Огън съм аз и бурно горя...
Изгарям от страст,
запалвам се от пепелта.
Страшна стихия крия,
но за да ме загасиш, трябва ...

Пресмятах много пъти, но накрая
започнах да създавам нови смисли
и промених завинаги началото,
омазано от сълзи и мастило...
Та... как да продължи сега задачата, ...

На милите ми близки, които вече не са сред нас, с много обич
Аз се спирам до тихите сенки,
промълвявам им нежно, без глас,
че душите им в мен още светят
и за тях украсявам листа… ...

Залезът
влиза дълбоко
в утробата Земна.
С парещи
устни докосва ...

Ако запазим малко приличие,
ако не бъдем част от едносричие...
Ако открием колко си приличаме,
макар не винаги да се обичаме...
Ако потърсим малко откровение ...

От първата ни среща кратък спомен
отдавна крия в своето сърце –
в очи горещи зов огромен
и скрита жажда в две ръце.
Ще може ли писмо, макар от Ада, ...

Не, не се срамувам да обичам.
Нито пък дори да го признавам.
И не мисля, че е редно да бушува
в душата ми несподелена рана.
Не, не се срамувам да живея. ...

С теб отново стоим на брега,
а в очите ни тихо вали.
Всеки свил се е, тръпне едва,
от болката просто мълчи.
Тъй стоим и не можем да кажем, ...

Аз ще си тръгна както винаги
и както винаги ще се завърна.
От моите периодични бягства
светът едва ли ще се преобърне.
По диаметъра на неизбежната раздяла ...

Късно е! Тъжна лягам в моето легло.
Не ми се спи, очи не искам да затварям,
притворя ли ги, на живота злото колело
нова страница за мен отваря.
И мислите ми мигом ме предават ...

Годините отлитат,
с несгоди и тревоги,
а времето лети забързано,
не може никой да го върне!
Стрелките на часовника ...

Нощта невидима се спуска
покрива малкия ни свят
докосва ни със лунна ласка
поръсва ни със звезден цвят
подръпва струните минорни ...

Някъде, много далеч, през девет планини в десета, през девет реки в десета... ти си сега! Там те отведе пътя на живота, далече от мен, но всъщност не си! Чувам гласа ти, толкова топъл и ведър! С нежност ми разказваш за този далечен свят и аз сякаш виждам всичко през твоите очи. Красиво е, разказано ...

Мои секунди,
мои отлитащи птици,
които не мога да спра
никога...
Защо съм осъдена ...

Там, в гората елхова
Когато те погледна в очите,
влюбвам се в тебе отново
И виждам дните,
които прекарвахме под дървото елхово. ...

Защо страхуваше се да ме пуснеш?
Пристъпих прага не като подлец.
Бе истински, когато ме отблъскваш.
Та аз не бях дошла като крадец.
Дойдох единствено като невеста, ...

Под рохкавата пръст погребах кръста си
и вече нямам нищо за умиране.
Духът ми е едничка моя същност,
която вечно ме апострофира.
Огледах се в останалото "някога", ...

С последното вричане куршуми изстрелях.
В десятката точно челото улучих.
Във огнени пламъци като лист потрепервах.
Изгарях, съзнала, че просто... се случи.
Веднъж е обречено с душа да се люби, ...

Зачеркнах тихомълком всички спомени.
Захвърлих зад гърба си дните минали.
Но под чертата гръмнаха без отговор въпросите -
ще продължа ли без теб да живея,
ще мога ли пак да обичам, ...

Мисля, че отново съм готов да полетя. Винаги съм бил един мечтател, който си измисля най-откачените мечти, макар че черният цвят на брадата ми отдавна е преминал в чисто бял. И когато се погледна в огледалото, си казвам, какво различно виждам в него, само някакъв цветен нюанс, я да си помечтая още м ...

Не зная дали те заслужавам
и трябва ли да вярвам.
Не зная и дали ще мога
с борбата да се преборя,
с чувствата и със самотата. ...

Малка градинка, а с толкова много цветя. И всички разцъфнали. Красиви и в различни багри...
Двете пчелички летяха от различни посоки, но като че ли се надпреварваха да кацнат на едно и също цвете. Да. Това искаха. Вече точно до цветето, едната поизостана. Даде възможност на другата да кацне първа.
- ...

Вчера, щом си лягах,
не затворих прозореца
и при мене влезе на птиците песента.
Не спах цяла нощ
и слушах цвърченето. ...

1-во нещо:
Това е единственото място, в което можеш да намериш убедени поддръжници на дълбоко хуманната кауза - "Да спрем геноцида, на който системно са подложени колорадските бръмбари, населяващи селските земеделски райони".
2-ро нещо:
Това е единственото място, в което можеш да напишеш на Стената, ...

Дума
Когато стана
само дума
и я изпълня с целия
си смисъл, ...

Изповед
Греховните помисли
са задочни грехове.
Боже, грешен съм! Прости ми!
Много пъти аз мълвях ...

Огъня храни
В мене как гори
С пръсти го рови
С устни съживи
С очи подклаждай ...

Порив на душата
В тъмен лъч светлина съзирам,
дали дим се спуска над очите,
или очите вглеждат се в душата?!
В пристана мечтан спира моят кораб, ...

Самотата е като бездънна яма,
падайки в нея, със всеки изминал миг,
а светлината, издигаща се над нея,
става все по-малка и неопределима.
Стоейки във празната стая, ...

*Безпътна*
Разписвам се, но този път хартията е празна
и сякаш огледало е, и ме следи.
Такива спомени безбройно много пазя,
но никога така не ме боли, ...

Съседът
Kогато на входа те срещам,
усмихнат ми кимваш с глава,
а аз смутена, дори не усещам
как думи за поздрав мълвя. ...

Така ми липсва днес в тишината
усмивката на твоята душа.
Която все ме топли в тъмнината,
обгръщайки ме цяла в светлина.
Така ми липсваха и днес ръцете ти, ...

ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ
Тя боли, когато я няма!
Тя никога не се забравя!
Как мислиш...
Има ли любов такава? ...

ВЯТЪРЪТ
Дядо Илийчо седеше прав на височината, подпрян на бастуна си. Вбил побелялата си глава в тъмното небе, приличаше на чародеец, паднал от облачните висоти върху земята. Вятърът го блъскаше в гърба с вой и развяваше отдавна неподстригваната му коса. Пешовете на разкопчаното му палто плющяха кат ...

Когато султанът се върнал от Бунарджика и влязъл в черквата “Успение Богородично”, видял, че жена му си стои невредима в олтара и гледа към него из царската врата. Мурад се уплашил и побягнал из църквата, но Мария го настигнала и рекла: “Ти погуби сръбските воеводи и техните синове ще погубят теб.” ...

ДЕСТИНАЦИЯ МАМА-ОБАМА
Нямам алтернатива.
Трябва да заобичам
Канада, Торонто, САЩ,
Барак Обама, ...

Есен. Варна през есента не прилича на себе си. Улиците са почти пусти, алеите в морската градина – тихи, плажът – самотен. Ако привечер се спуснете към морската градина покрай Фестивалния комплекс, в края на алеята ще намерите свободни пейки с изглед към морето под есенните дървета. Тишина – и можеш ...