Днес
Днешният ден е най-страхотният
ден, който някога съм имал.
Не мога да живея за утре,
утре е твърде далеч. ...

Вратите на вагона се отвориха и Милена почувства смразяващия студ върху лицето си.
На перона посрещачите се движеха в различни посоки, опитвайки се да намерят своите близки и приятели. Група шумни младежи, разгорещени от питието, което пиеха направо от бутилката, си проправяха път през тълпата, като ...

Музика Калин Горчев, Текст Явор Костов

Нищо, нищичко не вижда,
все напред се тя придвижва
и тунеле все копае,
всеки името ù знае.
Е, кажете ми, дечица, ...

Вървя през нощта -
нощта върви през мен.
Вървя през нощта -
нощта върви през мен.
Лицата ни се сливат под тъмната небесна пустота. ...

Искам днес да разтворя криле
над небето ти гордо и тясно,
да потъпча всичките клетви с нозе,
“Oбичам те” да прекърша на две -
половинчато. ...

Когато си отида, не унивай,
не се гнети, че си забравен,
сълзите мъжки не прикривай
във стон глух сподавен.
Пролей ги, нека изтекат, ...

Облегнал съм се на вековния дъб, там в полето. Това е мястото, на което отивам, когато искам да размишлявам. А слънцето напича толкова силно, че без сянката на дървото сигурно щях да припадна. Приятно е, когато дървото е над теб, между листата пробиват лъчи светлина, усещаш хладния му ствол... И тов ...

Обичам да летя. Обичам.
Малък съм, зная. Много съм малък, но да ви кажа, гордея се с това, което съм. Нали съм лек и по-леко се издигам нагоре. Виждам всичко.
Ето тези - грамадните. Тромави и самодоволни минават край мен. Мислят, че са могъщи, правоимащи владетели на света. Едва пълзят. Ненавиждам г ...

Не те задържам.
Искаш ли, върви, но аз
ще те очаквам пак.
Кажи ми всичко, даже да боли,
в очите ми ще има пак стрели, ...

Есента дойде,
опръска ме с тъга,
а лятото се сгуши
на топло в моята душа.
Листата пърхат, ...

И отново
отварям очи
и те виждам -
богът Слънце,
с венец ...

Душата ми, свита на кълбо,
не казва нищо, само си мълчи.
Душата ми, опразнено гнездо,
не знае що да прави без мечти.
Сърцето ми студено е сега, ...

Щастлива съм, че те има!
Щастлива съм, че те срещнах и с теб горях!
Ти си моят въздух и живот!
Без теб умирам бавно,
с теб възкръсвам пак ...

Там, където
нито ти, нито аз
някога сме били,
но все пак ни е имало,
там все още ...

къдрят се листата есенно
минорно се огъват
дори
от тежест на врабче
ще се разделят... ...

РЪЦЕ
Мечтаехме си – да се срещнем,
да се държиме за ръце,
безумно млади, бързащи, горещи,
събрали любовта в сърце. ...

Днес се замислих за различната гледна точка, колко различно може да изглежда нещо в очите на всеки отделен човек или в очите на един и същ, но погледнато от друг ъгъл, колко неща можем да осъзнаем, ако погледнем за малко по различен начин, колко хора можем да разберем и да обясним защо и как са пост ...

Къде си!? Аз чакам да дойдеш да ме вземеш...
Не искам вече да съм на таз земя...
Тъй малка, а вече наранена...
Незначителна, изгубена душа...
Не искам болка, не искам даже обич... ...

Очакване
Не обичам зората, защото начало е
на следващия ден без ТЕБ!
Какво ли още да очаквам,
освен самото то - очакване! ...

НА ПО-НИСКО СТЪПАЛО
Денят беше мрачен и потискащ. Ръмеше слаб дъждец и правеше атмосферата още по-тягостна.
- Не искам повече да се виждаме - каза му тя, без да го погледне в очите
Напразно се мъчеше да улови погледа ù.
- След всичко което преживяхме? – едва успя да промълви. ...

Два песа разговаряха във парка,
маркирайки една топола млада.
Единият бе абсолютна куча марка,
а другият с две титли и награда:
"Защо излагаш кучешкото име?" - ...

Гледаш ме, радваш се - като дете,
непринудено, искрено и с надежда
... аз съм далеко, при нечие друго сърце,
а към тебе само по навик поглеждам!
Докосваш ме плахо... с влюбени пръсти, ...

Хубава възраст – октомври.
Ни любопитство, ни страх.
Искаш ли да си говорим
не с думи, а със листа?
Какво, че ще бъдеш някъде, ...

На свечеряване странник слезе от коня си пред входа на хана. Бе едър мъж с обветрено лице и ведър поглед. Избелели от слънцето, дрехите му бяха пропити с прахоляк от дългата езда. През рамо носеше преметната кожена чанта, пълна с книги. Книги имаше и в дисагите, закрепени върху хълбоците на коня. То ...

В НОЩТА НА РАЗДЯЛАТА
"Ако можеха до говорят " Йордан Йовков
Родопа планина. Няма българин, който при самото споменаване на това име да не почувства умиление и възторг от спомена за прелестните й хълмове и дефилета, тучни ливади, омайни борови гори, полегатите заоблени върхове, мълчаливи свидетели на ...

Беше приказка вълшебна, много стара,
с горски феи, вместо балерини.
Между световете има малка гара,
цялата изписана със рими.
Там ме чакат принцът и принцесата. ...

Снежанка
Не съм суетна.
Не поглеждам често в огледало.
Пък и какво да видя там –
посърнало лице и уморена кожа. ...

За последен път те видях -
толкова хубава и така мила.
Ех, малко по-млад да бях
и да имах повече сила.
За последен път те попитах ...

Знам, че някъде те има
и сипеш листопади във очите си.
Зная, че си там
и ме обичаш
повече от всичките си зими. ...

Оставаш спомен закърнял
някъде, някъде там
пропаднал, чезнещ в мрака,
недокоснат, изоставен и сам.
И падаш още по-надолу, ...

Един продажен Юда е достатъчен
да предаде дори и сто Христоса.
Навярно затова Христос единствен е,
а Юдите на този свят са доста.

Имало наука за живота. За науката не знам. Но животът е една калпава, крива гаванка, набързо и непохватно издълбана от някой циганин, дето и хабер си няма от наука. Пълна е тая гаванка с какво ли не – за ужас на кулинарите и за радост на гладните. И понякога, залисан в катадневните си радости, болки ...

И какво, ако морето е раздрано...
И какво, ако вълни кълнат...
Нека чупят гребените си вдълбано
нека пенесто в небето да свистят...
На скалите съм разголила гръдта си, ...

Спя... и в съня си медитирам... Медитирам... и в медитацията си спя...
- Хъм - изхъмка Ръмжачът. - Интересен интериор.
- Ъхъм - свих рамене аз и небрежно огледах огнения кръг около мен. - Имам лека склонност към драматизъм.
- Както и да е - махна с лапа вълкът и с един почти небрежен скок се озова в ...

Душице моя~*
Клета...
Днес ПАК!
~~*
Отново РАЗЦЪФТЯ! ...

А тази есен, от мерак не спала,
в душата ми със взлом се настани,
със баберик от чувства разпиляни,
събиран всред мъгли, ме тя дари.
И почна да плете от скреж дантели ...