Вече мога да си измислям улиците,
по които несигурно си вървяла.
Да припознавам ароматите на просторите,
да прескачам птичите сенки
и да чувам скърцането ...

СТИХ
Синева се спусна с междуметие
и плисна пролетна роса,
тя отнесе редовете ми,
дописвани до през нощта. ...

ТИХО!!!
Тихо!...
Вслушай се във тишината...
И безмълвието е отговор
и безразличието е отплата. ...

Стига си мечтал, поете
- Стига си мечтал, поете!!! - Налейте вино, агнето печете!!!
- В очите свършиха се лунните пътеки, целувките и думите,
с романтика обзети!
Аз помня приказка на старец белобрад. Той казваше ми: ...

Ти оставаш насаме със мене.
Искаш пак да те окъпя с поглед чист,
да отмия ежедневните проблеми.
Само че не си добър артист
и не можеш вечно да играеш. ...

Отиваш си! Поемаш сам по петолинието на живота,
с надраскани небрежно дълги ноти самота,
захвърляш ключовете с обич напосоки,
поемаш дъх, усмивката отърсваш от прахта,
събрана във мухлясалите струни на забравата ...

Влюбване
Ослепяваш внезапно. Все едно си видял
ярко слънце с очи заслепени.
Нищо друго не виждаш. Нито пък си разбрал,
че пълзиш през света по колене. ...

Когато престанах
да се търся в очите ти,
когато не успявах
да разчета устните ти
и дори не чувах звук. ...

Морска фея
Танцуваща по лунната пътека
облечена във рокля от вълни
нощта поспря – огледа се в морето
наметна бързо шала от звезди ...

BROTHERS IN ARMS
…These mist covered mountains
Are a home now for me
But my home is the lowlands
And always will be ...

Тук моята фалшива усмивка,
задушливо, грижливо поставена
върху всяка твоя крива извивка,
неочаквана, даже неканена,
покорява ме и аз вече съм друг... ...

Искам някак си да почна от начало
Да се родя отново
Отново да се смея и да плача
И света да ми е непознат...
* * * ...

Видях нещо красиво и различно,
видях колко е то нетипично.
Държанието ти пред мен бе автентично,
а моето желание бе безгранично.
Мнението ти за мен е безкритично, ...

С зеленото в очите ти се друсам,
иначе съм твърдо против наркотиците.
Дори пуша, в краката си тръскам...
издишвам в лицето ти...
с дим крия, че гледам в зениците. ...

... и единствено студеният вятър остана покрай мен, нашепвайки името ти... забравих! Кой съм? Къде съм? Защо съм тук? Някой да ми каже! И ето я отново пронизващата болка, обсебваща и душа и тяло... напомняща, че още дишам... Не знаех, че ще боли толкова много... Защо никога не сме готови за това? За ...

Голи, докосващи се тела. Дали някой не прокара електричество в тръпнещата кръв в лабиринта на вените ми?
Една? Две? Колко още секунди имам? На колко още имам право? Днес ми се мълчи. Ще ми правиш ли компания? Преди да те няма. Или преди аз да успея да събера смелост да избягам от твоето тръгване. Ис ...

Звездно семейство
Ярката, топла светлина от недалечното Слънце огряваше Зелената луна и нейните многобройни големи и малки съседи.
Те всички безкрайно обикаляха около огромната планета, привлякла ги в своето гравитационно поле от незапомнени времена. И бяха може би най-интересната и любопитна гледка ...

В облаците
не се взирам
и не искам
сякаш
винаги ...

На този, който още ме пази жива*…
Аз сигурно ще те обичам и тогава,
когато тялото ти вече е съвсем изстинало,
когато легнал във общинската морава,
за мен ще си оставил само минало. ...

Невидима...
Как искам да не можеше да ме видиш!
Да съм близо, по-близо...
Да те чувствам, в теб да се губя...
Да се потапям във безкрайните мигли, ...

Свърши се - магията е развалена.
Сега всеки поема по пътя си.
А се обичахме така...
За тебе бях аз целият свят,
ти даваше смисъл на моите дни. ...

Като прилив дойде в живота ми
Като облак от вятъра носен
Като кораб от буря захвърлен
Като птица напролет дойде
Като лъч светлина в тъмнината ...

Сещал ли си се някога, че и времето скърби,
и сълзи рони горко, в мрачни и дъждовни дни.
Знаеш ли, и времето ревнува,
когато с гръм и трясък се бунтува срещу тишината.
Да, и времето има своите щастливи дни, ...

Дали ще мога аз да продължа,
годините на болка да отмия,
живота си да върна и сама
греха от съвестта си да изтрия?
Покорство ли ще трябва, или дух ...

Вита стълба води във небето -
във небето синьото, където
Господ на ребро се излежава
и с различно време ни дарява!
Ако Господ весело се смее, ...

Душата ми с камък олеква
Мила мамо, недей ме упреква,
не прорязвай с болящата реч...
Виж – душата ми с камък олеква,
щом приседна при теб отдалеч. ...

Гонят се в тъмното звездни отблясъци,
с пурпурна нежност - се стеле Нощта,
в пръски, вълните достигат до пясъка,
думи най-страстни, там - тихо шептят!
Ти като песен се вливаш в душата ми, ...

Майко, майко, все си нося
камъче у мен едно.
И ме мъчат сто въпроса,
но дано е за добро.
Тази, дето ми го даде - ...

''Ние не сме наследили Земята от дедите си ,
ние сме я взели назаем от децата си''
(Есе)
Обичам летните вечери на село, на вилата.
На люлката съм, стъмнило се е, на небето блещукат звездите... Около мен се носят летните шумове - далечен лай на куче, квакането на жабите в реката, тихата песен на близ ...