В цъфналия лен
Всички искат да се любят в цъфналата ръж.
Ала аз – като най-влюбен и най-нежен мъж,
искам моята любима да се люби с мен,
в синьо ложе от коприна – в цъфналия лен! ...
Казват, че дъждът скрива сълзите,
добре прикрива болката в очите.
А измива ли тъгата от лицето
и лекува ли самотата на сърцето?
Ще изтрие ли спомените за теб сега ...
Трева
Видях те - бе нощ, тихомълком нагазих,
пулсираш, усетих, под боси крака,
неканен съм гост аз във твоя оазис,
не бой се, не ще да повдигна косa. ...
Боже, колко простотия Как да направя сандвичи с хайвер,
трови нашия живот!... показва ми в шоуто блондинка,
Как от нея да се скрия, а после с ватман и сомелиер
да не стана пълен идиот? говори за изкуството на Глинка.
Нямам връзки, нямам име, Ден рожден празнувам скоро, ...
"Всеки е нечие дете" (или как да спасим света само с една фраза)
🇧🇬
Отдавна хората се опитват да намерят начин, по който да бъде нравствено спасен светът. Колко популярна стана фразата "Предай нататък" от едноименния филм. Но... като че фразата си остана само фраза. Никой не предаде нататък сторената му добрина - егоистично я запази само за себе си, без да я споделя ...
Любовта на Али и Ноа
Само в книга описана бе тя,
но бе истинска като сребристата Луна.
Една любов неописуемо красива,
неостаряваща и винаги игрива. ...
на Хари, post factum
Порастваме, порастваме без време.
Порастваме, макар че не го искаме,
със дъждовете страшно ненавременни
и с парещите в гърлото ни писъци, ...
Господин Н. е бизнесмен. Това му се отдава с лекота. Още от студентските години, когато изучава атомна физика в бившия Съюз. Мъкне лекарства и матрьошки към България, а обратно се навлича в три ката кожуси, които продава за щури пари, изкарал медицинска тапия, че страда от рядко заболяване и трябва ...
Вселената, в която живее Животът, се намира далеч от нас. Ние не знаeм и не виждаме, но в момента Той е седнал на огромния си трон и върху масата, направена от дърво, старо колкото времето, старателно е подредил 21 копчета. Всяка от жените, които бе срещал преди Нея, също като Нея закопчаваха сърцет ...
Помниш ли мрачната есен, мътния тягостен дъжд?
Помниш ли тъжната песен, с капки изпяна веднъж?
Помниш ли тясната стая, тиха, безмълвна в нощта?
Помниш ли каната с чая как непохватно разля?
Помниш ли тежките стъпки, тихо потропващи вън? ...
От странен монолог към себе си изгубих мярата на времето. Не знаех, че тече и никога не спира... дори когато птиците запеят. Бях спряла тук под цъфнала акация, в последните дни на месеца. Стоях и взирах се в моя свят, в очакване на изгрева... изпращах с усмивка последната звезда на небосвода. Аз паз ...
Много често го правя! Преноса.
Според анализите на душепознавачите пренасям проблемите си на неодушевени предмети. И така ги омаловажавам.
Гледам този Балкан. Толкова извечен. Толкова къдрав! И си мисля – “Колко ли века си стои там, непоклатим. Голям. Силен. Могъщ. А ние сме едно мигновение. Клепка ...
Да те нарисувам искам – с обич,
палитрата на масата до мен лежи.
И взимам част с кокетната ми четка,
пъстрата боичка като рокля ù стои.
Поставям щрих… а после втори… ...
Предвидимо изплъзна се и този ден
измежду вдишвания и надежди плахи,
изсуши ме, измъчи ме съвсем
завършекът му, часовете му познати.
Самичка съм! Самотна малка нота, ...
- Според картата трябва да сме на точното място - заяви Но Щен Вълк, който се бе оказал най-успешният навигатор в отделението. - Какво пише на табелата?
- Не се чете - отговори Ко Та Рак.
- Как така не се чете?! - учуди се Черната Пантера Ра. - Толкова ли не можеш да прочетеш една табела?!
- Чета си ...