Изобщо не бе хипотетична
тазнощната ми безсъница,
прегърна ме, без да пита
искам или не искам.
Затули ми всички сънища, ...

Над гората се бе спуснала нощта,
а аз бродех сам из пустошта.
Внезапно светлина ме озари,
топлина и спокойствие тя ми дари.
Тъгата постепенно изгасна, ...

Ах, как жадувам
Ах, как жадувам тази вечер да си с мене,
да бъдем двама под дъжда…
Макар и мокър да съм с тебе,
да видим после пъстрата дъга… ...

Вали...
По ручеите безтегловни бавен дим се стели.
Дали...
Били сме с тебе праведни и цели?
По билките си мога да позная ...

Обичам те, родино свята.
Зова ти чувам - мелодия изпята.
Обичам твоите лесове, балкани.
Любя и цветистите поляни.
Обичам те - ти си в мен, ...

Казвайки ти, че те обичам изпивам стах - а ти?!
Може да го казваш милион пъти, но аз се стахувам.
Питаш ме, защо не ти вярвам. Страх ме е, че са лъжи
и ако отговорът е – Да! - как после да се лекувам!
Сега ме боли, че три дни не съм чула гласа ти, ...

От тия, на които без остатък се раздадох,
дори прашинка не получих...
Не хлипай, дух у мен, не смей!
В сърце бездомно ти, тъга, не пей!
Макар че те със думи и дела ме газиха, ...

Искаш ли да ти разкажа за човека, който подаряваше живот? Да, това е истина. Имаше един такъв човек, дали обаче някой си спомня за него, не знам. Той искаше да го помнят, но май нямаше кой.
Живееше далеч, рядко някой му ходеше на гости. Имаше малка, но уютна стая. По стените ù беше изписал живота си ...

Лежах и гледах в отражението на нощната лампа. То беше изваяло сърце на тавана ми. Изведнъж лампата светна и някой влезе в стаята. Беше той. Красив както винаги, но без усмивката си. Май я бе загубил някъде по пътя си до мойта стая. Беше тъжен сякаш някой с голи ръце бе изтръгнал сърцето му. Дали не ...

Как само си се предрешил,
разбойнико,
чак не мога да те позная.
Слънцето вдън земя си прокудил,
дъжд и вятър на воля раздаваш. ...

Това е истинска история, която звучи като приказка. Или обратното - приказка, която звучи като истинска история...
... Едно момченце решило да отиде при Господ. То знаело, че Небесното царство е далече и има много път до там, затова си взело един сандвич и бутилчица вода за път. Вървяло, вървяло и с ...

Любовта е като майска роза.
Разцъфва и с времето нараства.
Достойна е за стихове и проза,
дори когато започне да угасва.
Тя носи болка и страдание, ...

Екнеща гръмкост съзрял,
низ смирена Голгота звънът,
оттича възчерна в таз гръд
кръв, сетила грозна нежал.
Връз орис на прошка небесна, ...

Крах
.. ..
Крах стоеше пред портата. Висока фигура с мускулесто тяло и дълга, кестенява, чуплива коса. Облечена като войн от история за зверове и демони, от разкази за приказки и магии, от места потайни и места скрити от очите на невъображаемите.
Тя стоеше и всички препятствия бяха изминати, сега е ...

Загубила своята просека,
душата чезне и много страда,
застинала вода е, но не плаче,
очаква своята награда.
Да види устремна ли е водата, ...

Д О М А Т Ъ Т
Той реже домат.
Разрязан български домат винаги ми е действал възбуждащо. От миризмата е. Обръщам глава и го гледам. Новият остър нож се губи в ръката му, остава само доматът в бялата чиния. Нарязан на парчета.
- Много е остър, внимавай!
- Едно момче ученик е нарязал на парчета съучени ...

“-Любов ти желая! Споделена да е!
- Споделена е, но е невъзможна.”
Няма невъзможна любов!
Има невъзможно мълчание!
И невъзможна тревога! ...

С вик е белязан
онзи миг,
когато идваш
на земята
и толкова надежди ...

ИСКАМ... МОЖЕ БИ
Може би те няма!
А може би не е така!?!
Може би не трябва!
А може би просто греша!?! ...

Сузън с черните очи
ще извади синьото в зеленото
и другите пак
ще завива дъжда няколко пъти
ще му пее приспивно до рамката на прозореца ...

Тежки ноти, клавиши, пиано,
мека, кадифена ръка,
глас с лек цигарен загар,
и силует на жена...,
очакваща своя любим ...

Добри ми съседе
Седя и си мисля, съседе доверен,
че въпреки туй, че е халът ни черен,
предвид и това, че животът е кратък,
пък аз съм отсам, а ти си оттатък, ...

Звездни петачета бягат по хълма
и пълнят небето със звън на стъкло.
Трепнеш ли клепки веднъж - ще замръзнат,
сякаш никога нищо не е било.
Обгръща ни двамата жадни и морни, ...

СИРОМАШИЯ И БОГАТСТВО
- Тате, хайде да обядваме.
- Няма какво. Забравили сме чантата с яденето у дома.
- И какво ще правим сега?
- Ще си починем и ще продължим да работим гладни. Няма нищо да ни стане, ако веднъж не ядем. ...

Не се оправдавай
със времената!
Били страшни
и много опасни...
От страх забрави ...

Той беше до мене,
когато ми трябваше,
когато се чувствах,
безкрайно сама.
Той обич ми даде, ...

Смъртта ще дойде, приковала поглед
в твоя леден лик.
Без страх ще срещнеш нея,
а твойто племе ще остане под небето.
Не унивай. Стъпките ти бяха ...

Дори как да започна въобще не знам,
но искам всичко от себе си да дам!
Всеки ред е оставил в мен ярки белези,
знам, защото ги намирам вътре в себе си!
Време ли е да тръгна по своя път ...

Не вижда утрото щастливо и засмяно,
човекът обречен е да бъде зъл,
Но времето си отшумяло -
да го върне той не би могъл.
И движат се високите тополи, ...

Аз често идвах тук -
при спокойното море,
за да си отдъхна от живота,
чиято тежест носех
дни и месеци наред, ...

Една къща, пронизана от писъци. Една майка, коленичила в кръвта на рожбите си. Тази нощ Енеш се беше явил в къщата на воина Ашибари Шанг, най-смелият от всички, най-силният боец и доблестен мъж вече не беше същият. В очите му горяха пламъци, а ръката му уверено стискаше кинжала, с който беше пробол ...

Мислиш ли ме? Аз те мисля,
в подножието на приспаните ни страсти,
представям си те и доизчиствам,
тона на неслучайните ти нотки.
Събуждам ли те ? Аз бълнувам, ...

Времето се
увисва
прозявайки се
и обръща
бледото ...

Жив
От живота недоволен,
дни и нощи пропилях,
от живота недоволен,
помня ли дали живях? ...

Плаче объркано стихотворение,
ненаписано докрай.
Започва с "Любими..."(следва сравнение),
идея за края ти ми дай.
В него да има от всичко по малко, ...

КОПНЕЖ
Какво е копнежът? Копнежът е онова чувство на преминаващо през цялото ти същество изгарящо желание, тръпката, която, тествайки всяка малка частица от теб, те променя. Прави те зависим от нещо. Кара те да изпитваш такива непоколебими и непреодолими импулси, каквито няма да усетиш с никое друго ...

Изповед.
Обичам ви, деца мои! Къде сте?
Липсвате ми…
Липсва ми близостта с вас…
Липсва ми обичта ви! ...