да се поцелувам.
Да заспивам с тебе вечерта
и да се будя на заранта.
Ти си моята мечта, ...

На себе си оставям огорчението,
за теб поделям радостта.
Как ще разделим ли думите?
Ти вземай топлите слова!
На мене остави мълчанието, ...

Не, не обичам да пътувам!
Сбогувания, раздяла, тъга...
Не, не обичам да пътувам!
Всяко пътуване отнема част от моята душа!
Заминавам... обещавам, че отново ще се прибера, ...

пада сняг
затрупва кал и грижи
но жар
белотата му топи
дъжд вали ...

Горко ми
Дълги нощи,
страшни нощи,
кошмарни нощи
без любов! ...

Какво, сега се криеш,
трепериш в тъмното от страх,
пробва се да ме надвиеш,
просиш си големия пердах.
Тъмнината май ти е по мярка, ...

Един ден се разхождах сред природата. Чувствах се много хубаво. Мислех си за това: „как щастието (поне за мен) не зависи толкова от обстоятелствата наоколо, колкото от гледната точка, през която се съзерцават.
И ако ти в себе си си щастлив поради това, че храниш съзнанието си с такива мисли, то и вс ...

Не се страхувам, влизам в реката,
водата е ледена, настръхвам от студ,
не се страхувам, потапям главата,
залива ме зимно-леден абсурд.
Прониква мраз, попивам го цялата ...

Посърнало утро
търси следи
по калдъръма на тихото село.
Смълчани,
потръпват стрехи, ...

Живея в лявата камера на сърцето ти,
където, казваш, острие биха могли да забият ръцете ми...
Твоя запазена марка са границите и преградите,
но аз оцелявам и в моретата, и в планините, и в кладите...
Заедно с теб плача, а после се смея, ...

- Отново ни предстои проверка от командването - каза Сержант на своите ефрейтори. - Този път на инструкторския състав.
- Ахам - кимна Черната Пантера Ра. - Пак нас ще ни проверяват!
- Такъв ви бил късметът - сви рамене сержантът. - Гледайте само да не се изложите.
- Ам'че кога сме се излагали? - неб ...

Забравихме за нежните слова,
които във душите ни горяха -
запалени от падаща звезда,
отчупена от лунната ни стряха.
Забравихме за топлите черти ...

Ако се осмелиш да прескочиш
бариерата на ума,
ще усетиш пълен покой
и знай, че той е твой,
наистина твой. ...

Обичам слънцето.
Обичам Етно.
Обичам шарените, стърчащи кичурчета из твоята коса.
Обичам Етно.
Обичам твоите искрени кафяви очи, пълни с горящ, затоплящ огън. ...

Тя си замина. Малката Мима
животът си в куфар събра.
Бе сервитьорка в бар "Чиколина",
с най-късата черна пола.
Дрезгаво весела, Старата Цура ...

ти ми каза "обичам те"
аз го повторих "обичам те"
хвана ме за ръка
вече не ни дели голямата река
прегърна ме силно ...

Слънчо златен засия,
цялата земя огря.
На разцъфнало дръвче
кацна мъничко врабче.
А зад него пък засмян, ...

На Мими
Много думи днес са излишни,
подаръци скъпи, фарс, суета,
просто ще кажа "обичам те"
със стрък свежо цвете в ръка. ...

Беше стената,
която ме пазеше
от силния вятър
и хорската кал.
Беше жената, ...

Има толкоз хубави цветя!
Розата е приказно красива!
И е малко странно, може би,
че съм взел да пиша за коприва.
Но, като започнем от това, ...

ТРУДНИЯТ ПЪТ НА ВЪЗПИТАНИЕТО
Трудно е. Трудно е да възпитаваш правилно децата си, когато цялото общество ти пречи.
Ще попитате: „Кое е правилното възпитание?” Дали това, което прави човека „пълноценна и неразделна част” от днешното общество, или е нещо друго. И как да се научим да възпитаваме правил ...

На А.
Едни очи в съня ми се явяват
и пак щастлива чувствам се до теб.
Събуждам се - кошмарът продължава,
че близо си, а толкова далеч. ...

Пролетта в очите ти съзрях,
как ражда се и как расте.
Събудено от слънчев лъч зрънце
със песента на птичи гласове.
Чувствата, под лед сковани, ...

на Галина Вълчева
Разбухваш ти и чар, и къдри,
далеч, а щом до мене си,
разюзданите си коси
на кок, на кок заплиташ мъдро. ...

" Без теб "
Когато те няма до мен,
слънцето тук не изгрява,
само вятър студен
в душата ми пустош навява. ...

Сто хиляди
листа изписани
Сто хиляди
химикалки непишещи
В полунощ с бяло мастило ...