Мога ли...?
Мога ли да бъда безгрешна, когато всичко наоколо ме свежда до грях?
Мога ли да бъда щастлива, когато съм задоволена само с материалното, а нямам това, което иска душата ми?
Мога ли да бъда силна, когато няма кой да ми държи ръката?
Мога ли да бъда красива, когато няма за кого? ...

Къде си, бабичко? Проклета скитнице.
Измами ме. Отне ми всичко искрено.
Не дишам вече. Нямам тези сили...
В зениците удавени, заспали
съм скрила образа ти на светица. ...

Потъвам в неговите топли длани,
събуждам се в прегръдките на друг.
А дълбоко във сърцето си мечтая
ти да бъдеш тук!
Заспивам с него, а сънувам тебе, ...

И няма пламък
във очите...
безизразно се взират
в празнотата.
И няма я усмивката ...

Слънце, слънце, искаш ли
да се разделим?
Ти ще станеш приказка,
аз простора син.
Месечко, мой месечко, ...

Утре ще те чакам пак
на езерото.
Там всеки, който е загубил нещо,
се оглежда,
за да го намери. ...

Във сърцето на моя си ден
/онзи, който единствено имам/,
любопитно поглеждам към мен,
с интерес на момиче със фиба.
Късам радост над живи цветя ...

Попадал ли си ти в страната
на безкрайни ледове
виждал ли си чистотата
на тези бели снегове.
И почувства ли ти там ...

Отрежи ме... колкото съм нужна...
"… отрежи си колкото е нужно и… напиши стих…"
"Дръж ябълка до пръчката, за да я дадеш на детето,
когато се справя добре." – Мартин Лутер
Все още съм дете. За да ти вярвам. ...

НА ПЛАЖА
Море и плаж.
Над плажа – мараня.
А върху пясъка лежи … - свиня!
И друга там! ...

Човек често се сеща за миналото. Но не за хората от миналото. А за себе си в миналото. За какво е бил, за промените които времето е нанесло върху лицето му, за малки бръчици щастие и белези от сълзи по бузите.
Понякога се връщам в любимото си минало. Когато бях на 7 и светът беше мой.
Всичко свято м ...

Той никога не подаряваше цветя,
пристигаше със тихите си стъпки.
Във шепите не носеше дори мечта
и в тишината шиеше си кръпките.
Той никога не влизаше във кръчма, ...

МОМЧЕ И БАЛОН
На Николай
Колко сълзи изплака - море!
Виж! Балончето е цяло
и от срам - почервеняло! ...

Сама не зная... Може би любов е,
когато се събуждам променена
и всеки ден като молитва нов е,
защото ти притихнал спиш до мене.
Когато във очите ти поглеждам ...

Не успяхме докрай да обичаме
***
Не успяхме докрай да обичаме,
ще останем навярно приятели.
Давим спомен за сетното вричане ...

Кучето, дето чакаше залеза,
не знаеше, че така се нарича.
Търпеливо си взимаше
сбогом със светлото.
Два-три маха с опашка, ...

От края на миналата година са ми се отворили едни пътища, свят да му се завие на човек. Цяла България обиколих – някои дестинации по 2 пъти. Както и да е, аз поне съм в привилегировано положение – куфар съм, демек не шофирам, возят ме, но си е изморително. Още повече, че тотално съм скарана с автомо ...

Слънчеви лъчи в очите ми
oтразяват неоткрити светове.
Навярно приключения предлагат ми,
aла единствено пред себе си виждам
картини, без цветове. ...

Откровение
Косите ти красиви искам да погаля.
Очите ти игриви нежно да целуна аз.
Отново огъня любовен в тебе да запаля.
Да се почустваш най-желана та дори за час. ...

Малка детелинка
с четири листа,
кацнала Калинка
на едно от тях.
Ето, малко коте ...

липсите така трудни за прикриване
очите
някак
неестествено
отворени ...

Казват, всичко се връщало!
Така и не се върна Той...
Небето, земята обръщах!
Изгубих го в онзи завой...
А аз къде ли съм тръгнала! ...

Глава 1
Стаята беше слабо осветена, но си личеше, че принадлежи на тийнейджър. По пода беше нахвърляно бельо, а на бюрото сякаш беше построено сметище – опаковки отчипс, бирени фъстъци и кола. От тях се подаваше един компютър. В ъгъла на стаята, точно до кошчето за боклук бяха нахвърляни смачкани ли ...

Какво съм аз, какво сме ние –
капчица вода,
изпусната в морето,
лодка без следа,
изчезнала в небитието... ...

VII
Вече по-рядко посягах към Доброславовата история. Пак бях в депресия, която се задълбочаваше. По Великден, не само че нямах празнично настроение, а още по-осезателно чувствах лицемерието, студенината и отчуждеността, плъзнали сред сънародниците ми. Сякаш доброто бе поругано и погребано толкова д ...

На Галена Воротинцева
Яви се - светла точица на сайта -
зареяна в ъглите на всемира,
с един мотив на руска балалайка
в табуна български... И няма спира. ...

Пластелинено
Колесницата препуска,
а в насрещното платно –
пластелинено семейство –
количка с бебе, мама, татко - все едно, ...

Да си тръгна избрах
и сърцето си вече заключих.
А те виждах до мен...
всяка вечер те виждах
и насън те докосвах. ...

Какво ми се случи днес. Вървя си по Витошка и ме спира мъж, за да ми иска стотинки. Много рядко давам, защото съм виждала как ме лъжат. Искат стотинки за билет и си купуват после... няма значение. А този мъж ми каза:
- Няма да те лъжа, искам петдесет стотинки за бира, аз съм пияница. - И се усмихна. ...

Влюбена съм в нощите безсънни.
Влюбена съм в тишината звездна.
В чувствата си – езера бездънни -
ритуално чиста влезна.
Гмурна се до дъното, където ...

Посипах с пепел аз косите си,
за да не се оглежда слънцето в мен,
погребах тайничко мечтите си,
за да не бленувам теб до мен.
Убих и пламъка в очите си, ...

Едно бурканче мед -
подарък от поет...
Не някаква си роза,
с бодли да ме тормози –
душата на поет ...