Имам нужда да търся
в този свят неизброден.
Съкровена, но чужда -
да отворя прозорец.
Имам нужда от тихост ...

Няма къде да се върна
„Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.” ...

Защото сме капки в морето от хора,
които се срещат, разделят,
но светят във нас чудесата,
по човешки душите ни вплели.
Защото, изпаднал в дива немилост, ...

В земята, майко, черната...
Слънцето прибра лъчите си в каскета
и скри се във небето свое. Зарида.
Вятърът отмери стъпките по двора,
а крушата прекърши клони. Зашумя. ...

Разбуди се от миналото стар приятел,
дълго нощувал в таванските стаи сред спомени.
Забулен във прах от магия и шкафове стари,
посрещна ме той днес в топлата есен.
Прегърна ме в свойте обятия, ...

И ето, сядам да чета
нова българска литература.
Почесвам си наболата брада,
на шортите разхлабвам шнура.
И гледам, има много “светила”, ...

Пресъхнаха миражите в апатия.
От нямането ти ужасно ми горчи.
Събрах остатъци във празните обятия,
на игла нанизах стъпкани мечти.
Недопитата ни обич ще кълне ...

Бездарни искри от отровни копнежи.
Бездушни очи разголват отново плътта.
Като пипала на октопод в рибарски мрежи
проси пощада грешната ми ръка.
Буреносен облак засенчи погледите, ...

Морето зашепна. И той се показа.
тъй както го помня, когато бе млад.
Боли ме, когато за него разказвам
и времето лъжа да се върне назад.
А той беше същият – изваян от хубост, ...

Устните ми - пресъхнала земя,
ръцете - повехнали клони,
душата ми - дърво без корен,
нощите - дълги без тебе...
Стоя и чакам твоето завръщане ...

О, музо, накъде отлитна ти?!
Следят ме гузно белите ми листи..
Разпръснати. Останали сами,
лежат до мен, тъй неми... чисти...
А аз ги гледам с парещи очи, ...

Не смея да я погледна, защото ще съгреша.
Но знам, че тя е там, на улицата.
Уличница!
Виждам я, без да гледам.
Усещам я с всичките си сетива, дори с кожата си, защото настръхвам. ...

Искам да споделя една история, на която бях свидетел:
Пролет. Слънце. И природата, и хората се събуждали за живот. На някаква спирка, някъде по света, една жена чакала автобус. Ще кажете – Какво толкова? Но не – това била жена с патерици. Все пак в някакъв момент тази жена била решила да опита като ...

Докосвам те, но мисля си за друга.
Целувам те, но други устни чувствам аз.
Поглеждам те, но погледа ти губя.
Дали не свършва всичко между нас?
В мечтите ми май вече теб те няма, ...

"Времето е в нас и ние сме във времето" Левски
В поза "69" сме с времето.
Бавно отхапва от мен,
аз с език го пронизвам.
Каквото поиска, взема си то ...

Събужда ме бяла пухкава мъгла. Целият град е потопен в нея, като в приказките. Клоните са заскрежени и искрят. Тихо е. Толкова е тихо, че чак се чува как се движи мъглата. Неделя е.
Напомня ми за несъществуващите ми илюзии. Вече. Напомня ми експеримента, който гледахме преди два дни. В планината. Ед ...

ПРОЛЕТ
Когато закъснели птици
разкъсат сивото небе
и като в приказка на Андерсен
изпадне зимно стъкълце... ...

Пак четири стени. Позната клетка.
А розата във вазата - по-стара
от плетената бабина жилетка.
Или разплетената песен на китара.
Разплетено завесата пулсира ...

На пръстите ми, на върха им, най-отгоре,
там някъде при тънкото предчувствие за края,
усещам вятъра - плете косите свои,
разделя ни с безцветни къдри и нехае...
По вятъра, по дългите му струни вечност, ...

НАЙ-ХУБАВАТА КАРТИНА
Влакът имаше престой в малкото градче. Докато чакат, той и тя решиха да се поразходят из него, защото и двамата не бяха идвали тук. В градчето нямаше кой знае какво да се види, обходиха бързо главната улица и площада. Животът в него течеше монотонно и скучно. Би било и на тях ск ...

Там някъде пред НДК*
Там някъде, пред НДК,
момиче скочи с дрехи във фонтаните!
Изкъпа се, и още как,
привлече погледите на околните. ...

Ухае ми на раждане,
на стръв.
Отекват в тишината
ярки залези.
Под ноктите засъхва ...

Двуетажна тютюнева къща,
а в мазето – кафето „Пегас”...
Много спомени погледът връща,
от които съм липсвала аз.
Седем маси във двора уютен, ...

Спокойно вие се река,
изящна, нощна музика.
Градът, самотен, опустял,
оглежда се в нея онемял.
Лампи хиляди блестят, ...

Пулс
От времето в което се обичахме
Ме хвърля обратно в колата ми
И изчезвам да похарча от горчиво
Изкараната ми заплата ...

Тази бездна мълчи и безмълвно ме мами.
Аз едва се крепя на брега.
Няма малка любов – има само голяма.
Тя у мене покълва сега.
На отсрещния бряг ти стоиш и ме гледаш. ...

Презирането в много взе да идва.
И иронията, и гордостта!
Oт гърлото ми дето заприиждат,
завлекли тонове забравен гняв.
Изобщо мисля - всичко ми изригва! ...

Running Free
Just sixteen, a pickup truck, out of money, out of luck.
I've got nowhere to call my own, hit the gas, and here I go.
I'm running free yeah, I'm running free.
I'm running free yeah, Oh I'm running free. ...

Влюбен в теб съм бил
преди да съм те видял,
отпреди да съм се родил
и след като съм умрял.
Влюбен в теб ще бъда ...

V
Отместих житието на Доброслав, защото и моите очи овлажняха и не исках някоя сълза да го намокри. Но бързо се взех в ръце и започнах да мисля положително. Все пак засега се отървах жив от похитителите си, но имах ли бъдеще? Ето - един мой приятел е в неизвестност и никой не се интересува какво се ...

Why You Up In Here Lyrics
Flo-Rida
Gucci!
Bird!
I done bought all this ciroc ...

The Pierces - Kill, Kill, Kill
What were you doing in my dream last night
Hunnie?
Well I thought I locked that door up tight,
Baby. ...

Wizard
He was a wizard of a thousand kings
And I chanced to meet him one night wondering
He told me tales and he drank my wine
Me and my magic man kinda feeling fine ...

Красавици със титли "Мис Вселена"
Един разказва,
че бил чел във нет-а:
“В едно мравуняче, в една дъбрава,
където крак човешки не минава, ...

Резултатът от опитите Ин витро
В Мадрид не можеш да различиш деня от нощта.Пълнолуние е.Добър знак.Богородица е там, в лицето на луната.Съмва се.
Искам да попитам Бог дали не греша, като променя някои от неговите заповеди:
–Боже мой, смятам да правя добро само на тези, които ми правят на мен, а не к ...

Миг от вечността
В такива мигове истината тържествува. Но истината, човешката, тя е различна, непознаваема. Кога я откриваме, заражда ли се или винаги е била там, ние сами ли я създаваме. Човек все си задава въпроси, но може би най-блажен се чувства, когато не си задава нищо, когато всичко е такова, ...

Колко ли сълзи излял съм през годините,
колко ли усмивки подарявал съм ви аз,
колко ли целувки от любов през нас са минали,
много са „приятели”и всички са за вас.
Какво ли не преминахме във времето. ...