А казват, че досущ на теб съм заприличала -
походката..., и мислите, мечтите.
Нозете ми отдавна отмалели са,
но все от тебе учих се да тичам.
Дори когато вечер край прозореца присядам ...

Да те докосна ли сега, или отново да изчакам
думи необмислени да раздерат картината на две,
да лепнат по телата ни по-гъсти и от мрака,
да ни разстрелват стръвно, да останем без ръце,
с които през пространствата да се откриваме, ...

Отново
Пак крия лицето си
скришом.
Трия сълзата.
Твоят поглед ...

Аз търсех някой да ме пази
от спомените, от тъгата, от лъжите.
Във късен час да се обажда,
да ме притиска към гърдите си.
Аз исках някой да ме чуе, ...

Морето нощем е като заспало.
Похърква старият бетонен фар.
Завит със пясъчното одеяло,
брегът отново е безумно опустял.
Само гларусите още се оглеждат ...

Така живеем в царството на вещите –
еднопосочно времето лети,
разделите са повече от срещите,
утеха търсят нашите души...
Отиваме си или се завръщаме ...

Сън съм...
Попила съм по нежните ти клепки.
И огън, във зениците избухнал...
с потекли капки сълзи
през миглите ти спуснати. ...

Изумена съм от грозотата.
В далечна планета се ражда живот!
Вчера ли беше, вчера ли беше!
Не, не, приятели, това не е въпрос.
Наранена съм от нищетата. ...

Повод за среща, сигнал за контакт,
отвътре усещам претръпване пак.
И толкова чувства, толкоз слова,
аз да те гледам не мога да спра.
Момичето млъква, момчето стои, ...

(из „Животът, какъвто е”)
Пред мен видях павета разкъртени,
като нашите човешки души.
Между тях тревичка беше поникнала,
летейки след свои мечти. ...

Сюрреализмът погълна ме цяла,
но все още съм си мелез поетичен.
Римите докрай не съм раздрала.
Стилът ми не иска да бъде различен.
Опитвам мисленето да захвърля, ...

Есенен вятър
събирам камъни
за притискане на пожълтелите спомени

Не помня
как съм стигнала дотук.
Пред мене барман,
чаша със „Мартини”.
И огледало, ...

Стари приятелю, знаеш ли колко
нощи очаквах да дръпнеш вратата?
Помниш ли глътката пареща болка,
или резливия вкус на тъгата?
Помниш ли залеза в топлата вечер, ...

Посрещнах изгрева във влака.
Отлепиха се моите очи.
В тях розови лъчи мълчаха.
Кафявият им цвят се заличи.
Не успях да изпреваря изгрева, ...

.....
Ела при мен, а после си върви,
щом искаш!
Ела, хвани лицето ми с длани
и опри челото си в моето. ...

парла пю пияно
ако изобщо можеш да
денят на любовта отмина
време е за риъл секс
или поне разходки в подобаващи пространства ...

Те имаха сякаш настояще,
те имаха планове блестящи,
те можеха миналото да заровят
и в авантюри сладки да се спуснат!
Те знаеха как става това, ...

След всичките брождения душата ми
намери място за любовта във мен.
В една звезда далечна на небето ми
в струящите лъчи - триптих от звън.
Там я обгърнах с топлите нюанси ...

Вина
Понякога поглеждам във очите ти
с ръка изтривам капчица тъга
усмихваш ми се мило... а в зениците
цветя обират нежната роса ...

Гордост излъчва моята осанка,
облак, пътуващ с блеснала надежда.
Колко ли пъти ми казват, че съм странна,
да търся човечност напразно ли изглежда.
И свой ход в живота да търся непременно... ...

Когато вятърът в косите ми потрепва,
а залезът с изящество се спуска
и устните ми името ти шепнат,
и мислите ми все към теб препускат.
Когато слънцето е някъде на тръгване ...

Без думи говори ми
Без адрес пиши ми
Перо от птица изпрати
Пеперуда с крила да пърха
Небето с звездите да трепти ...

Прощавам
Прощавай нежно и с тъга, със усмивка озарена
Прощавай със очи и вяра, със душа смирена
Прощавай с мисли наранени, от неверите ни укротени
Прощавай със цветя и зов, за ехото ни грешно ...

Моят плащ
Моето любимо наметало
Моят шлейф
от тайни и звезди
изтъкан от радост ...

СПОМЕН ЗА ЛУННА ПЪТЕКА
Ето, по същата тази лунна пътека
бяхме тръгнали един към друг.
И се разминахме малко след срещата.
Ти – моята невяста, аз – твоят съпруг. ...

Жена с чанта
и билет за Италия,
ще пътува до там,
докъдето мечтае.
Жена с чанта, ...

Едно момче върви и си говори,
а хората го гледат изумени.
Непримиримо, то за нещо спори,
ръцете си размахва вдъхновено.
Момчето истината търси значи. ...

Тази приказка,
тя започва така:
на едно майско клонче
люлее се капчица
и се готви да падне ...

... пием кафе с черен шоколад.
Сутринта, сутринта на спирката за трамвая една млада негърка ми взе акъла. Стоеше неподвижно и излъчваше красота. Само красота.
Загледах се. В началото пред очите ми дълга история, робство, негърски блус, гета, смърт, кръв, камшици, унижение, плантации, роби, трюмове, ...

Обичам очите си -
защото ти се любуваха!
Обичам устните -
че ти шепнеха,
че те целуваха! ...

И изправена в нищото, там,
на ръба между Вчера и Утре,
съществувам ли днес аз не знам
и дали под краката ми път е.
Днес, разперила силно ръце - ...