Живот като във екшън съм живяла,
сценарият – написан от съдбата -
ту Жулиета съм била, ту Лейди Макбет,
изпълвах тишината с призраци.
Събирах камъни, в които се препъвах ...

Всичко справедливо разделихме,
няма грам съмнение дори,
хармония в душите възцарихме,
с половин корона всеки се краси.
Даже и Темида заблудихме, ...

сяда на всеки странен дървен стол
който после снима с фотоапарата си
и хвърля монета
изсипва под езика си
две три остарели думи ...

А музиката ми е само фон,
дъждът напира в мен.
А музиката - тя е просто фон,
дъждът е толкова студен.
Ще литна аз във небесата ...

Небето е обвито в тъмнина
и птици някъде далече пеят.
А там високо грее тайнствена луна,
разказваща ни приказка от друго време.
Турнири, бляскави доспехи ...

Поисках да хвана Неуловимия,
да задържа Неудържимия,
но Той отлетя.
Къде си?
Виждам Те без очи, ...

Забързан ден,
инертност и досада.
Това за мен,
на друг му стига листопада.
От борч в лъжа, ...

Едно сърце за теб тупти
във тежестта на тишината
и ако си самотен ти,
недей оставя тъмнината
да влезе в твоето сърце, ...

Кажи ми, облаче – самò на небесния шир,
виждаш ли някъде по света любовен мир?
Далеч оттук – да е самотен някой има ли?
Лекарства за успешна любов взима ли?
Кажи ми, облаче, мога ли и как да я върна, ...

Любовта я няма
или може още малко, пак не зная…
И да те намразя мога,
и да те погубя мога,
и да те желая мога, ...

За миг всичко, което знаеше, което искаше да знае и което някога бе знаела, се разля в душата и. Като чудодеен балсам заздрави всички рани, съществували някога през вековете. Секундата се разтегли до минута, минутата до час, а часът до вечност и целият свят заживя в нея. Мигът на познание бе един ця ...

Врабци...
Във интер-жиците се примчите,
бъбриви силуети на заритнати души...
Изгаряте във лятна жега, с есенни порои се оттичате
и чувствате как с вашето пиу-слово си отиват нощи, идват дни. ...

Олтар на любовта
О, скъп олтар на любовта,
какво пред тебе да пожертвам?
Пожертвах все, що имах на света!
Дори глава сега пред тебе свеждам. ...

... и чудо не успях да сътворя
Пустиня е душата ти. Пустиня!
Безплодна, суха и себична...
През нея писано бе да премина
по пътя на разплатата кармична. ...

Неспокойна съм в безкрайния ритуал на времето
жадна съм танцувайки живота си
уплашена съм от сивотата в делничното
любопитна съм потапяйки се в съдбата си
Тревожна съм за безвъзвратността по изгубеното ...

Симон Киринееца. Той се връщал от нивата си, когато видял шумната тълпа, натрупала се покрай пътя за Голгота. Дали е решил просто да погледне какво става. Така - от любопитство. Или пък потокът на прииждащото множество го е повлякъл като буйно придошла река. Един го е бутнал отзад, друг отляво, трет ...

На какво учат децата
Започват отрока от малък
да учат го, как да живее,
по-точно - как става се жалък,
безмозъчен, слаб, безидеен! ...

ИЗПОВЕД
И този ден
беше излишен.
Без никакво събитие.
Всъщност, ...

Всеки живее
Всеки се смее
Всеки се страхува
Всеки бленува
Всеки мечтае ...

Център за социална рехабилитация и интеграция - с. Дълбок дол
Петко Васков Сталинчев - роден на 25/10/1089 в Пловдив
обича да спортува и да изработва глинени съдове
Съавтор и редактор - Тодор Трайчев
Искам да забравиш първо мен ...

Ще бъда път... мини през мен -
дано да ти олекне.
Ще бъда писък... ти ще бъдеш в плен,
докато дъхът ти секне.
Ще бъда гняв, а ти ще бъдеш звяр, ...

Горещо е, гори вътре в мен,
кипи, плисва се гневът навън.
Пот избива под кривия перчем,
крещя! Дано само е насън...
Писъци, понесени от ехото, ...

Губя се в очи лъжливи
Търсейки огньове живи
Блъскам се в стени от думи
Лепкави измамни груби...
Камбанен звън... кънтят... ...

Обещай ми любов като в приказките, която никога не свършва,
обещай ми да бъдеш до мен, дори когато всеки си тръгва.
Обещай ми да не пускаш ръката ми никога
и да ме обичаш повече от всякога.
Обещай ми, че лъжите на хората ...

Като цвете в късна есен изгоряло
като гнездо на щъркели през зима запустяло
като черна чума всичко обладала
моето сърце обрасло в бурени е цяло
То тупти а при всеки удар болка ...

Той ратвори шепите си. Беше изминало време.... Колко никой не знаеше. Дали бяха векове? Или просто миг?
- Мисля, че имам необходимите ключове - каза тихо той, взирайки се в съдържанието на ръцете си, сам не проумявайки достатъчно добре какво точно става.
От ръцете му засия светлина, която премина пр ...

"Ден първи. Краят на началото"
darkness_n_silence Надежда Тодорова
Краят на началото
Някъде във нас е огледалото,
в което да погледнеме към себе си, ...

Две звезди...
Човекът,
който
беше влюбен
в звездите!... ...

ЛИКУВА СВЕТЛИНАТА
1.
Докосна слънцето с лъчи безкрая
и цял го позлати.
Все още ласката му мека е, ...

Две жени, две чаши вино -
звънтят, когато вдигат тост,
говорят, когато трябва да мълчат.
Две жени с две чаши вино –
засмени, червени, ...

Пепеляшка
От сутрин до вечер
работиш здраво,
без да имаш
на почивка право! ...

Тази нощ май бе последна -
от нашите, поредните...
Вече аз съм непотребна,
други много - крият се зад сенките...
Любовта приключи... но защо? ...

Не съм беглец! И все ще го повтарям.
Сама отвори своите врати.
Родино моя, майчице България,
попътни ветрове ми даде ти.
Ще скитам по света – като сираче. ...

Само един от мъжете в живота ми
ме накара така да обичам-
онзи, който с усмивка ми казва:
"Хей, ти си мойто момиче!"
Дето гледа ме - рошава, глупава, ...

Кръстопът
Стоя аз сега обгърнат от самота,
и мисля накъде да вървя.
Обзема ме необяснима, болезнена тъга,
която е дълбоко в моята душа. ...

Мразя да чакам и затова не искам да ме виниш,
не искам и друга в ръцете си да държиш.
Не искам да знам, че ще ме търсиш, а няма да ме има.
Не искам да те оставя. Не искам да си замина.
Ще стоя тук - та нали за любовта няма време. ...

Малките лъжи
Колко много си приличат
пролетта и есента!
Само пътят е различен.
А това е същността ...

Свежи цветя
в твоята коса
Увяхват на мига
ако само ги докосна
Пак дъжд вали ...

Фаталното за нас не е фатално
и нашата вина не е вина.
Шедьоври на бруталности банални
експресно крием в грях и самота.
Във вярата дозираме отрова, ...