Иска ми се да те бях обичала,
да беше поостанал още малко,
да бяхме с тебе пò по детски искрени,
да не беше продължило така кратко.
Иска ми се да те бях обичала, ...

Разрових се в душата,
за да сложа ред!
Отместих всичките наречия,
Глаголите ги сложих по-напред…
И сякаш хаосът се удвои, ...

Моето име се съдържа във тебе –
аз не зная какъв е този жребий,
какво приготвила ни е съдбата
неуловима, безпощадна;
дали пътят ни ще бъде кратък, ...

Няма как да се върнем назад...
И не трябва... До болка е сложно...
Бе свидетел среднощният град
на поредна любов невъзможна.
И луната тъгува за нас - ...

Пустиня... Самотна и красива. Примамваща и отблъскваща. Само твоя... Но какво ако имаш собствена пустиня, когато ще останеш сам там, докато сърцето ти не изгасне под слънчевите лъчи, изпепеляващи всяка една твоя част...
Чуваш хорските гласове... Те са някъде там, като спасение за твоята душа, но са ...

Тя е тихият шепот, скрита в думи от стих.
Тънкогласно щурче в звън извило гласче.
Листопадната песен на извор, който напих
с вишнена сладост във сърцето си - менче.
Тя е синьо сияние. Небосклон от одежди ...

Облаци превзeмат синьото небе,
Вятърът бушува из младото поле.
Бездната широко се отваря,
страшният съд отново се повтаря.
Природата ридае, ...

Предесенно прилича ни да чакаме,
загърнати с дъха на мокра шума.
Пронизани на шията ми, макове
ме сещаха за лятото от думи,
разресвано край храстите и шипките ...

Ще ме срещнеш ли
някой ден?
С усмивка дали
ще ме поздравиш?
С очи дали ...

Tръгвам си, а ти къде си?
Tам, далеч... защо не ме изпрати?
Tолкова бързо ли болката забрави,
а любовта и клетвите къде остави?
Дълбоко в сърцето си от лед заключи ...

Ти тръгваш. След тебе остават
стегнат куфар и по-малко беди.
Ти тръгваш - сълзите чертаят
по моята буза горещи следи.
Ти тръгваш. Нещо се къса вьв мене - ...

Стани приятел с времето,
така ще знаеш тайните му.
И говори за миналото
само в краен случай.
И... не поглеждай в огледало - ...

Рисувам пясъчни
цветя.
А Вятърът…
Вятърът ги дебне
да пораснат. ...

Намерен поглед.
Гръм след бяла мълния.
Страхът е красив.

Дъжд вали, слънце грее,
карат се сезоните!
Ясна зора, топло време, студ
и сняг навън вали,
карат се сезоните! ...

В дъждовните следобеди
самотата ми трепери
от носталгия.
Капки, грациозни като лебеди,
плуват по стъклото ми ...

Не съм такава! Как КАКВА?
Такава, дето си представяш -
с ранима, ангелска душа.
Раничко е да ме съжаляваш!
Такава съм решила да ме виждаш. ...

Видя ли тънкото конче
Между любов и истинска омраза,
Как грабеше спокойното море,
Вълните как люлееха земята.
Видя ли слънцето и двете му лица, ...

Пе­га­се мой,
по­па­ри­ха кри­ле­те ти же­с­то­ки­те тре­во­ги!
Гри­жи­те в но­зе­те ти те­жат ка­то оло­во.
Сто­иш унил, без ка­п­ка на­с­т­ро­е­ние,
­дъ­вчиш слам­чи­ци от ста­ро вдъ­х­но­ве­ние. ...

Един приятел рече днес:
"... опитай бели стихове, човече..."
какво е туй, запитах се,
перото грабнах,
ето ме!

Уморих се така да живея –
с нарисувани дни и слънца,
и от някоя приказна фея
да очаквам добри чудеса!
Уморих се в любов да ме лъжат, ...

имах една
малко странна
любов в IRC
беше някога
много отдавна ...

Откакто ми се случи, нямам възраст,
ни плът и спомен, нито пък съдба.
Посрещам всеки залез и разсъмване
с най-детския си поглед към света.
Не се надбягвам с време, не воювам, ...

За ангели, уви, тъй и не ставаме,
за дяволи не можем да мечтаем!
Небесното за жалост не познаваме,
а долу с греховете си играем...
Измамно се обгръщаме с мечтите си ...

Мъглива, но песенна есен
ме кара да тръпна навън.
Какво от април съм донесъл,
когато съм викал насън?!
Останаха скътани спомени ...

Пак ден след ден в косите си откривам
поканите за нощен бал.
От чашата на бъдното отпивам.
За сбъднато не ми е жал.
Бижутата на времето подреждам ...

...
Една сълза литна и с крясък на гларус
по пътьом рисува тъга.
А после връз нея избликна от ярост
припряна и още една. ...

А може би ще е красиво...
Като мислите ми за теб.
Като онзи пролетен ден, нашарен от сенки,
в който ми се усмихна за пръв път?
Може би ще е кратко... ...

МОЛИТВА
Само с белезници
мога да вляза
при теб.
Красива и жестока си ...

ГЕНЕРАЛНА репетиция
Дали случайно, или не,
вървим по хребета на времето
и с мъжките си рамене
усещаме товара на проблемите. ...

С очи притворени пред слънцето стои:
Защо ли няма в мрака топлина?
А светлината ужасяващо блести
и колко дразнещо отчетлив е света.
Защо треперя, а ушите ми пламтят? ...

И пак отново на гърба на тази дата
съм залепена като плик към марка
в писмото, дето няма да изпратя
с дежурния въпрос: ”Там как си, татко?”
За мене, ако питаш – съществувам... ...

Плаха съм,
толкова плаха!
Страхувам се вятърът
да не ми разпилее душата.
Плахо изговарям някакви думи – ...