За първи път те видях да плачеш -
ранена от действията човешки.
Ах, защо си замълчах,
защо не те спасих от чуждите грешки.
Изведнъж рухна смелостта ти, ...

Тръпки ме побиват отново,
чувства изпитвам - странни!
В черно съм пак – по навик,
за хора си мисля – алчни!
Пролет беше, жаден бях, ...

Там, дето щъркели се реят
над пищните лозя
и ветрец милва слънчогледа -
там блика радостта.
Точно там - под небосклона, ...

На кръстопът отдавна аз стоя,
мъглата всички пътища покрива.
С молба поглеждам бялата луна -
пътека да огрее, та дори трънлива.
А тя покрива своето лице, ...

На моя духовен Учител
с дълбока признателност.
Дългият път към целта
не е толкова стръмен
и невъзможен, ...

Вълшебен сън
Издигам се бавно, нейде нагоре,
край мене звезди и планети летят,
звездно небе и космически полъх,
божествено чувство и ето... летя! ...

Харесвам този бар, поради наличието на тишина. Това е рядко явление, когато човек може да се скрие от всички крясъци и децибели на чалгослушащата общност и напиването има особено очарование точно поради този факт. В сезона на жегите се консумира предимно бира, но аз предпочитам уиски, понеже ефектът ...

Аз търсих те,
накрая те намерих...
Ти търси ме
и също ме намери...
Мечтая те, ...

Зазида ме във песен. Триста пъти.
Оваля ме във нотите до страшна гнилост.
Съзирам плам в очите и дъха ти.
Изсвирваш ме без страх и милост.
Пианото заключва ме в зандани - ...

Температурата на тялото ми бе ужасяващо висока. Бе най-горещата лятна вечер, а аз имах хиляди причини да горя. Намирах се под звездите, с топяща се пластмасова чаша, пълна с евтино червено вино. От другата страна дланта ми бе обгърната от ръката на тяло, в чиято плът се криеше част от мен. Хиляди не ...

Сякаш свършиха думите вече!
Без слова е нелепо, нали?!
Закопнях за дъждовните вечери...
за дъжда, който тихо ръми!
Две безумства във мене се борят ...

Имах мечта, но с времето тя се превърна в надежда!
Надеждата бавно умря, а след нея се появи болка!
Болката породи сълза, а след нея последва още една!
Сълзите с времето станаха неброими, а любовта ми към теб нелечима!
Нелечимо нетърпима - писа докторът в графата! ...

Гледай, полудели са хората!
Мре им се 2012-та...
Чакали вече потопа,
разни магнитни дисбаланси...
Честно да ти кажа - дреме ми! ...

Бях сама и сама така
вървях в нощта.
Случайно ли?
Не знам. Дали?!
Но ти някак ме откри. ...

На кого ме оставяш? Кажи. Оставяш ме сама с болката по теб, с тази рана в сърцето, която с всеки изминал ден става все по-дълбока. Защо мълчиш? Недей да си тръгваш, без да кажеш нищо. По-добре ме излъжи нещо, но не мълчи. По-добре ме наругай, но не мълчи. В сравнение с болката, която си ми причинил, ...

НЕ ИСKАМ
Не искам да ми броиш чашите,
всяка чаша е мъка - изживяна.
Вкъщи не ме чакат нашите.
Сърцето е рана върху рана... ...

Годините летят като подгонени,
но теб ми връщат, за да ме убиват.
"Останаха ли сълзи непроронени?" –
посочват ме със пръст и се присмиват.
„Изпратихме ти хиляди любови, ...

Днес
ще ти омеся питка.
Ще я меся
дълго,
тъй дълго, ...

Мечтая слънцето да е до мен,
мечтая за най-красивото,
мечтая за най-сладкото,
ти си всички тези мечти,
мечти, изтрити от сълзи!!

Смущавам ли те...
пряма и лирична,
с еднакви дни, но
винаги различна?
Като изгубен охлюв ...

Завръщането буди много смисли.
Зарядът е в средата.
Няма как...
Не можеш имена да им измислиш,
да им поставиш ...

(изпратено...)
Аз казах ти тогава, че обичам нея!
И ти си тръгна!
Просто на инат!
Завинаги затвори телефона. ...

Пея те, любов...
Рисувана със цвят от светлина,
пеперудено, задъхана в искри
и бяла, шепнеща във тишина,
тъжа те с немите очи. ...

Човекът с маската образува най-голямата заблуда,
но пък тя все някога се вдига,
и се вижда, щом започне фалшът да прелива,
лицемерната му същност уродлива.
Човекът мускул, серийните птички - ...

Белязана от обич
“… И нека са проклети километрите!
Душата ми е влюбена във нейната.” (A.O.)
На Александър
След тебе ми остана само истина. ...

Звездите - пияни вишни.
Август - жетвар на чувства.
Сноп от въпроси - излишни.
Луната - в сватбена фуста.
Светли фуркети в косите - ...

Имам нужда да търся
в този свят неизброден.
Съкровена, но чужда -
да отворя прозорец.
Имам нужда от тихост ...

Няма къде да се върна
„Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.” ...

Защото сме капки в морето от хора,
които се срещат, разделят,
но светят във нас чудесата,
по човешки душите ни вплели.
Защото, изпаднал в дива немилост, ...

В земята, майко, черната...
Слънцето прибра лъчите си в каскета
и скри се във небето свое. Зарида.
Вятърът отмери стъпките по двора,
а крушата прекърши клони. Зашумя. ...

Разбуди се от миналото стар приятел,
дълго нощувал в таванските стаи сред спомени.
Забулен във прах от магия и шкафове стари,
посрещна ме той днес в топлата есен.
Прегърна ме в свойте обятия, ...