Кога да кажем: "Край!" и как да спрем,
без себе си и друг да нараниме,
възторга на кръвта да погребем,
макар да ни боли непоносимо.
Да си решим, че стига, баста, END ...

Ти мислиш ли за мене, както аз,
очи затваряш ли, когато я целуваш,
нима не чуваш моя тъжен глас,
когато в танц любовен с нея ти танцуваш?
Събуждам се от нощния кошмар, ...

на Сестра ми
Не ги вини, те цял живот ще страдат
и мъката ще крият от света,
във бездната на чувствата ще падат,
ще се спасяват в свойта самота. ...

Бай Иван излезе на верандата. Стегна връзките на панталона, потупа се доволно по корема и закрачи към старата черница.
- Венко, ще ставам капиталист – рече той на най-големия си син, докато сядаше на масата под дебелата сянка. - Радо, донеси и на мен едно кафе – викна той на жена си.
- Какво е туй к ...

За теб останаха сълзите,
след теб родиха се мечтите.
За теб всеки час горях,
от днес съм друга вече аз.
Спомените изхвърлих от килера, ...

Нека да разкажа за една своя опитност. Животът ме събра с един човек, с когото трябваше да работя известно време. Всяка сутрин имахме съвместни занимания. Случи се така, че този човек винаги беше сърдит за нещо. Все недоволстваше. И общо взето всеки път въздействаше на равновесието ми по неприятен н ...

„Времето ме потиска. Хладно е. Мрачно е. Тъжно ми е, много. Ще се разходя сам из парка тази вечер. Имам нужда, но ме е страх... Страх ме е, че като съм сам, ще се сещам повече за теб и няма как да те извадя от съзнанието си, а ти си далеч, далеч оттук, Джейн... Защо ми въздействаш така, защо, защо? ...

Качих се на коня и тръгнах през времето
да пребродя света и аз да търся живата вода.
Препусках диво и не спирах стремето
и Бога да намеря из необятната земя.
Но срещах вредом само суета ...

Дървото
Семенце отнякъде вятър донесе,
На хубаво място в земята поднесе,
Огрява го Слънце през слънчево време,
Дъждецът поръсва плодното семе. ...

Малката човешка душа е най-необятната вселена...
Ароматът на енергията дръзка
тръпне в мислите на урагана.
Тя е фината, но здрава връзка
между микрокосмоса и океана.

И какво като хлябът е вчерашен – пак ме засища,
и винóто е просто винó, не искрящо шампанско,
а вулканът на чувствата наши смирен до огнище
кротко ближе следите на моето старо пиянство.
На годините минали кожата лъскава още ...

Ти търсиш себе си във този свят поробен.
Сърцето ти със стон не престава да крещи.
Нима това си ти?...
- Отговори ми, питаш се до болка пак отровен?
НЕ! - отговаря твоето сърце! ...

Дните, наредени в броеница,
разпиляно посипват се по листа.
Мислите ми, сякаш в стъкленица,
затворени в безбройните мъниста.
Оглеждам кехлибарените брънки, ...

Питаш ме често: - Защо си унесена? -
и ме гледаш с тревожни очи.
- Лято е, а ти си тъжно-есенна,
кажи ми, добре ли си ти?
Усмихвам се аз на нещо прекрасно, ...

Навънка е шумно и шарено. Врява.
Животът се саморазказва.
Пее, бръмчи, чурулика, приказва –
сам се лъже, самичък си вярва.
Отварям прозореца. Ръсна трохите, ...

Когато се усмихваш срещу мен,
усещам на Вселената безкрая,
откъсвам се от земния ми плен
и сливам се със звездната омая.
В очите ти... е другият ми свят - ...

Сподели ме, Любов,
със онази мечта,
тъй студена и толкоз далечна.
Приюти ме във думи,
с които светът ...

Гузен си
Ти си гузен. Просто ти личи.
Нищо засега не подозирам.
Много изразително мълчиш,
трудно във очите ти се взирам. ...

ПОДАРЪКЪТ
Още с настъпването на зимата започнаха изобилни снеговалежи, които бързо обхванаха цялата страна. Падналият влажен и лепкав сняг скоро бе скован от последвалия необичаен студ.
Хората навън рязко намаляха, но и те с нахлупени шапки и вдигнати яки, бързаха да се приберат някъде на топло. Бро ...

Дъхът ми е полепнал по твоите прозорци, на същата тази стая отпреди. Косите ми са заплетени в пръстите ти, тялото ти в тялото ми. Черно-бели контури, вкус на вино и блясъкът на златното ти кръстче, което ритмично се блъска в гърдите ми, докато ме стисваш и отпускаш. Дежа-ву, макар да сме се променил ...

Искра
Какво е нашият живот...
следи от болка във калта?
Или пък може би искра,
която блясва сред нощта? ...

Сивият дим се носеше из цялата стая. Мирис на тютюн изпълваше малкото помещение и не позволяваше на никакъв друг аромат да се намеси в царството ù. Прозорците бяха грижливо затворени - не можеше да си позволи да изгуби ценното ухание. Вдишваше отровата с цялото си тяло, поглъщаше я жадно с всяка дръ ...

Когато си самотен, пожелавам ти любов.
Когато си на земята, пожелавам ти радост.
Когато си размирен, желая ти мир.
Когато нещата са сложни, желая ти красота.
Когато нещата изглеждат празни, желая ти надежда. ...

Отделена съм
От едната страна стоя
Или отгоре – няма значение
Отделена съм от човека
От разговорите ...

От себе си как да избягам?
От мен самата как да се скрия?
Как покой да намеря?
Паметта си как да изтрия?
Как да остана с ума си? ...

Още в ранните си години от съществуването на човек, той несъзнателно допуска или отбягва връстниците си. Странно е как едно невръстно дете не желае да играе с всички. Като че ли и то търси своите приятели и ги намира.
Постепенно с израстването детето добива все по-ясна представа за приятелските отно ...

Има дни, има седмици даже,
трудно Времето сякаш върви,
оцветени в различно Типажи,
хвърлят пак от Ефира, лъжи!
Лабиринта - на сивите Мисли, ...

Въпроси
Измамник ли да наречем снега, когато
Превръща вечер калното във бяло
И дрипавите плещи на града намята
Със своето вълшебно покривало? ...