Веднъж двама приятели играли на една игра. Единият победил, а другият загубил. Загубилият бил нещастен от това. Обърнал се с молитва към Бога. Казал му: „Боже, защо съм нещастен.” Тогава Бог му отговорил: „Да бъдеш победител, не значи ти да печелиш, а някой друг да губи. Победител си, когато запазва ...

Дявол ли ме тук покани,
Господ ли ме поздрави,
лъган, мамен и безброй закани,
умрях, или ме бог благослови?
И питам аз къде отивам, ...

ЧРЕЗ МИСЪЛТА
Сега си отиваш.
Сам ли го реши или ме последва?
Много със себе си вземаш,
ако не и всичко... ...

Когато бях твоя, не знаеше каква жена стои до теб,
не знаеше за сълзите по моето лице,
не знаеше за раните в сърцето ми.
Когато бях твоя, сама не знаех аз коя съм.
Сега не твоя – на всеки друг, но не и твоя, ...

Невидима сянка
До теб съм, виждам те, докосвам те дори,
познавам какво си скрил в душата си,
зная, когато си щастлив или болка те пари,
ала за мен твоите очи са все затворени. ...

В дванайсет тъгата си легна да спи.
Прегърна я нежно и тихо нощта.
Събуди се в девет, отвори очи.
Тъгата все още си беше тъга.
Закуска, цигара и чаша кафе, ...

Гледам снимката стара, ъглите подвити,
ти усмихваш се, мамо, и светят очите.
Своите буйни коси там в плитка си сплела,
като бисери греят зъбите ти бели.
Половин век - отлетели много години, ...

Разпадащи се атоми бележат
изтляваща целувчена следа!
Не може никой да я забележи –
тя губи се, угасва на мига,
разтваря се в огромното пространство... ...

Събуждам се сега
и чакам да те видя аз.
С усмивката си светла
утрото да озариш.
В миг да ме прегърнеш ти ...

Слънцето надничаше през клоните на дървесата,
вятърът полъхваше и отронваше от тях листата.
В почти безлюден парк есента гостуваше,
стелеше позлата и във въздуха танцуваше.
На една от пейките самотни, бяхме ние с тебе, ...

Сред сребро събирам счупени стъкла...
Самотата срути любовта.
Сега остана само това - сребърните спомени
и остатъците от красивото стъкло,
което унищожи Тя. ...

Усещал ли си аромата на роса
Започвал ли си със слънчев лъч деня
Познал ли си вкуса на тишината
Танцувал ли си с вятъра
В горите и в полята ...

~~*&*~
Да се родиш в началото на Тъмното...
И цял един живот
Безсмъртен да избродиш~*
Да се прибираш в Дом на Безлюбовие, ...

До една непозната
Не те познавам! Да! Не те познавам!
Но чувствам, че душите ни са близки
и мога аз спокойно да признавам
без страх сега - смутените си мисли. ...

Искам да съм съвсем като охлюва -
всичко свое да нося със себе си:
проблемите, в цвят цинобър и охра,
грижите, смеховете и греховете си.
Искам бавно и мъдро света да позная, ...

Трудна прегръдка.
Тъгата тъче некролози.
Тихо изстрелва
Торпедната есен сълзи.
Трепетно чакаш ...

Ако има праведност в сърцето,
ще има красота в характера.
Ако има красота в характера,
ще има хармония в дома.
Ако има хармония в дома, ...

Като кралица без трон,
като съпруга без мъж,
като лято без слънце,
като есен без дъжд -
така аз се чувствам, ...

Две души... едно лице.
И пълна симбиоза в мисълта.
Два чифта очи...
протегнати ръце -
два възгледа различни към света. ...

Не ме позна, Любов, нали?!
Не си ме виждала отдавна,
даже и на снимка. Сега ме виж -
допадам ли ти в този вид, кажи? -
а после – тръгвай. (Аз ще те намеря.) ...

Абортирах те, моя Любов... Скъсах ти пъпната връв.
С тъничък меч... подострен от дългото чакане.
Много бързо растеш... Не мога да те износя.
Нека други те носят... Отстрани, ще се радвам.
И сега съм празна... кървя... Ще ми мине, Любов. ...

... или вдишай ме...
Аз съм Тъгата. И... съм себе си.
Огледало Душата ми - ако щеш - огледай се.
Аз съм пътят, посят със коприва
и бодилът сред всяка нива съм. ...

ПРОЛЕТ
Колко е красива с разцъфтели клони,
там, в двора, птиче пеперуда гони.
Буйните потоци спускат се в реката,
рибките подскачат, предусещат лято. ...

Нощ, звезди, небе.
Аз - до тебе.
Прегръдка, целувка, ласка.
Аз - усещам тръпка!
Докосване, чувства, нежност. ...

Нощ е. Птиците вече не пеят.
Нощ е. Пред нея дните бледнеят.
Така боли, щом слънцето залезе,
и истината наяве излезе.
Стоя сама, заключена, изнемощяла. ...

Оставям те...
Светлина огрява моето тяло,
а ти гледаш как си тръгвам...
Не исках, но трябваше...
Те... завиждащите сенки ...

Скуката в училище
Гледайки часовника, мечтаейки да си вкъщи, изпънат на канапето пред лаптопа, с бананов шейк в ръка, следейки любимия епизод на „Стъклен дом”... вместо това стоиш схванат на чина, в полу-легнала поза, драскайки нещо на задната страница на тетрадката си... На учениците, или на част о ...

Днес се събудих силна. Силна да ти кажа ''Не!'', силна да ти противореча! Всъщност, аз винаги съм го можела. Чудя се защо не съм го направила по-рано? Защо забравих коя съм и от къде идвам? Защо позволих на един боклук да застане до мен, когато не ми отива? Момичета, отправям един апел към вас - ник ...

“Когато си замина от света...” -
така започват толкоз много стихове,
с които искаме във вечността
да ни пребъде като във молитва.
“Когато си замина от света...” - ...

Стана тъмно изведнъж...
в душата ми закапа дъжд...
Тъжна вечер твоите очи сега рисува.
Самотата е отново с мен и
тази нощ с изгубените ми мечти танцува! ...

ПЪТУВАНЕ КЪМ СЛЪНЦЕТО
Не знам какво си ти за мен...
Дали звезда на небето?...
Дали мечта, изгряла след дъжда?
Или откъснат първи цвят, ...

ПО ЗЕЛЕНИ ПЪТЕКИ
По зелени пътеки с теб ще вървим.
През косите ни вятър ще мине.
Ще усещаме мирис на сочни треви,
а небето над нас ще е синьо. ...

Икар
„... О, ужас, да не подозираш,
че имаш друго битие...”
П. Ковачев
Дали е стигнал слънцето Икар? ...