Ще си свия крилете. И толкова.
Няма повече полет над нищото.
Ще събориш върху ми със грохот
щекотливи, забравени истини.
Ще затворя сърцето си. Колко е?! ...

Сияние бледо
Нощ, светва се зад облак
и гръм в далечината,
сияние бледо - призрак,
дъжд... ръмолене по земята. ...

Защо не ме застреляш просто...
и разпилееш празните ми мисли по стените.
Признавам си, преди да ме застигне обич
ще почна да изпитвам... безразличие.
Дотолкова съм наранена, че съм чиста ...

ДУХОВЕН ХРАМ
В синагогата на отчаянието под оловносив купол стои човек, неназован. Взира се отвъд олтара сред запалените свещи. Мълчаливо душата си изстисква от мрачен дъжд, под който тъй дълго бе стоял. В храма пусто и тихичко смълчано всичко му се струва... Покой. В тази меланхолна празнота странн ...

Сънувам сънищата, в които те прегръщам,
сънувам вятъра, който докосва лика ми.
Свела поглед като дъга над земята,
теменужени погледи, бели ръце,
ръцете на лебеди. ...

Заобичах те, без да те познавам...
Влюбих се в теб, без да искам.
Ти превзе първо мечтите ми,
а сега и сънищата ми...
Настани се в живота ми ...

Кой избра те, о, Архитектуро,
да послужиш като способ прост
чест и почит нечие его да заслужи,
да нахраниш критикарска злост?
Кой премени те, о, Архитектуро, ...

Този миг е за теб.
Събуди се!
Не гледай през мене!
Всяка дума тежи
и завинаги прави следа; ...

Не заспивай, Любов! Погледни ме! До теб съм и плача...
От дървото на чувствата кестени ронят сълзи.
Черен гарван изгриза върха му и радостно грачи.
В тебенямане сив хоризонт към небе ще пълзи.
Не заспивай! Без тебе отвъдното също е болка! ...

Тихо, някъде скрити
малко по малко отваряме душите си.
И откриваме красотата там -
неподправена и плаха.
И тогава, отворени към света, ...

По едно време до мен дотича едно голямо рошаво куче. Уплаших се, че ще ме ухапе и вдигнах ръцете си, за да се предпазя. Тъй като седях на асфалта, главата му беше на нивото на моята. Животното ме подуши и побутна с нос рамото ми. Усетих топлия му дъх.
– Махай се оттук! – извиках аз.
Кучето ме изглед ...

***
И ето я на спирката (в която аз намерих сянката на своята забрава),
лястовичката направила си е гнездо!
*****
Черешите презряха, тъй както червеите дълбаят ...

СВЕТЪТ В КРАКАТА НИ, СВЕТЪТ В КРИЛЕТЕ НИ
Летя. Летя и е прекрасно...
Сладка умора натежава в мен и отпускам плавно криле. Не се обръщам назад. Летиш зад мен, за да ме пазиш. Знам, че си там. Знам, че ме настигаш.
Забравям миналото. Забравям самотата. Забравям тъгата. Забравям болката.
Застигаш ме с ...

Изгубена
Стоя, сякаш вече цяла вечност,
стоя и наблюдавам света около мен.
Как всичко има цел, как всичко има посока.
Стоя и се питам: „Накъде?” ...

Бойко, богатият ни мафиот,
смучеше бедния ни народ,
що диктатурата му търпеше -
новият бай Ганя не спеше!
И народът връзва се пак, ...

Един живот чакаш истинската любов,
един миг чакаш да бъдеш щастлив,
една усмивка на едно мило дете те кара да обичаш
и да се чувстваш обичан и желан,
една любов може да накара всеки един мъж ...

Отново в съня ми дойде
и пак стоиш на прага, а не влизаш,
тъмнината като вълна на голо боде,
като дълга копривена риза.
Омръзна ми да идваш всяка нощ, ...

Седем-осми
Простряно е
прането на простора.
В понеделник
бельото на ...

Дъщеря ми се научи да смята.
Колко жалко!
Три плюс четири - седем,
осем плюс пет - тринайсет,
както всички хора и тя ще пресмята ...

Пристигам си, море.
И в тебе се потапям.
Като вълна
по теб се люшкам.
Достигам бреговете ти ...

Има мигове тъмни -
в застой
е изцяло написан
денят ти.
Има други такива - ...

Светулките са огнени очи.
Живота тайно мракът наблюдава,
макар че, всъщност, никак не личи,
вълнува ли се от това, което става.
Светулките са златните сълзи ...

Знам, че искаш обич -
толкова различно е…
Знам, че искаш ласка,
нищо, че боли.
Знам - когато плачеш, ...

За да оцелееш и да победиш,
ще трябва много да се бориш,
ще трябва доста да търпиш.
Понякога ще си самотен много -
като гладиатор сам срещу света - ...

ЗНАНИЕТО
Дядо Стамат много остаря. Трудно ходи, оплаква се, че краката го болят, че няма сила. Седи с часове на пейката пред къщи и наблюдава как животът тече край него. И сега потътри крака към любимото си място с почукване на бастунчето по циментираната пътека. А там вече е седнал студентът Ивайло ...

На вратата се позвъни. Сърцето на Лили заби учестено и червенина покри лицето й. Адриана я прегърна през раменете и й се усмихна майчински, за кураж.
Следовател Караиванов се опита да се усмихне, но очите му бяха без блясък и с големи кръгове. Когато сложи ръце на масата, където го покани Лили, те е ...

Миналото ме преследва през нощта...
Ранява и сърце ме заболява...
Понякога май дори преиграва?!
Не иска да си тръгне, а желае да разяжда плътта ми на малки капчици тъга...
Носталгията му ме трови... По всичко унищожено и всичко изгубено... ...

Мълчание... заседнал е в гърлото стон. Изпратен е за теб. Не го ли чу? Тишина... притихнал е гласът ми вътре в мен. Нека с теб да помълчим, заради нея... любовта. Усещаш ли я?! Тя изпълва пространството навред. Аз ти я изпращам, недей я гони. За теб е чакала един живот. По прашни булеварди е вървяла ...