Ах, къде изгубих ключа
за моето сърце?
И как да го отключа сега,
когато го иска едно момче?
Беше в моите ръце ...

Очакване, което с времето превръща
онази тръпка нежна на гръдта
в разпятие, във вик, в болежка.
Душа от пламък в пепел сред жарта.
Когато дланите небето не докосват ...

плъх в дупката си скрит
с подъл страх в сърце прикрит
аз очаквам в тъмнината
да почука на вратата
някой който и да е ...

Ех, поезийо моя, ето - пак ме предаде,
обеща ми да мълчиш, но, уви, ти пак ме издаде.
От себе си куб лъжи създаде,
ала в замяна ти нищичко не ми подаде.
С теб в незнайни страни пътувам, ...

... в портокаловия здрач на улична лампа
мократа паяжина на клоните на дървото
улавя продължения светлина...

Заливат те вълни от спомени.
Вземат въздуха ти.
И аз съм там, и те спасявам всеки път.
Никога не бих ти позволила да се разтопиш...
... в ръцете на спомена. ...

Стоя пред огледалото и съм забравила какво трябва да правя пред него, а само издувам бузи с досада. Гледам отражението на Лина, която зад гърба ми наднича в леко отворената ми дамска чанта. Знам какво предизвиква любопитството й. И иронично я подкачам:
- Любопитството погубва котката.
Тя се дръпва к ...

Царството на сенките
Искам да знам дали съществувам?
Жив ли съм или на такъв се преструвам?
Какво бе с теб и какво е сега...
Истина или лъжа бе любовта? ...

Искам да си дойдеш,
искам да ми подариш
прегръдка и просто
да ме зарадваш...
Ако има начин, ...

Облечена в одеждите на странстваща вселена,
съдбата ми пристан на преродени въжделения,
плаваща с бездомен вятър и арфа на раменете,
акостирала между смъртта и небесните селения,
орисана е завинаги да бъде авантюра на Боговете. ...

НИЦШЕАНСКО
Аз,
който насила умирам
е защото обичам живота
повече от вас! ...

През нас…
По твоето тяло скитат косите ми…
Над кладата пръстите пърхат…
А аз съм жадна! Отпивам следите
от една мечта на пламъка дързък… ...

През гората
Загубих ли се или търсих с трепет аз таз гора? Вървя бавно и се оглеждам, всичко е ново и непонятно за мен, но не се плаша, усещам, че има нещо познато в дървесата около мен. Времето бе сиво, въздухът - влажен и тежък, вятър раздвижваше голите клони и листата се вдигаха от земята за по е ...

Неканена разцъфна пролетта.
Неканена, но тъй желана!
Незнайно как си спомних любовта
и в сърцето ми възкръсна стара рана...
Спокойно си шушукаха листата - ...

Топи се есенното злато
в жарта на гаснещото слънце.
И ново чувство непознато
пониква в мене като зрънце.
Очи затварям – есенното злато ...

Когато бях влюбена. Целувката беше нещо различно. Сякаш давах част от себе си. Всеки път. Когато целувах момчето със зелените влюбени очи... Навеждах се към него. И му я подарявах. Една част от мен. И още една... И още.
И беше приятно. Не. Беше нещо повече..
Но после болеше. Беше останало прекалено ...

Самотна заспивам,
а толкова близки
заспиват със мисъл за мен.
Но никой, но никой
от тях не поиска ...

Нема 'лабаво при Яне.
Някого като подхване -
и до дупка ще го гони.
Справедливост, ред, закони –
все за тях нали ратува, ...

Щастие, нещастие,
път, писмо, любов...
Едно, две...
падат на земята те,
в марша луд ...

Дик и Ник седяха пред банката облечени в черни шлифери. Ръкавиците им също бяха черни, агнешка кожа. Дик беше малко по-висок от Ник и с две години по-голям. Също така, той беше лежал два пъти в затвора, а Ник само веднъж.
- Сигурен ли си, че ще стане? – попита Ник.
- Трябва да стане, братчето ми. Пи ...

И додето претърсвам далечни небета
с изранени от скитане ум и нозе,
като кърт, сврял резците си в корен на цвете,
ноемврийският студ ме гризе.
И не мога да стопля изобщо с дъха си ...

На птица в окото
Притиснал във душата си небето,
той крачи сам – през облаци и дим,
на храма Божи не съзрял кубето
и не дочул божествения химн... ...

Чуй! Раждаме се всеки ден
в усмивка на приятел.
В искра на поглед устремен,
в косите заиграли с вятъра.
Затоплена, земята ни прегръща ...

Молитва от безброй нечисти истини
извива бистрен път от сенки жилави.
Олтар, по-стар от времето,
рубинения кехлибар от сълзи сбираше.
В храма вечен на греховното ...

Един ден най-неочаквано ми предложиха работа като учителка в китно родопско селце. Рекох си: Божичко, колко романтично! Разкошната природа ще ме вдъхнови за стихове, които ще пратя в подкатегория – пейзажна. С голямо вълнение очаквах първия си работен ден. Имало е защо… Той се оказа истинско бойно к ...

Духът ми силен е,
когато онзи ден във трепет
усетих твоя шепот.
***
Духът ми силен е, ...

Знаех, че ще се срещнем някога
и ще се слеем в мисли от сбъднати мечти,
усещах, че ще се намираме всякога
и чувството огнено дълго ще ни гори.
Знаех, че ще посрещнем лятото ...

Ти каза ми веднъж,
че няма смисъл от това,
мъжът не може да е мъж,
ако чувства няма тя.
И стиснахме си пак ръцете, ...

Nicko - “LAST SUMMER”
1. All I wanted, I just found it in your kiss. All I need it I just got cauce you exist…!
Chours: Like last summer... It’s a secret kiss tonight! Like last summer… I just want you in my life! Like last summer… I just need you in my arms! All of my summers... I will wait for you ...

Искам те. Дяволски много те искам!
Вятърът пази леглото ни, виж.
Топли стъбла, предлюбовно притиснати,
чакат и чувстват, че пак ме болиш.
Пак ме болиш като слънце в очите, ...

Чувство за вина
От люлката - до рохката земя,
от първи плач - до сетната въздишка
все за врата ме водят на каишка,
направена от кожа на змия. ...

Самотните жени
са зимна приказка.
Замръзнало от отчаяние море
и пътища отникъде заникъде.
Мелодия недоловимо нежна, ...

Спускаше се сивата мъгла
над малкото селце,
мирис на горящо дърво,
топлеше всяко старческо сърце.
В готовност да посрещнат Коледата свята ...

СЪВРЕМЕННА ПРИКАЗКА ЗА ДЯВОЛА
"... покани ме Дявола - старият Дявол -
дома си на чашка абсент."
Христо Смирненски
Пържен смях от крило на момиче ...

ГРАДЪТ НА СПОМЕНИТЕ
Извил гръбнак под ласката на слънцето, градът, полегнал есенно в ниското, мечтае. А гънките на планината се спускат надълбоко в него, в мечтата му проникват, преливат в улиците и стигат чак в сърцето му — площадът. И всяка къща, подредена на улиците в броеницата, е спомен, търкул ...

С моята приятелка сме на следобедно кафе в парка. Късна есен, нежно слънце, ароматно кафенце... и едни намръщени хора… Айде, възрастните ги разбирам, ниски са им пенсиите, ама другите, пред заплата ли са, та са толкова унили. Икономическа криза, разбирам, световна, ама и в парка чак, е това някак не ...